ПЛАН ЗА ЕСЕ ВЪРХУ МОНОЛОГА НА ХАМЛЕТ ВЪВ ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
ЧОВЕКЪТ - „ПОДОБЕН НА БОГ“ ИЛИ „КВИНТЕСЕНЦИЯ НА ПРАХА“

 

          I. ПРЕДВАРИТЕЛНА ПОДГОТОВКА

          1. Прочит на монолога на Хамлет: „Не зная защо напоследък съм загубил цялата си веселост...“ Припомняне на контекста, в който е включен този монолог. Междутекстови връзки с други епизоди (сцени) в произведението:
          • Разговорът на краля и кралицата с Розенкранц и Гилденстерн – поставената задача да шпионират престолонаследника. Ироничните реплики на обезверения Хамлет при срещата му с Полоний – пропитото с горчивина наблюдение върху моралния упадък в обществото. Диалогът между принца и някогашните му приятели – песимистичното обобщение, че Дания, символ на целия свят, е затвор за човешкия дух.
          • Монологът, в който хуманистът разкрива разочарованието си поради крушението на ренесансовия идеал за човека: „Той не ме радва...“. Значение на думата „квинтесенция“ – най-съществената част на нещо; според Аристотел петият, най-важен елемент на телата (ефир), освен земя, вода, огън и въздух (quinta essentia - пета същност). Изясняване на особения смисъл, който влага Хамлет в метафоричния израз „квинтесенция на праха“ – човекът не е богоподобен, не може да претендира за величие, защото е нищожно, тленно, духовно принизено същество, обречено на смъртта.

          2. Откриване на примери в творби от различни епохи както за благородството на човешката личност, така и за недостойни постъпки. Акцент върху конфликта между истинските ценности, благодарение на които се извисяваме до Бога, и псевдоценностите, принизяващи ни до „квинтесенция на праха“.

          3. Запознаване с възгледите на ренесансовите мислители за човешката природа.

          4. Вглеждане в заобикалящата ни действителност, в която ще открием и възвишеното, и отблъскващото. Връзката между идейните послания на литературния текст и актуалните, тревожни проблеми в нашата съвременност.

          II. НАПИСВАНЕ НА ПЛАН НА ЕСЕТО

          1. Увод: Направете съпоставка в рамките на няколко изречения на времето, в което е живял Шекспир – кризата на ренесансовия хуманизъм, и нашия свят, в който също има криза на ценностите. Потърсете общото между тези отдалечени една от друга епохи – например духа на отрицанието и скептицизма, разколебаването на вярата.
          2. Теза: Изяснеше накратко идеализираната ни представа за човека, формирана в юношеските ни години, когато още не сме вникнали в истинската същност на хората. Тогава сме виждали у тях прекрасното, изключителното, дори божественото. Отговорете лаконично на въпросите: „Как се променя светогледът ни, когато натрупаме горчив житейски опит? Какво може да ни накара да твърдим като Хамлет, че човекът не е виеше същество, а е квинтесенция на праха?“. Поставете акцент върху сложността и противоречивостта на човешката природа.

          3. Аргументативна част:

          А. Първа подтеза: Възвишената идея за богоподобната личност, способна да твори добро и да се извисява духовно.
          ■ Първи аргумент: Коментирайте тази гледна точка, изразяваща един вечен идеал. В какво е вярвал Хамлет, когато е бил студент във Витенберг? Каква е ренесансовата представа за човека, разкрита в „Реч за достойнството на човека“ на Мирандола?
          ■ Втори аргумент: Приведете примери от други художествени произведения, както и от нашата съвременност, за да докажете, че човекът може наистина да е „подобен на Бог“.

            Б. Втора подтеза: Контрастният възглед за човешката тленност, слабост, дори нищожност в сравнение с безкрайната Вселена.
          ■ Първи аргумент: Свържете тази философска позиция с внушенията на трагедията „Хамлет“. Как оценявате поведението на Клавдий, Полоний, Розенкрани и Гилденстерн, амбициите и интригите им, суетния стремеж за власт, раболепието? Кое дава основания на принца да види в тях „квинтесенция на праха“?
          ■ Втори аргумент: Какви мисли пораждат у вас действията на съвременния човек? Изживял ли е духовна еволюция, или неговата природа е неизменна, в плен на низките страсти? Аргументирайте задълбочено личното си мнение.

          4. Заключение: Направете обобщаващ извод: Дали човекът е благородно същество, в чиято душа е съхранена божествената искра, или е паднал ангел, обречен да не полети?

          III. НАПИСВАНЕ НА ЕСЕТО ПО МОРАЛЕН ПРОБЛЕМ

          IV. РЕДАКТИРАНЕ НА ЕСЕТО

          Отстраняване на допуснатите правописни, пунктуационни, граматични и стилово-езикови грешки; правилно графично оформяне на аргументативния текст.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave