Стихотворението „Песен за човека" прос­лавя и възвеличава човека, способен на нравствено прераждане и духовно извисяване. Песента на осъдения на смърт е прозрение за зле устроения свят и за мястото му в него, но в същото време тя е и откровение, и изповед за вярата му в бъдещето:

Животът ще дойде по-хубав

                                             от песен,

                       по-хубав от пролетен ден...

Песента за преродена­та човечност доказва нравствената и граждан­ска позиция на поета в едно време на „дива жестокост/ препускаща лу­до напред". В края на 40-те години на XX век, сред ужасите на Втората све­товна война, темата за човека и за неговата същност е особено акту­ална и необходима. Вапцаров откликва на на­деждите и разочарова­нията на обществото, на вярата му в доброто и на общата болка от падени­ето на човешката лич­ност. „Песен за човека" отразява не само пози­цията на Вапцаров като хуманист, считащ чове­ка за висша ценност, но и разкрива вярата му в живота и в бъдеще­то.

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com