ПРАВОПИСНА НОРМА. СЛЯТО, ПОЛУСЛЯТО И РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ

 

          СЛЯТО ПИСАНЕ НА СЛОЖНИ ДУМИ

           1. Съществителни имена
          Слято се пишат сложни съществителни имена, при които първата част пояснява втората:
          ■ Съществителни имена, при които двете съставки са свързани със съединителна гласна: водовъртеж, земевладелец, теснолинейка, чушкопек.
          ■ Съществителни имена, при които двете части са свързани без съединителна гласна и които:
          – са названия на празници и градове: Димитровден, Момчилград;
          – имат като първа съставка числително име: осемхилядник, столетник, триколка;
          – имат като първа част съществително (най-често от чужд произход): голмайстор, киносалон, яхтклуб. Такива сложни думи се пишат слято по традиция;
          – имат като първа съставка съществително и двете съставки не се употребяват като самостоятелни думи: джакпот, смартфон, сноуборд, лайфстайл;
          Когато съставките на такива сложни съществителни се употребяват като самостоятелни думи, се допуска те да се пишат и разделно: бизнесцентър и бизнес център, голфигрище и голф игрище, рокконцерт и рок концерт. В правописния речник те са означени като дублети .
          – имат за първа съставка съкратено прилагателно: екосистема (от екологична система), европолитика (от европейска политика);
          Когато това прилагателно се употребява и като самостоятелна дума, се допуска и разделно писане: видеоклип и видео клип, спацентър и спа център. Такива съществителни също са дублети.
          – имат като първа съставка повелителна глаголна форма: нехранимайко, препъникамък, развейпрах;
          – са съществителни нарицателни, образувани от имена на литературни герои или от съкращения от чужд произход: байганьо, донкихот, донжуан; диджей (от DJ), джипи (от GP), пиар (от PR). 

          2. Прилагателни имена
          Слято се пишат сложни прилагателни, при които първата част пояснява втората и които са образувани:
          ■ от съчетание от прилагателно и съществително: административноправен (от административно право), англоезичен (от английски език);
          ■ от географски имена: великотърновски (от Велико Търново), горнооряховски (от Горна Оряховица);
          ■ чрез добавяне на наставка към сложни съществителни: машиностроителен (от машиностроител), риболовен (от риболов);
          ■ от числително и съществително име: двучасов (от два часа), триетажен (от три етажа); но: двайсет и три етажен;
          ■ от наречие или причастие и съществително: аленочервен, светлосин, средноаритметичен; дървообработващ, новоназначен.
           Слято се питат сложни прилагателни, при които втората съставка пояснява първата и които са образувани:
          ■ от словосъчетание от прилагателно и съществително: литературнохудожествен (от художествена литература), научнопопулярен (от популярна наука);
          ■ чрез наставка от сложни съществителни имена (с полуслято писане): кандидатстудентски (от кандидат-студент).
          Слято се пишат съществителни и прилагателни имена с първа съставка супер, хипер, ултра, мега, кибер, квази, контра, пра: суперкупа, хиперголям, мегазвезда, киберпират, квазикултура, праисторически.

          3. Наречия
          Слято се питат сложни наречия, образувани от:
          ■ предлог и наречие: вдясно, вляво, догоре, доскоро, завинаги, засега, наведнъж, наоколо, отново, отскоро, понякога, поотделно;
          ■ предлог и съществително име: вследствие, всъщност, наздраве, нащрек, предвид, следобед, вкъщи, довечера, наизуст, настрани, призори.

          4. Предлози и съюзи
          Слято се пишат предлози, образувани от:
          ■ предлог и наречие: въпреки, отсам, оттатък;
          ■ предлог и съществително име: вдън, вместо, наместо, според;
          ■ два предлога: докъм, заради, насред, откъм, помежду, поради.
          Слято се питат съюзите и съюзните думи: докато, докогато, затова (със значение 'по тази причина'), защото, накъдето, откогато, отколкото, откъдето.

          ПОЛУСЛЯТО ПИСАНЕ НА СЛОЖНИ ДУМИ

          1. Полуслято се пишат всички сложни думи, при които двете съставки са смислово равноправни (между тях в повечето случаи може да се вмъкне съюзът и):
          ■ съществителни имена: плод-зеленчук, покупко-продажба, Константин-Кирил, Жолио-Кюри, Австро-Унгария;
          ■ прилагателни имена: българско-чешки, геолого-географски, контролно-пропускателен, черно-бял, Рило-Родопски (масив), един-единствен;
          ■ числителни имена за означаване на приблизително количество: две-три, пет-шест, десет-петнайсет, сто-двеста;
          ■ наречия: горе-долу, едва-едва, лека-полека, напред-назад, кажи-речи;
          ■ междуметия: бау-бау, тик-так, хър-мър, шушу-мушу, ax-леле, ха-ха.
          2. Полуслято се пишат следните групи сложни съществителни и прилагателни имена:
          ■ съществителни имена, при които втората част пояснява първата: генерал-майор, заместник-декан, кандидат-студент, министър-председател, съдия-изпълнител, храм-паметник;
          Когато такива съществителни се членуват, се променя само втората част: кандидат-студентът, министър-председателят.
          ■ съществителни имена, при които първата съставка пояснява втората и:
          – поясняващата съставка е название на буква или самата буква: бета-блокер, гама-лъчи, α-частица, γ-радиация;
          – поясняващата част е буква – съкращение на прилагателно име: е-подпис, е-фактура, м-бизнес, м-сервиз (но: имейл, айпод);
          ■ прилагателни имена, при които първата съставка пояснява втората и в които:
          – поясняващата част е числително име, изписано с цифра: 2-годишен, 40-градусов, 8-тонен;
          – поясняващата част е буква: Г-образен, V-образен;
          ■ прилагателни имена, при които втората съставка пояснява първата и които са образувани от съчетание от лично и фамилно име: Иван-Вазова (поема), Елин-Пелинов (разказ)

          РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ

          В съвременния български книжовен език разделно се пишат:
          ■ словосъчетания от две съществителни имена, при които първото може да се членува: страна членка, мач реванш, поет символист;
          ■ съчетания, в които поясняващата част е от чужд произход и се употребява като самостоятелна дума: парти център, пиар кампания;
          ■ съчетания от буквено съкращение и съществително име: ЕС политика, БДС клавиатура, SIM карта, VIP зона;
          ■ съчетания от типа на: водещ предаване, завеждащ отделение, младши лейтенант, старши треньор, ръководител полети;
          ■ названия на селища – сложни прилагателни имена: Алеко Константиново, Гаврил Геново, Капитан Андреево, Поручик Чунчево;
          ■ чужди буквени съкращения, които се употребяват като собствени имена: Би Би Си, Ай Би Ем;
          ■ изрази като: от горе до долу, от тогава до сега, от време на време, от край до край (но: от горе надолу, от ляво надясно, от сега нататък).

          ПРАВОПИС НА ОТРИЦАТЕЛНАТА ЧАСТИЦА НЕ

          1. Отрицателната частица не се пише слято със следващата дума, когато:
          ■ думата не се употребява без нея: неизбежно, невинност, невежество, непоколебим, негодник, необятен;
          ■ е част от представката недо-: недоумение, недочувам, недолюбвайки;
          ■ тази дума е съществително, прилагателно, наречие или причастие и когато с частицата не се образува нова дума с противоположно значение: немилост, невалиден, неофициално, недокоснат, неоздравял.
          2. Отрицателната частица не се пише разделно от следващата дума, когато:
          ■ тази дума е глагол, деепричастие или минало несвършено деятелно причастие: не мога, не чува, не мислейки, не желаел;
          ■ тази дума е минало свършено деятелно причастие и е употребена като сказуемо в изречението;
          Плодовете не узрели навреме, (но: Обрахме неузрелите плодове.)
          ■ върху частицата не пада логическото ударение в изречението;
          Той беше не доволен, а направо възхитен.
          ■ с частицата не се отрича цялото съдържание на изречението (или на предходно изречение).
          Не, щастието е по-важно от всичко!

          При писането на сложните думи има някои изключения, свързани с традицията. Някои сложни географски имена с равноправни помежду си съставки се пишат слято (вместо полуслято): Будапеща, Индокитай, Чехословакия.
          Собствените имена, чиято втора съставка е династическо име, се пишат разделно за разлика от двойните собствени имена: Иван Асен, Иван Шишман (но: Иван-Александър).
          Най-вече в разговорния стил се употребяват наречия и местоимения, образувани с наречието току и частиците еди, годе и що. При тях трудно може да се определи смисловото отношение между съставките, но по традиция се пишат полуслято: току-виж, току-така, еди-кой (си), еди-къде (си), еди-що (си), току-що, що-годе.
          По традиция някои заети чужди думи и изрази се пишат в съответствие с изписването им (полуслято или разделно) в съответните езици: де юpe, де факто, виз-а-ви, ноу-хау, прет-а-порте, тет-а-тет. Други се пишат слято, тъй като съставките им не се употребяват като самостоятелни думи: аламинут, анблок, анфас, априори, апропо, вабанк, дежавю, инвитро.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave