ОТНОСИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ.
ОТРИЦАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

 

          СЪЩНОСТ И УПОТРЕБА НА ОТНОСИТЕЛНИТЕ МЕСТОИМЕНИЯ

          Прочетете текста. Каква е функцията на подчертаните думи?

          Излезе друго момиче. Зададе му се въпрос. То го чу, но го не разбра и остана безмълвно. Безмълвна беше и цялата публика, която взе да изпитва мъчително чувство. Девойчето стоеше като заковано, но очичките му се наляха със сълзи, които не смееха да се проронят. (...)
          Майките, чиито дъщери не бяха още изкарвани, в недоумение и уплашени гледаха напред.
                                                                                                                 Иван Вазов, „Под игото“

          Всяка от подчертаните думи свързва две прости изречения в състава на сложно изречение и замества съществително име, употребено в първото просто изречение: която замества публика; които – сълзи; чиито – майките.

          Относителните местоимения изпълняват службата на свързващи и заместващи думи в сложно изречение. Образуват се от въпросителни местоимения с помощта на частицата -то.

          Самостоятелно употребена форма за м.р. ед.ч. за лицакойто (ако е подлог), когото (ако е пряко допълнение) и на когото (ако е непряко допълнение).

          Думите където, докъдето, откъдето, когато, докогато, откогато, както са относителни местоименни наречия.

          ВИДОВЕ ОТНОСИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ.
          ГРАМАТИЧНИ ПРИЗНАЦИ

  М.р. ед.ч. Ж.р. ед.ч. Ср.р. ед.ч. Мн.ч.
За лица и предмети който 
когото
на когото
която което които
За признаци какъвто каквато каквото каквито
За притежание чийто чиято чието чиито
За количество колкото

          ■ Относителните местоимения за лица и предмети се съгласуват по род и число с думата пред тях: борецът, който победи; борците, които победиха.

          ■ Относителните местоимения за притежание се съгласуват по род и число със следващата дума: момчетата, чийто баща е офицер.

          Формите к’ъвто, k’вamo, k’вomo, k’вumo не се използват в официалното общуване.

          СЪЩНОСТ И УПОТРЕБА НА ОТРИЦАТЕЛНИТЕ МЕСТОИМЕНИЯ

          Прочетете текста. Каква е функцията на подчертаните думи?

          Никакви увещания, никакви молби не можеха да накарат Сали Яшар да остане до по-късно и да довърши някоя работа. (...)
          А всъщност никой не усещаше сладостта на почивката тъй, както Сали Яшар. Като си отидеше вкъщи, той сядаше отвън на пейката, седеше си сам и гледаше към полето.
                                                                                                Йордан Йовков, „Песента на колелетата“

          Думата никакви отрича да има такива увещания и молби, които да накарат героя да промени своя навик. Думата никой отрича да има друг човек, който да се наслаждава на почивката както Сали Яшар. Думите никакви и никой са отрицателни местоимения.

          Отрицателните местоимения отричат съществуването на лица, предмети, признаци и количество. Образуват се от въпросителни местоимения с помощта на представката ни-.

          Самостоятелно употребена форма за м.р. ед.ч. за лицаникой (ако е подлог), никого (ако е пряко допълнение) и на никого (ако е непряко допълнение).

          Думите никъде, доникъде, отникъде, никога, никак са отрицателни местоименни наречия.

          ВИДОВЕ ОТРИЦАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ.
          ГРАМАТИЧНИ ПРИЗНАЦИ

  М.р. ед.ч. Ж.р. ед.ч. Ср.р. ед.ч. Мн.ч.
За лица и предмети никой
никого
на никого
никоя никое никои
За признаци никакъв никаква никакво никакви
За притежание ничий ничия ничие ничии
За количество николко
За предмети и животни нищо

          Формите за признаци се пишат с а във втората сричка: никакъв, никаква, никакво, никакви.

          ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР НА ОТРИЦАТЕЛНИТЕ МЕСТОИМЕНИЯ

          ■ Формите за м.р. ед.ч. за лица и предмети и за притежание се пишат с окончание (никой приятел, ничий сак), формите за мн.ч. се пишат с окончание (никои приятели, ничии сакове).

          Формите ник’ъв, ник’ва, ник’во, ник’ви не се използват в официалното общуване.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave