ПОЛ ВЕРЛЕН (1844 - 1896)
биография
Пол Верлен (1844 - 1896) е признат за един от най-значителните френски поети от втората половина на XIX век. Заедно с Бодлер, Рембо и Маларме той е ярък представител на символизма и негов влиятелен пропагандатор, въпреки че също като Бодлер е възразявал срещу определянето му като символист. Характерни за поетическия му стил са склонността към контрасти, богато нюансираните емоционални състояния и музикалността на стиха.
Роден в буржоазно семейство. Пол Верлен има възможност за солидно образование. Учи Париж, първоначално в линей, а впоследствие в юридически факултет. Но интересите му са други. През ранните си години чете неистово и литературните му познания са изумителни. Едва четиринадесетгодишен, изпраща свои стихове на Виктор Юго, всепризнатия авторитет и идеолог на френската литература на Романтизма. По време на следването си Верлен окончателно се отдава на литературата, което в съответствие с нравите на епохата означава и постоянно пребиваване по парижките кафенета и барове. Поради това издръжката от баща му е спряна и той започва работа като чиновник. По това време се сформира Парнаската школа и младият поет публикува свои стихове в нейния алманах от 1866 г. От този период са двата му най-значителни сборника – „Сатурнически стихове“ (1866)
и „Галантни празници“ (1869).
Като човек на крайностите Верлен води твърде бурен живот. Създава за кратко семейство, което се разпада веднага след раждането на сина му, участва във Френско-пруската война от 1870 - 1871 г., свързва се с Парижката комуна, има интимни отношения с Артюр Рембо, с когото
живее последователно в Брюксел и Лондон. По това време пише своята стихосбирка „Романси без думи“. По време на пиянски скандал се опитва да убие Рембо и е осъден на две години лишаване от свобода. Докато е в затвора, написва своя програмен текст „Поетическо изкуство“. Неочаквано се обръща към религията и става ревностен католик, което изповядва в стиховете от сборника „Мъдрост“.
Следващите години са не по-малко непоследователни в стремежите и действията му – живее поред в Англия и Франция, занимава се е преподаване и прави неуспешни опити да се заеме е фермерство. Отново има скандална връзка, този път със свой ученик. През 1885 г. е съден и временно лежи в затвора заради опит да убие майка си. Тази късна част от живота му е белязана от физически страдания. Въпреки многобройните си болести Верлен твори интензивно, сякаш намирайки вдъхновение в болката. Животът му е точна илюстрация на идеята за обречеността на твореца в модерния свят, която той развива в книгата си „Прокълнатите поети“ (1884). Тя съдържа кратки критически изследвания върху няколко съвременни поети, между които и самия той, скрит зад псевдоним. Усещането за „прокълнатост“, споделяно от ред творци на епохата, дава името „декаданс“ на общата атмосфера на упадък (от френската дума за упадък). Тези настроения могат да бъдат определени и като „краевековни“, защото краят на което и да е столетие по принцип внушава идеята за деградация и провал. Самият Верлен заявява за себе си „Душата ми е Рим при сетния упадък, / Посрещащ с взор тълпи от варвари безчет...“ („Униние“, 1881). До голяма степен обаче идеята за обреченост на поета, обикната от символистите, е и наследство от Романтизма.
@bgmateriali.com
