Стихотворението „Песен за човека" прославя и възвеличава човека, способен на нравствено прераждане и духовно извисяване. Песента на осъдения на смърт е прозрение за зле устроения свят и за мястото му в него, но в същото време тя е и откровение, и изповед за вярата му в бъдещето:
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден...
Песента за преродената човечност доказва нравствената и гражданска позиция на поета в едно време на „дива жестокост/ препускаща лудо напред". В края на 40-те години на XX век, сред ужасите на Втората световна война, темата за човека и за неговата същност е особено актуална и необходима. Вапцаров откликва на надеждите и разочарованията на обществото, на вярата му в доброто и на общата болка от падението на човешката личност. „Песен за човека" отразява не само позицията на Вапцаров като хуманист, считащ човека за висша ценност, но и разкрива вярата му в живота и в бъдещето.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com