ПРАВОПИСНИ НОРМИ

 

          С изобретяването на писмеността човечеството прави първата си голяма крачка към създаване на технология за съхраняване и предаване на знанието. Благодарение на писмеността човек се образова, мисли, създава, твори.

          ■ Писмеността позволява устната реч (възприемана слухово) да се преобразува в писмена реч (възприемана зрително).

          ■ Писмеността позволява на хората да общуват от дистанция – в пространството и във времето.

          ■ Дистантната комуникация, осъществявана с писмен език, се нуждае от писмени правила.

          ■ Функцията на писмените правила в езика е да защитават смисъла на текста. Затова всеки писмен език има свой правопис.

          ■ Правопис: система от правила, които управляват писането на думите и формите им в даден книжовен език.

          ■ Системата от правописни правила в книжовния език се нарича още правописни норми (от лат. norma – 'правило, предписание').

          ■ Усвояването на тези норми е основна цел на обучението по книжовен език в училищното образование.

          ► Правописните норми имат задължителен характер за официалното писмено общуване.

          ► Владеенето на правописните норми се определя като грамотност.

          ► Грамотността е важна предпоставка за личностна и социална реализация.

          ► Промените в състава на азбуката се извършват със специален законодателен акт, наречен правописна реформа.

          ► Правописните норми се кодифицират в правописни речници.
          * Основен документ за съвременния български правопис е Официалният правописен речник на БАН – ОПР (2012).
          * Разработването на правописни речници е възложено на Института за български език на Българската академия на науките.

          ► Правописни принципи – основните начала, въз основа на които се формулират правилата за писане. Съвременният български правопис се основава върху четири принципа:
          – морфологичен;
          – фонетичен;
          – синтактичен;
          – традиционен.

          ► В основата на съвременния български правопис е морфологичният принцип.
          * Прилагането му изисква еднаквите строежни елементи на думите – морфемите – да се пишат винаги по един и същи начин независимо от това как се произнасят.
          Срв. предложение [предложение], предговор [предговор], предпазвам [претпазвам].
          * Морфологичният принцип се отличава с прагматичност. Той улеснява четенето – като запазва еднакъв графичния образ на морфемата, подпомага разбирането на смисъла.
          * Върху морфологичния принцип в българския правопис са основани правилата за:
          – писане на гласните и съгласните звукове в състава на морфемите;
          – писане на собствени и нарицателни имена;
          – използване на графемата й за означаване кратки местоименни форми.

          ► Фонетичният принцип е доста по-слабо застъпен в българския правопис. Той може да се формулира така: „Пиши, както говориш“. Според него правописът на думите следва правоговора, т.е. книжовното им произношение.
          * Върху фонетичния принцип в българския правопис са основани пра-вилата за писане на:
          – т.нар. променливо я (например бягам, но побегна);
          – групите -ър-/-ръ, -ъл-/-лъ (например връх, но върхът; пълен, но плънка);
          –  писането на отделни думи (например сърце, но сърдечен; цъфтя, но цвят, нищя, но нишка);
          – думите при пренасянето им на нов ред;
          – съкращенията (МОН, БАН и т.н.).

          ► Синтактичният принцип в българския правопис е застъпен в:
          – правилата за писане на сложните думи;
          – част от правилата за употреба на главни и малки букви.

          ► Действието на традиционния принцип в правописа ни днес е най-ограничено. Според този принцип писането на думите се подчинява на историческата традиция.
          * В днешния български правопис традиционният принцип е застъпен при правилата за писане на:
          – буквите й, щ, ь, ю, я;
          – някои отделни думи (например втори, Георги, евтин).
          – при предаването на звука [ъ] под ударение чрез буквата а: например произнася се [четът], пише се четат.

          Правописни правила за гласните

          ► Гласните извън ударение в думите се пишат, както звучат във формите под ударение или в сродни думи:
          упреквам → упрек; ръкохватка → ръчен.

          ► В средисловието на думи, образувани от чужди думи със завършек на -ея, -ия, се пише -еа-, -иа-.
          идея → идеален, материя → материален, Италия → италиански; мания → маниакален.

          ► Ъ изпада от наставката -изъм в членуваните форми и във формите за мн.ч. на съществителните, но се запазва в бройната им форма:
          професионализъм – професионализмът; организъм – организми, но: два организъма.

          ► Ъ изпада от завършеците -ър, -ъл на съществителните във формите им за мн.ч., но се запазва в членуваните форми за ед.ч. и в бройната им форма:
          хронометър – хронометри, но: хронометърът, хронометъра; два хронометъра;
          бинокъл – бинокли, но: бинокълът, бинокъла; два бинокъла.

          ► Бъдете внимателни с омонимите метър (мерна единица) и метър (уред за измерване).
          В бройната форма на метър; (т.е. като мерна единица) ъ изпада: на два метра разстояние. Сравни с два дървени сгъваеми метъра.
          Същото важи и за литър: литър – литри (мн.ч.) – 100 литра (бройна форма).

          ► В мн.ч. на думи със завършек -ък в ед. ч. ъ:
          – изпада в мн.ч., ако думата е прилагателно име: малък → малки; жалък → жалки и др.
          – се запазва в мн.ч., ако думата е съществително име: замък → замъци; участък → участъци и др.

          Правописни правила за съгласните:

          ► Пишете съгласните в думите, както звучат във формите пред гласна:
         гръмоотвод → гръмоотводи, лешояд → лешояди, враг → врагове.

          ► Наставката -ски се съкращава на -ки (съгласната с изпада) в прилагателни имена, образувани от съществителни на -г, -ж, -з, -с, -ск -ч -щ -щ-
         Прага → пражки, Париж → парижки, антиглобалист → антиглобалистки 

         ► Обърнете внимание на правописа на пароними като следните:

         ► Пишете и изговаряйте е във формите за мн.ч. на причастията със завършек на -л, -н и , ако са образувани от глаголи с променливо я
          живея: живял – живели; надживял – надживели; надживян – надживени, 
          засмея се: засмял се – засмели се, засмян – засмени,

          простра (се): прострял – прострели; прострян – прострени.

          ► Дублетни форми на думи с променливо я, т.е. с правоговор и правопис както с я, така и с е:
          – форми за мн.ч. на някои причастия на от глаголи на -оя: брояли и броели, крояли и кроели;
          – форми на сложните прилагателни с дублетна първа съставка няколко- и неколко-:
          неколкоминутен и няколкоминутен, неколкократен и няколкократен, няколкомилионен и неколкомилионен и др.

          ◾ Правило за двойните гласни и съгласни

          ► Когато краят на една морфема и началото на следващата морфема в една дума се записват с една и съща буква, се получават т.нар. двойни гласни и съгласни:
          по + обмисля → пообмисля, иници + ирам → инициирам, пре + експонирам → преекспонирам
          от + тегля → оттегля, под + дам се → поддам се, раз + зелени се → раззелени се, радост + та → радостта, шест + те → шестте.

          ► При формообразуването на повечето прилагателни със завършек -нен гласната е изпада и се получават форми за ж. и ср.р. ед.ч. и за мн.ч. с -нн-:
          временен → временна, временно; временни; непрестанен-→ непрестанна, непрестанно; непрестанни.

          ► При словообразуването на съществителни с наставка -ник от основи със завършек на н се получават форми с -нн-:
          съвремен + ник → съвременник 
          племен-а + ник → племенник 
          измен-я + ник → изменник

          ► При словообразуването на съществителни с наставка -ник от основи, които НЕ завършват на н, се получават форми с -н-:
          посла + ник → посланик 
          изгна + ник → изгнаник 
          прате + ник → пратеник
u др.

          ► Именик (КОЙТО има имен ден) и именник (списък с имена) са отделни думи с различно значение, т.е. пароними.

          ПРАВИЛА ЗА ПИСАНЕ НА ГЛАВНА И МАЛКА БУКВА

          ◾ С главна буква в писмен текст се означава:
          – началото на всяко изречение;
          – собствено име (еднословно или съставно);
          – дума, с която пишещият иска да отличи нещо особено важно.

          ◾ Собствените имена са думи, които служат за етикети на обектите. За разлика от нарицателните имена собствените НЯМАТ лексикално значение и служат за означаване на един-единствен точно определен обект: Мусала, Преслав, Мария, Европа, Горна Оряховица.

          ◾ Според строежа си собствените имена са:
          – еднослойни: Пирин, Ирландия, Ана, Мария-Десислава;
          – съставни: Дунавска равнина, Стара Загора, Нов български университет.

          ► Пишете с главна буква:
          * имената на исторически епохи и събития: Античност, Възраждане, Просвещение, Освобождение, Ренесанс, Романтизъм, Средновековие;
          * имената на свещените книги на световните религии: Библия, Псалтир, Евангелие, Коран, Талмуд;
          * думите Изток, Запад, Север, Юг, когато означават културни или политически цялости и понятия:
          Изтокът и Западът си подадоха ръка.
          Войната между Севера и Юга трае няколко години.
          * имената на географски райони, образувани от други географски имена: Беломорие, Варненско, Ямболско;
          * имена, които са прозвища, прякори, псевдоними:
          Васил Левски, наричан Дякона и Апостола;
          Владимир Димитров, известен като Майстора.
          * прилагателни на -ов, -ин, -ски, образувани от лични собствени имена и означаващи принадлежност:
          Ботева поезия (поезия, създадена от Хр. Ботев);
          Багрянина творба (творба на Елисавета Багряна);
          Димовски карикатури (карикатури на Борис Димовски).

          ► С две главни букви и дефис между съставките се пишат еднословни собствени имена, които са:
          * двойни собствени имена:
          Мария-Елена, Жан-Жак, Ева Василева-Якимова, Австро-Унгария;
          * собствени имена с първа част Лъже- и Псевдо-:
          Лъже-Нерон, Псевдо-Калистен;
          * прилагателни, образувани от собствено и фамилно име или прозвище: Иван-Вазова (елегия), Пейо-Яворова поема, Йордан-Йовкова (творба).

          ◾ За правописа на съставните собствени имена в българския език са в сила следните общи правила:

          ► Когото съставно собствено име се състои от нарицателни имена, с главна буква е само първото (началното) съставка:
          Долно баня, Голи връх, Министерство но външните роботи, с. Български извор.

          ► Когото в съставно собствено име има и друго собствено име, с главно буква са началната съставка и всяка друга, която означава собствено име:
          река Луда Яна, Древна Спарта, Нова Загора, Златна Панега, Република Сърбия.

          ► Пишете с главна буква:
          * нарицателни, утвърдили се като начална съставка на собственото име: Баба Тонка, Бачо Киро, Братя Миладинови, Бай Ганьо, Патриарх Евтимий, Отец Паисий;
          * числителни и прилагателни, утвърдили се като втора съставка от собственото име:
          Антим Първи, Борис Трети, Симеон Велики, Паисий Хилендарски;
          * прилагателните източен, западен, северен, южен, среден, горен, долен и производните от тях, ако са начало на съставни собствени имена:
          Източна Румелия, Западна Сахара, Югозападен район, Средна Стара планина;
          * съкратено до едносъставно собствено име в текста:
          Агенцията вм. Агенцията за българите в чужбина;
          Академията вм. Българска академия на науките;
          Университетът вм. Нов български университет.

          ► С главна буква се пишат още:
          * формите Ваша, Ваше, Ваши, Ви, когато са в състава на учтивата форма:
          Моля за съдействието Ви.
          Надяваме се на Вашата подкрепа.
          Госпожо, Вие наистина притежавате талант.

          * титли, звания, длъжности, професии при обръщение и адресиране, ако са употребени самостоятелно и заместват фамилно име:
          Уважаеми господин Директор, поздравяваме Ви за успеха.
          * нарицателни имена, когато пишещият иска да подчертае като особено важни понятията, означени с тях:
          За Вазов Отечеството е свръхценност.
         „За него – Живота – направил бих всичко.“ (Н. Вапцаров)

          ► Когато съставно собствено име се съкращава като абревиатура (например БАН, ЕС, НС, НБУ, ЕК и др.), при разгърнатото му изписване се прилагат правилата за правопис на съставни собствени имена:
          БАН – Българска академия на науките;
          ЕС – Европейски съюз;
          НС – Народно събрание.

          ► С малка буква в българския език се пишат следните групи съществителни нарицателни имена:
          * дните на седмицата: сряда;
          * месеците: декември;
          * сезоните: лято;
          * календарните периоди: столетие, век, хилядолетие.

          ► С малка буква в българския език се пишат още:
          * имената на жители на населени места, области, държави, континенти: варненец, планинец, родопчанин, северняк, българин, европеец;
          * имената на лица според расова, племенна, етническа или религиозна принадлежност: хърватин, християнин, евреи, римляни, траки;
          * имената на езиците (естествени и изкуствени): български, френски, руски, бейсик;
          * имената на паричните единици: лев, евро, долар, паунд, крона, франк.

          ► С малка буква се пишат следните прилагателни имена:
          * на -ски, когато са образувани от имена на лица и литературни персонажи, ако съчетанията, в които участват, могат да се трансформират в изрази за сравнение с като:
          Чуйте този вазовски патос, (патос като у Вазов)
          Не харесвам байганьовското у него. (поведение като у Бай Ганьо)
          Това е донкихотовско благородство, (благородство като у Дон Кихот) 
          Яни притежава кралимарковска сила. (сила като на Крали Марко)
          * на -ов, когато са образувани от имена на лица, но прилагателните са в състава на термини:
          гаусова крива, евклидово пространство, дизелов двигател, морзова азбука и др.;
          * на -ов, когато са образувани от имена на лица и са в състава на фразеологизми:
          ахилесова пета, дамоклев меч, вавилонско стълпотворение, пази боже и др.

          ► В редица случаи само контекстът може да подскаже дали дадена дума е употребена като собствено име, или като съществително нарицателно.
          Такива са например:
          – Вселена (собствено име като астрономическо понятие) и вселена (в преносно значение):
          Нашата Вселена е безкрайна, (като собствено име)
          Творбата разкрива авторовата вселена, (в преносно значение)
          – Възраждане (собствено име като название на културно-исторически период) и възраждане (нарицателно име):
          През Възраждането се формира новобългарският книжовен език. 
          Свидетели сме на възраждането на много традиционни ценности.

          – Земя (име на нашата планета) и земя (почва, под):
          Планетата Земя е третата планета от Слънчевата система, (като собствено име)
          Земеделската земя се търгува на все по-високи цени. (като нарицателно име)
          – Космос (собствено име – като астрономическо понятие) и космос (в преносно значение):
          Всички небесни тела образуват Космоса, (като собствено име) 
          Изложбата представя космоса на художника, (в преносно значение)
          – Освобождение (собствено име на събитието от 3 март 1878 г.) и освобождение (нарицателно име):
          На днешния национален празник – Освобождението на България, ще има заря. (като собствено име)
          През XIX век много европейски народи постигат освобождението си. (като нарицателно име)
          – Слънце (име на звезда – астрономическо понятие) и слънце (прен. светлина, топлина, излъчвана от Слънцето):
          Най-близката до Земята звезда е Слънцето, (като собствено име)
          Ела на слънце, за да се стоплиш, (като нарицателно име)
          – Църква (институция) и църква (храм, сграда):
          В Средновековието всички престъпления подлежат на съд от Църквата
          Стояхме пред църквата в очакване на младоженците.

          ПРАВОПИС НА СЛОЖНИТЕ ДУМИ

          ◾ Сложни са думите, които имат повече от един корен, най-често – два, и по-рядко – три.
          ◾ Сложните думи в българския език се пишат слято, полуслято и в ограничени случаи – разделно.
          ◾ Съставките на сложните думи може да се свързват със или без съединителна гласна.

          ► За да не грешите правописа на сложните думи, най-напред разберете дали става дума за словосъчетание от две думи, или за една сложна дума. Затова членувайте двете съставки. Например:
          страни членки → страните членки 
          държави участнички → държавите участнички 
          българи емигранти → българите емигранти 
          деца сираци → децата сираци 
          инженер-химик → инженер-химикът 
          продавач-консултант → продавач-консултантът 
          електромер → електромерът 
          бизнессреща → бизнессрещата

          * Тъй като в българския език членната форма е винаги в края на думата, то ако в дадено съчетание се членува първата му част, това означава, че става въпрос за две отделни думи, които се пишат разделно.
          * Ако при членуване на съчетание от две съставки се членува втората съставка, това е сложна дума, която се пише слято или полуслято според правилата.

          ► За да напишете правилно сложна дума, най-напред определете към коя част на речта се отнася тя.

          ► Правилата за писане на сложните съществителни имена се отличават от правилата за писане на останалите сложни думи.

          ◾ Общи правила за полуслято писане на сложни думи

          ► Пишете сложните думи полуслято (с малко тире) в следните случаи:
          – Ако смисълът позволява между съставките да се прибави съюзът и (т.е. при равноправни съставки):
          покупко-продажба ← покупка и продажба 
          зидаро-мазачество ← зидарство и мазачество 
          пренос-превоз ← пренос и превоз 
          внос-износ ← внос и износ 
          синьо-бял (флаг) ← (флаг) със син и бял цвят
          Историко-философски (факултет) ← (факултет) за история и философия

          – Ако първата съставка е написана с цифри, с названието на буква или със самата буква:
          15-годишнина, 9-месечие, бета-частици и β-частица, гама-фон и у-фон; г-образен, V-образен.

          – В двусъставните лични и фамилни имена или при съчетания от лично и фамилно име:
          Мария-Антоанета, Константин-Кирил, Ангелина Христова-Петрова, Римски-Корсаков; Елин-Пелинов (разказ), Йордан-Радичкова (пиеса), Рило-Родопски (масив).

          – При сложните думи за изразяване на приблизителност, в които поне една от съставките е числително име:
          десет-двайсет, сто-двеста, седем-осем, минута-две, ден-два, седмица-две.

          – При сложните наречия за изразяване на неопределеност и усилване: 
          горе-долу, напред-назад, нагоре-надолу, чат-пат, тук-там, едва-едва, отгоре-отгоре, надве-натри, днес-утре.

          ◾ Общо правило за слято писане на сложни думи, които НЕ са съществителни имена

          ◾ Отделни правила за правопис на сложните съществителни имена

          ◾ Общи правила за разделно писане
          ► Разделно се пишат съставните думи. Тук се отнасят:
          – числителните имена, свързани с и между съставките: 111 (сто и единайсет), 39 ( трийсет и девет), 24-и (двайсет и четвърти), 56-а (петдесет и шеста):
          – съставните съюзи: за да, освен ако, макар че, макар да, но ако, без да, тъй като, след като, щом като, тъй като, а пък, преди да, без да:
          – сложните прилагателни, които са названия на селища: Граф Игнатиево, Генерал Тошево, Капитан Андреево, Отец Паисиево:
          – сложните съществителни с първа съставка абревиатура: ЕСГРАОН данни, НАТО генерал, МВР шеф, БГ радио, FM сигнал, US долар, HIV инфекция:
          – сложни прилагателни с първа съставка съставно числително, изписано с думи, например: трийсет и две годишен (но: 32-годишен), сто и двайсет метров (но: 120-метров) осемдесет и пет килограмов (но: 85-килограмов).

          Сложните съществителни, чиято първа съставка е дума от чужд произход, са правописни дублети. Такива думи може да се пишат слято или разделно, но не и с дефис (-):
          офисоборудване и офис оборудване; бизнесфорум и бизнес форум и др.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave