Атанас Далчев
    Поет


    Връща се в квартала той полека
    с някаква усмивка на уста,
    и не вижда нищичко човека,
    и върви, нивиден от света.

    Ала появи ли се от края,
    секва в миг на картите шумът
    и бащите, спрели да играят,
    с поглед зъл през рамо го следят.

    Майките прането си оставят,
    от балконите със страшен глас
    викат свойто Митенце и Славе
    в къщи да се приберат завчас.

    Младата вдовица от етажа,
    с деколтето, с голите гърди,
    предполага, а и знае даже,
    че е пратен той да я следи.

    Неспокоен е магазинера,
    този уж благонадежден мъж,
    и за свойте кражби, разтреперан,
    почва да си спомня изведнъж.

    А кога под своята лампада
    вечер съчинява стихове,
    мислят те, че пише той доклади
    за безбройните им грехове.

    И приклекнали срещу луната
    на прозореца му осветен,
    като че се канят в тъмнината
    да завият вкупом с дух смутен.

    Ех, приказвайте си на провала,
    че му бил напълно чужд светът!
    Откогато той дойде в квартала,
    съвестите вече тук не спят.

    1971 г.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave