Пейо Крачолов Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов) е роден на 1 януари 1878 г. в гр. Чирпан. Баща му е занаятчия, а майка му – неука домакиня.
До 1893 г. е ученик в Чирпан, а през 1895 година заминава за Пловдив, където учи в четвърти и пети клас на гимназията. През 1897 г. прекъсва учението си поради материални затруднения и започва работа като телеграфист в Чирпан. От 1897 до 1900 г. работи като телеграфист в Сливен, гара Стралджа и Анхиало (Поморие).
През 1896 г. в сп. „Ден“ е отпечатано първото му стихотворение „Пролетна жалба на орача“, преименувано по-късно в „На нивата“. По това време се увлича от социалистическите и народническите идеи. Но поетическите му интереси са разностранни, което не се харесва на редакторите в социалистическите издания и затова младият поет е принуден да търси
ново поле за изява.
От 1898 г. започва да печата в сп. „Мисъл“, където е приет много добре и където през 1900 г. Пенчо Славейков му измисля псевдонима Яворов. През 1900 г. със застъпничеството на д-р Кръстев се премества на работа в София. През 1901 г. излиза първата му стихосбирка „Стихотворения“, която е приета топло от публиката и критиката.
Скоро след това се впуска в организацията на македонската революция. През 1903 г. издава в София революционния вестник „Дело“ и на два пъти преминава границата с Македония, за да участва в Илинденското въстание като войвода на чета. След потушаването на въстанието се връща в София, където активно се включва в дейността на оформения вече литературен кръг „Мисъл“.
През 1904 г. излиза второто издание на „Стихотворения“ с предговор от Пенчо Славейков, в който се чертаят новите насоки на Яворовата поезия. През 1907 г. излиза стихосбирката „Безсъници“, а през 1910 поетът комплектува цялото си поетично творчество в представителния том „Подир сенките на облаците“. От 1908 до 1913 г. работи като артистичен секретар на Народния театър. Пише драмите „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари“.
На 29 ноември 1913 г. съпругата на Яворов Лора Каравелова се застрелва и той също прави опит за самоубийство. Опитът е неуспешен и Яворов оживява, но загубва зрението си. Освен това общественото мнение го обвинява, че е убил жена си. След една година на страдания и духовни кризи на 16 октомври 1914 г. Пейо К. Яворов се самоубива.