Димчо Дебелянов (1887 – 1916) принадлежи към второто поколение български поети модернисти. Шестнайсетгодишен той дава първите си изяви в поезията, а към 21-годишна възраст вече познава произведенията на водещите френски и руски символисти, опитва се дори да превежда Шекспир. Неговото битие е тясно свързано с т.нар. литературна бохема, която залага на иронията и пародирането на порочни обществени и художествени нагласи. Сатиричната линия е особено видима в някои негови ранни творби. Заедно с бележития наш интелектуалец Димитър Подвързачов – наричан Бащата – Дебелянов участва в подготовката и публикуването на „Българска антология. Нашата поезия от Вазов насам“ (1910), където излизат и негови стихове. По-късно, през 1914 г., когато Подвързачов създава списанието „Звено“ с намерението да открие поле за младите автори, в първия му брой се появява „Притча за непокорната царкиня“ (тогавашно заглавие: „Легенда за разблудната царкиня“), датирана 1912 г. В действителност обаче, по ръкописни свидетелства, текстът е завършен през 1913 г. След смъртта на Дебелянов, критикът Владимир Василев обединява пишещите в „Звено“ и създава списанието „Златорог“ (1920), но дотогава поетът вече е загинал при сблъсък срещу англо-френски войски в района на Демир Хисар. През 1931 г.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com
