Повестта „Чичовци“
Създаване и особености:
Повестта е публикувана във в. „Зора“ 1885г. Тя е част от така наречените Сопотски спомени на Вазов, в които влизат още разказът „Хаджи Ахил“, романът „Под игото“ и първата Вазова повест „Митрофан и Дормидолски“. Подзаглавието на творбата е „Картинки от типове и нрави български в турско време“. По късно картинки е заменено с галерия.
В първото издание на повестта присъства и мото „Див глог, питомно грозде не ражда“. Този песимизъм ни води към идеята, че героите ще бъдат малките хора, обединени в социалната категория чичовци. Повестта комуникира с „Под игото“, тъй като голяма част от героите се пренасят по неговите страници. Мястото на действието и на двете е Сопот.
Конфликти:
Интересното е, че в „Чичовци“ нищо не се случва и това е един от начините за постигане на комичното. Вместо религиозното и героичното в центъра на творбата стои битовото. Сюжетът е организиран около мотива за родовата вражда. Повестта е близка по звучене с творчеството на руския писател Гогол. Това най ярко личи в използването на похвата проблематизиране на маловажното.
Персонажна система:
Централната сюжетна линия се изгражда върху битовия конфликт между Варалаам Копринарката и Иван Селямсъза. И двамата са пародийно припознати като носители на историческия дух на епохата: Селямсъза, защото прилича на Филип Тотьо, а Варлаам, защото уж разпространява бунтовнически прокламации. Двамата герои са колоритни и са индивидуализирани до най-малкия детайл. Портретното им описание умишлено контрастира със същността им, а техните допълнения са образите на Варлаамица и Селямсъзка.
Всички чичовци са колоритни, забавни и хвърлящи усилията си за дребни неща. Тяхната психология е характерна за живота в България под иго. Те приемат робството като вид свобода. За тях идеята за национална свобода е в бъдещето, а в настоящето трябва да решат дребните битови проблеми. Вазов показва тяхната консервативност, изостаналост, несъответствието между думи и дела, безвкусното им облекло и странната им реч, изпъстрена с безсмислени думи от чужд произход.
Отношението на Вазов е двояко. Той ги осъжда, но с разбираща и снизходителна усмивка. Писателят разбира, че бездействието и страха им са причинени от инстинкта им за самосъхранение. Като нямат сили за борба с турците те се карат помежду си. Така историческият конфликт се измества от битовия.
Принципите на пародията и умишленото преобръщане на ценностите носят комизма на творбата. Вазов използва интересна техника при описанието на героите. Те се разкриват главно чрез словото си, защото действията им са по скоро бездействия. Още чрез прякора героят получава своята индивидуална определеност. Вазов използва два похвата. В първия случай имаме пълно несъответствие между прякор и човек (пример: Селямсъзът). Във втория случай има пълно съответствие (Иванчо Йотата). Героите са разделени на антагонистични двойки като най-ярък пример са Хаджи Смион и Иванчо Йотата.
Пародийното в повестта:
Някои критици смятат, че творбата пародира целия културен модел на Българското възраждане. Словото на господин Фратю е преобърнат вариант на речта на Странджата от „Немили недраги“. На езиково ниво пародийното се проявява с натрупването на множество подробности, които изместват главното. Маловажното се представя като значимо. Това се нарича принцип на бурлеската (принизяващо възвеличаване).
@bgmateriali.com
