През 1891 г. големият учител на младите поети, Пол Верлен, бохемът, преминал през бунт и отчаяние, отговаря по следния начин на един журналист, който го пита що е символизъм:
          Символизмът... Не разбирам... не е ли това една немска дума? И какво всъщност означава? Освен това на мен ми е все тая. Когато страдам, когато се наслаждавам или когато плача, аз знам със сигурност, че това не е само символично. Виждате ли, всички тези фини оразличавания, те са типично немски...
          Тези думи, макар и на пръв поглед шеговити, издават неприемането от страна на големия поет на всички опити литературата да бъде оковавана във формули и определения. Според Верлен тя трябва да изразява индивидуалността на всеки автор, както и непосредствеността на всяко поетично изживяване. Особено ако това изживяване е заплатено с цената на истинско страдание.
          А страдания в живота на Верлен не липсват. Той непрекъснато се лута между опитите да се впише в „нормалния“ живот – да бъде дребен чиновник, съпруг и вярващ католик, и желанието да избяга от сивата действителност, която намира за пошла, за да се отдаде на бохемство, алкохол и моментни настроения, които няколко пъти го отвеждат в затворническата килия.

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com