1. СЛЯТО се пишат съществителни, при които втората основа е главна, а първата я пояснява.
Примери: платноходка, ветропоказател.
2. СЛЯТО се пишат прилагателни с главна и поясняваща основа.
Примери: тъмноок, червенокоса.
3. ПОЛУСЛЯТО се пишат съществителни, при които първата основа е главна, а втората я пояснява.
Примери: генерал-майор, храм-паметник, къща-музей.
4. ПОЛУСЛЯТО се пишат съществителни със съчинително отношение между двете основи. При такива случаи за проверка можем да използваме следния метод: ако можем да поставим съюза “и” (най-често срещания съчинителен съюз) между двете основи без да се получава неестествена дума, значи думата се пише полуслято.
Примери: импорт-експорт, внос-износ. (В случая “внос и износ” звучи напълно естествено и доказва полуслятото изписване.)
5. ПОЛУСЛЯТО се пишат прилагателни с равноправни основи.
Примери: червено-черни, синьо-зелени (изключения: чернобял, сребърнобял, сивобял и др.).
6. РАЗДЕЛНО се пишат съществителни, при които първата част може да се променя по форма (напр. за число (напр. правим проверка в мн. ч. – първата част (а и втората) от думата се променя по форма, следователно се пише разделно)).
Примери: майстори зидари, фирми първенци, шофьори таксиджии, лекари хирурзи.
7. РАЗДЕЛНО се пишат се прилагателни, образувани от числителни, ако и числителното е написано разделно.
Примери: четиридесет и пет → четиридесет и пет годишен, хиляда петстотин и шестдесет → хиляда петстотин и шестдесети.
Ако изходното числително се пише слято, слято се пише и прилагателното.
Примери: две → двуместен, шест → шестскоростен (дали това се пише слято?), сто → стогодишен (бел. авт.: тук примерите не са много уместни, затова ще добавим други примери, когато се сетим за по-точни).
Ако обаче числителната част е представена чрез число, тогава използваме полуслято изписване.
Примери: 100-годишен, 60-годишен, 100-процентов, 500-килограмов, 6-скоростен.
ПРАВОПИС НА СЛОЖНИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА
Слято се пишат сложните съществителни имена с подчинителна връзка между съставните си части(съществуват някои изключения).
Полуслято се пишат сложните съществителни имена със съчинителна връзка между съставните си части.
Разделно се пишат съставните съществителни имена и свободните словосъчетания: старши лейтенант, Черно море, адамова ябълка, червена ябълка, старши научен сътрудник, заместник главен редактор и др.
|
Правила |
Примери |
|
|
Слято писане |
Сложни съществителни с подчинителна връзка между съставните си части (главната част е съществително). |
законопроект (проект за закон), тенискорт (корт за тенис), водоизточник (източник на вода), Стефановден (ден на Стефан), социалдемокрация (социална демокрация), стогодишнина (сто години) |
|
Сложни съществителни с подчинителна връзка между съставните си части (главната част не е съществително). |
корабостроител (строи кораби), бързоходец (който ходи бързо), дървосекач (сече дърва), губивреме (който ти губи времето) |
|
|
Сложни съществителни, образувани със съкратени съставки от чужд произход:авто-, био-, вице-, гео-, зоо-, инфра-, макро-, мини-, супер-, теле-, улт-ра-, фото- и др. |
авиопоща, аудиокасета, геополитика, екосистема, електроуред, инфраструктура, космофизика, контрареволюция, микроикономика, микроклимат, мотоклуб, проектопрограма, телеобектив, термоизолация, хиперинфлация |
|
|
Съществителни нарицателни, образувани отлично име и приложение. |
байганьовци, донжуан, донкихотовци, донкихотовщина |
|
|
Полу- слято писане |
Сложни съществителни със съчинително отношение между изграждащите ги съставни части (те могат да се свързват в словосъчетания със съчинителния съюз [и]). |
внос-износ (и внос, и износ), Жан-Пиер, експерт-счетоводител (и експерт, и счетоводител), лозаро-винарство, касиер-домакин, покупко-продажба, пренос-превоз |
|
Сложни съществителни с подчинително отношение между първа главна част и приложение (първата част не се променя по число и не се членува). |
асистент-режисъор (асистент-режисъорът, *асистентът-режисьор1), кандидат-студент, министър-председател, премиер-министър, съдия- изпълнител, член-кореспондент |
|
|
Сложни съществителни с подчинително отношение между главна част и две подчинени части. |
кино-видеоклуб, авто-мотоспорт |
|
|
Сложни съществителни с първа част буква, название на буква или цифра. |
алфа-лъчи, к-думи, 50-годишнина |
|
|
Словосъчетания от две сложни съществителни с еднаква втора част. |
електро- и водоснабдяване, помошник- и заместник-ректорите |
|
|
Фразеологизирани сравнения от две съществителни. |
ден-година, очи-череши, снага-топола |
|
|
Раздел- но писане |
Словосъчетания от съществителни с подчинително отношение между втора главна част и приложение (първата част се променя по число и се членува). |
къща музей (къщата музей), поет герой (поетът герой), вълчица майка (вълчицата майка), изложба базар (изложбата базар), майстор зидар (майсторът зидар) |
|
Прибавена трета съставна част към сложни съществителни, които се пишат полуслято. |
заместник министър-председател |
|
|
Съществителни с първа част съставно числително име. |
двадесет и първия ден, хиляда и триста годишнина |
|
1 Със знака * се отбелязват неправилните примери.
ПРАВОПИС НА СЛОЖНИ ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА
Слято се пишат сложните прилагателни имена с подчинителна връзка между съставните си части.
Полуслято се пишат сложните прилагателни имена със съчинителна връзка между съставните си части.
|
Правила |
Примери |
|
|
Слято писане |
Сложни прилагателни с подчинителна връзка между съставните си части, които се схващат като едно смислово цяло (изразяват един признак). |
аленочервен, светлосин, световноизвестен, външнополитически (външна политика), източноправославен (източноправославие), съдебномедицински (съдебна медицина), научноизследователски (научно изследване), слаборазвит (развит слабо), дългоочакван (очакван дълго), първокласен (първа класа), еднозначен (еднозначение) |
|
Сложни прилагателни, образувани от сложни съществителни с подчинителна връзка, които се пишат слято или полуслято. |
корабостроителен (корабостроене), електромагнитен (електромагнит), риболовен (риболов), кандидатстудентски (кандидат-студент), генералмайорски (генерал-майор) |
|
|
Сложни прилагателни, образувани от имена на лица с наставката -ски за качествена характеристика. |
елинпелиновски, иванвазовски, йорданйовковска, пенчославейковски, кралимарковски |
|
|
Сложни прилагателни, образувани от съставни собствени имена. |
черноморски (Черно море), старозагорски (Стара Загора), тихоокеански (Тихи океан) |
|
|
Полу- слято писане |
Сложни прилагателни със съчинителна връзка между съставните си части (между тях може да се вмъкне съюзът [и]). |
английско-български (и английски, и български), горчиво-сладък (и горчив, и сладък), морално-етичен, електронно-йонен, жълто-зелен, синьо-зелен, композиционно-стилистичен, културно-исторически, идейно-естетичен |
|
Фразеологизирани сложни прилагателни, образувани от повторени основи или от основи с близко или противоположно значение. |
важен-важен, мазен-мазен, сам-самичък, гол-голеничък, стар-престарял, скрито-по-крито, чул-недочул, пиян-за-лян, врял-кипял |
|
|
Сложни прилагателни, образувани от сложни съществителни със съчинителна връзка, които се пишат полуслято. |
физико-химичен (физико-химия), вносно-износен (внос-износ), австро-унгарски (Австро-Унгария) |
|
|
Сложни притежателни прилагателни, образувани от имена на лица с наставките -ов, -ев. |
Елин-Пелиновия, Иван-Вазовата, Йордан-Йовковите, Пенчо-Славейковият, Отец-Паисиевата |
|
|
Сложни прилагателни с първа част буква или цифра. |
3-годишен, г-образен, 6-тонен |
|
ПРАВОПИС НА НАРЕЧИЯ
Слято се пишат наречията, образувани от предлог и дума (наречие или съществително).
Полуслято се пишат наречията с повторени съставни части.
|
Правила |
Примери |
|
|
Слято писане |
Наречия, образувани от предлог и дума (наречие или съществително), когато образуват смислова цялост. Използваното съществително не може да се променя граматически или няма собствено ударение. |
догоре, надалеч, наляво, поотделно, наглед, навръх, наум, отначало, понякога, докрай, надвечер, презглава |
|
Полу- слято писане |
Наречия, образувани от повторени, противоположни или близки по значение съставни части. |
бързо-бързо, насам-натам, тук-там, полека-лека, едно-друго, навън-навътре |
|
Наречия, образувани с частиците еди-,току-, -годе. |
еди-къде, току-виж, току-що, що-годе |
|
|
Раздел- |
Съчетание от предлог и наречие или предлог и съществително, което не образува смислова цялост. В тези случаи съществителното може да се променя граматически, а наречието произхожда от прилагателно. |
(идва) от среща (та), (носи го) под ръка (та си), (стоя) на тъмно (място), (стоя) до късно (сутринта) |
|
Фразеологични словосъчетания, които посочват точни граници. |
от време на време, от край до край, от начало до край, от ляво на дясно, от горе до долу, от тук до там |
|
ПРАВОПИС НА ПРЕДЛОЗИ
Слято се пишат предлози, образувани от предлог и друга дума.
|
Правила |
Примери |
|
|
Слято писане |
Сложни предлози, образувани от предлог и дума (предлог, наречие, съществително), когато образуват смислова цялост. |
вдън, открай, вместо, оттатък, откъм, покрай, измежду, иззад, докъм, извън, отвъд, отсам |
|
Раздел- |
Предложни изрази, които са устойчиви словосъчетания. |
благодарение на, по случай, въз основа на, вследствие на |
ПРАВОПИС НА ЧАСТИЦИ
Винаги слято се пишат словообразувателните частици ни-, ня-/не-, вся/ все-, -то (никой, някой, нещо, всякой, всеки, което).
Винаги отделно се пишат възвратните частици се и си, въпросителните частици ли, нали, дали и частиците пои най, които не се употребяват с прилагателно или наречия (по човек от тебе, харесвам по на север, най обичам да чета).
|
Правила |
Примери |
|
|
Слято писане на частицата 'не' |
Частицата 'не' има словообразуваща функция. |
нелеп, нещастен, неточен, недовиждам, недочувам, неведнъж, немного, невинаги, недотам |
|
С причастия, когато са употребени като определения. |
ненаписаната книга, несвикналият с трудностите студент, неразбралите опита ученици, неоткритите земи |
|
|
Разделно писане на частицата 'не' |
Винаги е отделно от глаголите. |
не чете, не е идвал, не чува, не беше казал |
|
Винаги е отделно от причастията, образуващи глаголна форма, и от деепричастията. |
не можейки, не желаейки, не виждайки, не знаейки, не е написана, не е свикнал, не са разбрали, не са открити |
|
|
Пише се отделно, ако логическото ударението пада върху частицата. |
не веднъж, не много, не винаги, не дотам, не истина, не добър |
|
@bgmateriali.com
