ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ (1722 - 1773) – ПЪРВИЯТ ВЪЗРОЖДЕНЕЦ
Паисий Хилендарски е роден през 1722 г. Кое е родното му място не е известно. По въпроса се водят спорове и се разпространяват различни легенди. Най-популярно е мнението, че е роден в Банско, но за това няма доказателства. Малко се знае и за живота му преди постъпването в манастир. В послеслова към „История славянобългарска“ се казва, че през 1745 г. от Самоковската епархия отива в Атон. До 1760 г. Паисий е монах в манастира „Хилендар“. Тук се събужда интересът му към историята, което го подтиква да търси различни източници. През 1761 г. манастирът го изпраща в град Сремски Карловци, където Паисий намира един от най-важните си извори – „Царството на славяните“ от Мавро Орбини. След завръщането си напуска Хилендар и отива в манастира „Св. Георгий Зограф“. През 1762 г. завършва „История славянобългарска“. Става таксидиот (събирач на данъци и помощи за манастира), за да обикаля из българските земи и да разпространява ръкописа си. През 1765 г. в Котел се среща с поп Стойко Владиславов, бъдещия епископ Софроний Врачански, който два пъти преписва „Историята“. Приживе на Паисий са направени още няколко преписа. Бележка в кондиката на Хилендарския манастир съобщава, че Паисий е умрял през 1773 г. Гробът му е неизвестен.
През 1962 година по повод 200 годишнината от написването на „История славянобългарска“ Българската православна църква решава да канонизира Паисий Хилендарски за светец. Това се оказва трудна задача, защото според канона на църквата е нужно да се знае точно кои са родителите на бъдещия светец, какви са неговите подвизи и действени добродетели, какви чудеса е извършил, къде се съхраняват неговите мощи, които продължават да творят чудеса. Нищо от това не се знае, защото е потънало в мрака на времето. Въпреки това обаче църквата канонизира Паисий и никой не оспорва правилността на това действие. Защото чудото, извършено от него, е много по-значимо от каквито и да е чудотворни изцеления, преглеждане на слепци или прохождане на парализирани. Паисий накара цял един народ да прогледне и да възкръсне от небитието, в което беше изпаднал. Неговата „История“ разпръсна вековната тъмнина и донесе светлината на народностното съзнание. Той по великолепен начин защити рода и езика на българите, с което успя да ги опази от неминуема гибел като народ.
Това, което знаем за живота на Паисий, не е много. Но всъщност знаем достатъчно – известно ни е неговото служене. Като монах той служи на Бога, но разбира, че без народностно самосъзнание човекът би бил също толкова загубен сред враждебния свят наоколо, както и ако не вярва в Бога. Защото народността е това, което те свързва със земята, на която живееш, с хората, от които си се родил и чието наследство трябва да пренесеш в бъдещето, с духа на този народ, съхранен в песните и преданията му. С други думи – народността ти осигурява място в света, което да наречеш свое. А всичко това е невъзможно без езика. И Паисий открива отново целта на своето служене и му се предава изцяло, както подобава на един истински божи служител. Без делото на Паисий съдбата ни като народ може би щеше да е различна. Той беше първият, който помогна на българския народ да се роди отново.
@bgmateriali.com
