ПРАВОГОВОРНИ НОРМИ

 

          ► В зависимост от сферата си на действие книжовноезиковите норми са:
          — правоговорни;           — правописни;           — граматични;
          — лексикални;               — стилови.

          ► Спазването на книжовните норми е задължително в сферата на официалното общуване (писмено и устно).

          ► Правоговорните норми се проявяват в устната книжовна реч. Те представят система от правила, които указват какъв трябва да бъде книжовният изговор на думите в потока на речта. Тяхното спазване е задължително за официалното общуване на български език.

          ► Правоговорни правила, които често пораждат колебания и грешки

               ◾ Правила за променливо я

          ⇒ Променливото я е наследникът на старобългарската гласна ѣ (ят). При определени условия то се изговаря и пише като е.
               Променливо я е налице, ако има сродни думи, някои от които се произнасят с я, а други – с е, например:
          бял — белота; преуспял — успешен; свят — световен; бяс — беснея; дял – деля; място — местен.

          ⇒ В думи с променливо я произнасяйте и пишете е, ако:

          – ударението се премества от сричката с я върху друга сричка:
          дя̀л — делъ̀т, свя̀т — свето̀вен, мя̀сто — места̀, сля̀п — слепота̀, бя̀с — беснѐя;

          – след сричката с променливо я под ударение следва сричка с е или и
          лятна — летен, ляв – леви, тяхна — техен, ням — неми.

          Изговаряйте и пишете е във формите за мн.ч. на причастията със завършек на , и , които са образувани от глаголи с променливо я
          видя: видял — видели, видян — видени,
          спра: спрял — спрели, спрян — спрени, 
          разпилея: разпилял —разпилели, разпилян —разпилени.

          ⇒ В думи с променливо я изговаряйте и пишете я.

          – ако след сричката с променливо я под ударение следва сричка с гласна а, о, у, ъ:
          дремя, но дря̀мка, сменям, но смя̀на, техен, но тя̀хно, редки, но ря̀дък;

          – във формите за 1 и 2 л. мн.ч. на мин. св. и мин. несв. вр. на глаголите с променливо я.
          бях – бяхме, бяхте; видях – видяхме, видяхте; спрях – спряхме, спряхте; спях – спяхме, спяхте;

          – във формите за 1 л. ед.ч. на мин. св. и мин. несв. вр. на глаголите с ударение върху я.
          спя̀х, допря̀х, вървя̀х, смя̀х се, дадя̀х, стоя̀х, боя̀х се.

          Изговор [спех], [допрех], [вървех], [стоех], [боех се] е некнижовен и противоречи на правоговорните норми.

          ⇒ Формите за мн.ч. на миналите деятелни причастия от глаголи на -оя с ударение върху я се изговарят и пишат с я
          боя̀ли се, строя̀ли, стоя̀ли.

          При малка част от тези форми се допуска дублетност, т.е. правилен е изговор както с я, така и с е:
          брояли и броели, крояли и кроели.

          ⇒ Формите на сложните прилагателни с първа съставка няколко са дублетни:
          неколкоминутен и няколкоминутен, неколкократен и няколкократен.

          ⇒ Изключение от правилата за променливо я правят следните думи и форми: дело, безцветна, безцветно, достоверна, достоверно, размер, сделка, блесна, увехна, гневна, гневно и др.
               ◾ Правоговорни правила за някои глаголни форми

          ⇒ Формите живущ, говорящ, учащ са остарели. Изговаряйте и пишете правилно: живеещ, говорещ, учещ.

          ⇒ Глаголите от I и II спрежение в сегашно и бъдеще време се изговарят с окончание , а не -ме. [знаем], а не [знаеме]; [пеем], а не [пееме], [пишем], а не [пишеме] и т.н.

          ⇒ В корена на глаголи от I спрежение от типа влека, облека, пека, река, сека, тека в 1 л. ед.ч. и в 3 л. мн.ч. се произнася к, а не, а не ч: [влека], а не [влеча], [пека], а не [печа] и т.н.
               ◾ Правоговорни правила за някои съществителни имена

          ⇒ Съществителните имена от мъжки род, които завършват на -ар/-яр и -тел и означават лица, се пишат и изговарят с определителен член -ят/-я. [учителят/я], а не [учителът/а]; [приятелят/я], а не [приятелът/а] и т.н.

          Ако не означават лице, съществителните имена от мъжки род, завършващи на -ар, се пишат и изговарят с определителен член -ът/-а: [пазарът/а], а не [пазарят/я]; [сухарът/а], а не [сухарят/я]

          ⇒ Окончанието на съществителните имена от женски род, които завършват на -алня, е , а не . [закусвалня], а не [закусвална]; [пералня], а не [перална] и т.н.

          ⇒ Съществителните имена ден, зет, лакът, нокът, огън, цар, път, сън, кон, крал се членуват в единствено число с -ят/-я, а не с -ът/-а.

          ⇒ Гласната ъ пред р и л в края на формите за единствено число на съществителни имена от мъжки род, които са с чужд произход, изпада във формите за множествено число и в звателните им форми: [министър], [министри], [министре], а не [министъри], [министъре] и т.н.

          ⇒ Гласната ъ в нечленуваната форма на съществителни имена от мъжки род, завършващи на -изъм, изпада във всички останали техни членувани форми: [реализмът], а не [реализъмът]: [Романтизмът], а не [Романтизъмът] и т.н.

               ◾ Правоговорни правила за групите -ър-/-ръ-, -ъл-/-лъ-

          ⇒ Подвижно ъ се нарича ъ, което е ту пред, ту след р и л в сродни думи.

          – Произнася се и се пише -ър- и -ъл- в многосрични думи, когато след тях следва една съгласна, например:
          бъркам, вържа, гърмя, държа, зърно, сърдит, търпя, кълвач, мълча, пълзя.

          – Произнася се и се пише -ръ- и -лъ-:

          – в едносрични думи, например:
          връв, връх, гръд, гръм, пръв, кръв, млък!, жлъч;

          – в многосрични думи, където след -ръ- и -лъ- има две или повече съгласни, например:
          сръдльо, тръпка, гръмна, дръжка, връзвам, бръкна, зрънце, клъвна, млъкна, плъзвам.

               ◾ Правоговорни правила за предлозите в/във и с/със

          ⇒ Предлозите в и с се удвояват и се пишат като във и със, а се произнасят като [въф] и [със] пред думи, които започват съответно с в, ф или з, с [в блока], а не [във блока]; [с възторг], а не [със възторг] и т.н.

          ⇒ Предлозите в и с се удвояват и се пишат като във и със, а се произнасят като [въф] и [със] и когато говорещият иска да постави върху тях логическото ударение, например:
          Имам бижута и със, и без естествени камъни.
          Фирмата има офиси във и извън страната.

          ♦ Изговорни стилове – разновидности на устното говорене, които се проявяват във връзка със стиловото разслоение в езика и зависят от условията на общуването – целта, мястото, участниците, темата. Изговорните стилове може да се класифицират по следния начин:
          * пълен изговорен стил – прилага се в публичното общуване и бива:
          – неутрален – използва се в монологично и в диалогично говорене; предполага отчетливо и ясно изговаряне на думите; не се наблюдават изпадане и сливане на звукове; темпът на речта е умерен. Неутралният произносителен стил се прилага на публични места – в училище, по време на официални срещи, в телевизионни и радио предавания;
          – тържествен – използва се при монологично ритуално говорене по време на протоколни действия, при изпълнение на творби на художествената словесност, както и при представяне на публични речи, доклади, лекции; темпът на говорене е забавен в сравнение с неутралния стил; не се допускат никакви отклонения от ясното и отчетливо произнасяне на звуковете в потока на речта; допускат се удължени паузи, чрез които се подчертава смисълът на изказването;
          * непълен (разговорен) изговорен стил – отличава се със забързан темп на говорене; с изпускане и сливане на някои звукове, с по-силно потъмняване на гласните и затвърдяване на меките съгласни звукове. Използва се при неофициалното общуване и когато се прояви при публично представяне (например в телевизионно или радио предаване), може да е знак на ниска езикова култура, на небрежност и неуважително отношение към аудиторията или пък на стремеж да се скъси дистанцията с нея.
          В съвременния български книжовен език са налице т.нар. правоговорни дублети – два или в някои случаи дори три произносителни варианта на една и съща дума, които са приети за еднакво правилни. Правоговорните дублети биват:

          – фонетични дублети – такива, които имат сходно, но не напълно еднакво звучене, например:

          – акцентни дублети – такива, които се различават само по ударението си, например:

          – акцентно-фонетични дублети – такива, които се различават по един звук и по ударението си, например:
               мя̀сто - место̀ 
               о̀бед – обя̀д

          ♦ Някои звукове в следните думи често при изговор се заменят е други или се разместват погрешно. Запомнете кои са правилните произносителни варианти на тези думи:

          ♦ Следните думи често се изговарят с неправилно ударение. Запомнете кои са техните правилни произносителни варианти:

          ♦ При произнасянето на членувани едносрични съществителни имена от мъжки род често се колебаем кой е правилният произносителен вариант. Запомнете:

          ♦ Следните прилагателни имена е прието да се изговарят и пишат с наставка -ен, а не -ян:
          басмен, брашнен, кадифен, мукавен, платнен, пембен.

          ♦ В някои думи неправилно се добавят звукове. Запомнете:

          ♦ В някои думи неправилно се изпускат звукове. Запомнете:

          ♦ При изговора на някои думи е прието да се изпуска звук, макар че в писмената реч той се отразява:

          ♦ Формите на местоименията мене и мен, тебе и теб са дублетни. В Официалния правописен речник на българския език двата типа форми са представени като напълно равностойни.

          ♦ Формите този и тоя, тази и тая, онзи и оня, онази и оная са дублетни. Разликата между тях е на стилистично равнище. Формите този, тази, онзи, онази принадлежат към неутралния произносителен стил, а тоя, тая, оня, оная са присъщи на непълния произносителен стил и се схващат като по-груби.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave