ИВАН ВАЗОВ – „ПОД ИГОТО“, гл. XVII „ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО“
(въпроси и отговори)
1. Защо хората от малкия градец Бяла черква се вълнуват толкова от предстоящото представление?
Поривът към общуване с изкуството е присъщ на всички хора. Тук обаче действат и допълнителни фактори – театърът е нещо ново за времето, описано в романа, и затова събужда оправдано любопитство. Заедно с това в традиционните общества хората се вълнуват силно от разкази за нещастия, сполетели някой невинен човек. В тези нещастия те виждат доказателство за непредвидимия живот, направляван от неизвестната и сляпа съдба. Но заедно с това виждат, че нещастията връхлитат хора, нарушаващи с нещо установения от хилядолетия световен ред. Така зрителите за пореден път се убеждават, че редът трябва да се спазва.
2. Защо, въпреки че знаят почти наизуст драмата „Многострадална Геновева“, жителите на градчето с ентусиазъм отиват да гледат представлението?
Жителите на Бяла Черква до този момент са общували основно с фолклорни произведения – песни, разкази, ритуали. А една от най-важните характеристики на фолклора е неговата предвидимост и повторяемост. За разлика от съвременните зрители, които очакват от театъра, киното или литературата да им покажат нещо ново, традиционният зрител има желание да гледа или слуша познати истории, защото именно в познатото той вижда доказателство за устойчивостта и подредеността на света.
3. Защо и актьорите, и зрителите се стремят да наподобят буквално случващото се – господин Фратю не се подстригва цял месец, Илийчо Любопитният репетира кучешки лай, зрителите са недоволни от плача на Геновева, Илийчо търпи геройски болката от удрянето на главата му по пода и т.н?
Художествената условност е все още нещо ново за току-що навлизащото в модерния живот градче. Затова и възприемането на изкуството като съставено от знаци е все още нещо непознато. Зрителите очакват всяко действие да се показва така, както то би изглеждало в реалния живот. Този принцип важи и тогава, когато се преследва художествено въздействие. Така например господин Фратю не се подстригва цял месец, за да може да усили впечатлението от лудостта на героя, чиято роля играе.
4. Защо кака Гинка често подвиква на актьорите „Сбърка!“?
Така, както зрителите обичат да гледат познати истории, така те държат и на дословното възпроизвеждане на познатия текст. Основна характеристика на традиционната култура е липсата на намерение за промяна на средата, а напротив – за потвърждаване на нейната трайност и устойчивост. Затова и произведенията на изкуството също не трябва да се променят дори и в най-дребния си детайл.
5. С какви средства актьорите искат да се разграничат от реалния свят и да покажат, че става дума за условен художествен свят?
Представяйки един условен свят, актьорите най-напред трябва да покажат неговата различност, „другост“ спрямо обикновения делничен свят. А заедно с това да бъдат и напълно реалистични до буквализъм. За целта се подбират декори, костюми, поведение, които едновременно да са и „други“, необичайни, и „истински“, реални.
6. Защо публиката непрекъснато бърка илюзия и реалност – нарича героите с измислените им имена, но ги свързва с реални хора от градеца? Как реагира публиката по време на представлението? Какво я вълнува, как изразява чувствата си?
Между света, изобразяван в изкуството, и реалния свят, в който живеем, задължително минава границата на условността. Зрителите помнят, че това, което виждат, е „като че ли“ истинският свят. Това обаче изисква известен опит и навици за общуване с условния художествен свят. За разлика от модерното изкуство обаче, в традиционния фолклор изобразените събития се възприемат като реални, макар и случили се по друго време и на друго място. Затова за хората, които са общували основно с произведенията на фолклорната култура, е толкова трудно да разграничават условния от реалния свят, а непрекъснато ги смесват. Това се отразява и на емоционалните реакции на публиката – тя се вълнува от видяното, сякаш става дума за реални събития, а не за измислица.
7. Защо представлението завършва с обща песен? Как песента от драмата прераства в реална революционна песен?
Пеенето е едно много специално действие, при което отделните хора, които пеят, чувстват като свои преживяванията, изразявани от думите на песента. Това качество на песента успява по един много емоционален начин да обедини хората в общност. Затова и във възрожденската култура пеенето е много разпространено – с него започва и завършва всяко публично събитие. С песента в края на представлението актьорите и публиката искат да изразят чувствата, които показаната история е събудила у тях. В същото време предизвиканото от представлението въодушевление много лесно преминава в израз на основното чувство, вълнуващо хората от градеца в навечерието на голямото събитие – готвещото се въстание. Изразявайки радостта си от победата на доброто над злото в драмата „Многострадална Геновева“, те искат да изразят и надеждата си, че доброто ще победи и тогава, когато излязат на бой за свобода. Ето защо песента много лесно прераства в революционна.
@bgmateriali.com
