ПРАВОПИСНИ ОСОБЕНОСТИ НА ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ ИМЕНА

При степенуване на качествени прилагателни се пише съединителна чертица: по- висок, по-умен, най-умен. Относителните прилагателни не се степенуват. Могат да се степенуват само ако са употребени с преносното си значение: по-желязна воля, най- желязна воля, употребени в смисъла на твърд, упорит, несломим характер (невъзможно е да се каже: по-желязна сграда, най- желязна сграда).

Прилагателни имена, които в м.р., ед.ч. завършват на -НЕН, във формите за ж. р., ср. р. и мн. ч. се пишат с двойно -НН, ако гласната Е от наставката -НЕН изпада: интонационен - интонационна - интонационно, интонационни, електронна, жаргонна, спонтанна, традиционна, чуждестранна ( но: обикновеНа, а не обикновенна; откровеНа, а не откровенна; рождеНа, а не рожденна; съвършеНа, а не съвьршенна). Пише се именния ден, именни дни, въпреки че формата за м. р., ед. ч. е имен ден, а не именен ден. Пише се фин, фина, фино, фини, а не финна, финни.

Някои прилагателни имена, съдържащи непостоянно Ъ, в м. р., ед. ч., Ъ понякога се заменя при писане погрешно с гласната А. Правилно е изписването: топЪл, сладЪк, ярЪк, бистЪр, кръгЪл, светЪл, храбЪр, а не: топал, кръгал. При съмнение формата от м. р., ед. ч. поставяме в ж. р., ср. р. или мн. ч. Ако в тези форми съмнителният гласен звук изпада, в м. р., ед. ч. се пише Ъ, а не А.

В някои прилагателни имена се допускат правоговорни и правописни грешки, отнасящи се до променливо Я. Правилно е да се изговори и напише: тесен, тЯсна,тЯсно,тЕсни, тЕсният, тЯсната, тЯсното, тЕсните; голЯм, голЯма, голЯмо, голЕми, голЕмият, голЯмата, голЯмото, голЕмите. Нека да си припомним, че променливо Я се изговаря и се пише като Я, когато е под ударение и е пред твърда или в крайна сричка, а пред мека сричка преминава в Е.

Когато прилагателни имена съдържат вътре в някоя от формите си за ед. ч. буквата Й, тази буква се запазва и във формите за мн. ч.: бойна, бойно, бойни, хайдушки (м. р.), хайдушка, хайдушко, хайдушки (мн. ч.).

Отрицателната частица се пише слято с прилагателните имена, когато с нея се образува ново значение, противоположно на основното: акуратен - неакуратен, благодарен - неблагодарен, естетичен - неестетичен, истински - неистински, коректен - некоректен, реален - нереален, четлив - нечетлив и други.

Когато прилагателното име от м. р., ед. ч. е пояснение на подлога, на приложение към подлога, на сказуемно определение, то се членува с пълен определителен член -ЯТ, а в останалите случаи - с кратък определителен член -Я:
Воденичният бент шуми наблизо. Иван, полскиЯТ пазач, охранява житните блокове. Ивайло е най-дисциплинираният ученик. Петър отсече големия бор, той пречеше на хармана му.

Добре е да се запомни правописът и на следните прилагателни и числителни имена: горнобанска вода (слято), лексико-граматически (полуслято), петгодишно дете (слято), 5-годишно (с чертица), Вазови разкази, вазовски патос, Варненска област, варненска гара, Кирило-Методиев език, първи клас, I клас, 1. клас, петте, шестте, десетте, петнадесет - петнайсет, двадесет - двайсет; Първият ученик влезе в стаята, Първият пристигна; Васил Друмев е първиЯТ оригинален повествовател. Всички устремиха поглед към третиЯ състезател. Роден съм на 15.06.1988,15.VI.1988, 15 юни 1988.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave