ПЕЙО ЯВОРОВ (1878 – 1914)
Пейо Тотев Крачолов, известен с псевдонима Яворов, е роден в първия ден на 1878 г. в Чирпан. Учи в родния си град и в Пловдив. Още като ученик става телеграфист и до 1898 г. работи тази професия в Стара Загора, Сливен, Стралджа и Поморие.
От началото на XX в. заживява в София. Членува в литературния кръг „Мисъл“, сформиран около едноименното списание. Пенчо Славейков му дава псевдонима Яворов и младият чирпанлия бързо се приобщава към литературния живот в столицата. Работи в Народната библиотека, а от 1908 г. е артистичен секретар на Народния театър.
Творческите занимания и интелектуалната среда, в която се движи, се оказват недостатъчни за неспокойния му дух и през 1902 – 1903 г. поетът се включва в борбата за освобождение на Македония. Сприятелява се с Гоце Делчев и преживява много тежко смъртта на големия революционер и разгрома на Илинденско-Преображенското въстание.
През 1906 г. Яворов среща младата Мина Тодорова и тя се превръща във вдъхновение за най-прекрасните му любовни стихове. За изстрадалия поет девойката е „зарица“, утеха, спасение и надежда, а смъртта й от туберкулоза през 1910 г. го съкрушава. Тогава в живота му се появява дъщерята на видния общественик и политик Петко Каравелов, Лора. През 1912 г. Яворов се жени за нея, а през есента на 1913 г. Лора се самоубива. Шокиран и отчаян, Яворов прави опит да я последва в смъртта. Куршумът, с който се прострелва, засяга необратимо зрението му. Следва една мъчителна година, в която поетът живее с неутешимата скръб за мъртвата си съпруга, с трудностите, предизвикани от слепотата, с подозренията и обвиненията, че е убиец, с мизерията, бедността и самотата. Угнетен, уморен и обезверен, Яворов се самоубива в края на октомври 1914 г.
За краткия си драматичен живот творецът създава забележителни произведения в трите литературни рода. Освен на поетическите книги „Стихотворения“ (1901), „Безсъници“ (1907) и „Подир сенките на облаците“ (1910), Яворов е автор на биография на Гоце Делчев и спомени за Македония – „Хайдушки копнения“, както и на две драми – „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“.
@bgmateriali.com
