ИВАН ВАЗОВ – „ПОД ИГОТО“, гл. XI „РАДИНИ ВЪЛНЕНИЯ“
(въпроси и отговори)
1. Главата се нарича „Радини вълнения“. За какво и от какво се вълнува младата учителка?
Вазовите заглавия по принцип са точни и изразителни. Названието на тази глава не прави изключение. В конкретния случай то ни подсказва за тревогите на младата учителка около провеждането на изпита. Самият изпит също е повод за вълнения – тежкото предизвикателство, изправило се пред нея и ученичките й в лицето на злонамерения Кириак Стефчов. Вълненията идват и откъм страната на Бойчо Огнянов – още тук Рада е запленена от неговото благородство. Вълнението на Рада се превръща в любов. В хода на романа двамата герои ще споделят и общата кауза – „вълненията“ за освобождението на България. Борбата, въстанието също са своеобразни вълнения. Именно в тези „вълнения“ ще бъде въвлечен българския народ през славната и саможертвена 1876 г.
2. Как са описани вълненията на Рада? Повествователят показва ли отношение към героинята, или я описва безстрастно?
Героинята на Вазов е дълбоко несигурна в себе си, защото е израсла в тежките условия на надзор и подозрителност. Тя знае, че изпитът решава съдбата й, тъй като нейното учителско място е пряко зависимо от оценката на общността. Разказвачът пряко коментира състоянията на героинята – нейните душевни притеснения, смущението й, изчервяването, избиващата пот, паниката при въпросите на Стефчов, отчаянието.
3. Училищният изпит се превръща в поле на сблъсък. Кои са основните участници в него и какво ги отличава един от друг? Какво ги кара да постъпваща така, както са описани? На кой от участниците в сблъсъка симпатизираш и защо?
Основните участници в сблъсъка са Рада Госпожина, Кириак Стефчов и Бойчо Огнянов. Целта на Кириак Стефчов е да провали младата учителка, да я унизи в очите на общността. В един момент, благодарение на своя опит, той до голяма степен успява в намеренията си. Но намесата на Огнянов променя ситуацията и съдбата на учителката. Полемиката е не само за съдбата на Рада, но и за спечелване на общността, която е главният „арбитър“ на изпита. В този сблъсък победител се оказва „спасителят“ Бойчо Огнянов.
4. Защо ученичките започват да отговарят на въпросите на Огнянов?
Малките деца отговарят на въпросите на Бойчо Огнянов, защото те са зададени ясно и най-вече – добронамерено. Те не целят да затруднят и унижат децата, а да им помогнат да покажат наученото, да разкрият способностите си. Тези въпроси ги ангажират емоционално и като резултат от тази емоция идва и смутителният отговор на Събка за освобождението на България.
5. Каква роля е отредена на публиката?
Както вече посочихме, публиката играе изключително важната роля на съдник. Но в случая тя не е хладен оценител, а е искрено съпричастна към ситуацията, в която е поставена младата учителка. Хората виждат в изпита своята дълбока кауза и затова повечето от тях реагират положително на отговора за освобождението на България.
6. Чия е моралната победа в сблъсъка на училищния изпит?
Моралната победа от сблъсъка по време на изпита безспорно принадлежи на Бойчо Огнянов и Рада Госпожина. Но по-широко погледнато, тя принадлежи на целия български народ, който търси пътя към своя исторически избор, към своето самочувствие и свобода. Изпитът в училището е само предчувствие за великия изпит, който трябва да издържи българският народ пред лицето на другите народи, за да заслужи правото си на свобода и да докаже честта си.
7. Каква позиция заема разказвачът спрямо изобразените герои? Доколко е пристрастен или обективен, изобразявайки сблъсъците между тях?
Повествователят в романа „Под игото“ е силно пристрастен. Той с охота дава оценки за характера и поведението на героите. Онези, които са носители на основните добродетели, обикновено са представени изцяло в положителна светлина. Обратно, героите, които стоят срещу българското дело, са оценени и представени с категорично отрицателни черти. Това се отнася и до описанията на външния вид.
Ще посочим един пример за контрастното представяне на героите. Рада е със „светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице“. Сходни са характеристиките при Бойчо Огнянов: „Благородното му лице, обляно със страдалческа бледност и осветлено от един мъжествен и енергически поглед, подкупваше непобедимо сърцата .“ На лицето на Кириак Стефчов обаче „се изображаваше душевна сухост и жестокосърдие“.
Лицата на едните герои са светли, благородни, красиви. Лицата на другите са лишени от живот, изпълнени са с жестокост. В един разделен свят и изображението си служи с противопоставяния, с ярки контрастни двойки от типа: „светлина – тъмнина“, „красиво – грозно“, „народен човек – предател“ и др.
@bgmateriali.com
