ПРАВОПИСНИ ОСОБЕНОСТИ НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ ИМЕНА

Съществителните собствени имена винаги се пишат с главна буква. Първата дума на съставните собствени съществителни започва с главна буква. Останалите съставни думи на съществителното се пишат с главна буква, ако те са собствени, и с малка буква, ако са нарицателни, например: село Долни Лозен, град Нови хан, град Горна Оряховица, град Нови пазар, Бяло море, Софийски университет „Св. Климент Охридски", Институт за български език, Виенска конвенция, Министерство на образованието и науката, вестник „РИКИ - Кандидат-гимназист“, Синдикат на българските учители, Конституция на Република България, Древна Гърция, Екологична организация „Делени Балкани“, Рио де Жанейро, Североизточна Европа, Народен театър „Иван Вазов“ и други. В съставното собствено съществително „Президиум на Народното събрание“ и прилагателното „Народно“ е написано с главна буква, защото съчетанието „Народно събрание“ е собствено име.

С две главни букви се пишат двусъставни псевдоними, някои установени имена на детски герои, народните имена на месеците, предпоставени приложения с имената на малък брой известни исторически личности: Елин Пелин, Сирак Скитник, Ежко Бежко, Малък Сечко, Баба Тонка, Баба Яга, Братя Миладинови, Кума Лиса, Дядо Иван, Патриарх Евтимий, Хаджи Димитър и други.

Нарицателни съществителни, означаващи титли, звания, длъжности, професии и други, се пишат с главна буква при обръщения и адресиране: До Директора на ………., Уважаеми господин Министър – председател………………………. .    

С главна буква се пишат изразените чрез числително име определения, подставени след собствени имена: Борис Първи, Симеон Втори.

Съставни собствени съществителни, съдържащи притежателни прилагателни с наставките -OB, -ЕН, -ИН, се пишат с главна буква, а тези с наставка -СКИ се пишат с малка буква: Ботева поезия, ботевски стих, Бай-Ганьовото пътуване из Европа, байганьовски характер.

Съществителните имена космос, вселена, галактика, луна, слънце, изток, запад, север, юг се пишат с главна буква, когато се използват като собствени имена:
Извършени са полезни изследвания на Луната. Отношенията между Изтока и Запада се затоплят.

Ето някои други примери с правописни особености: Хората почитат Света Никола Софийски. Доста от тях посещават църквата „Света Никола". Ние се стремим към Европейската общност (или: Стремим се към Общността). Отдел „Средно образование" подготвя нови документи (или: Отделът за средно образование подготвя нови документи).

Съществителни имена от м. р., ед. ч., които са подлози в изречението, обособени приложения към подлога или сказуемно определение, се членуват с пълен член -ЪТ или -ЯТ, например: УченикЪТ беше изпитан от учителя. ЗетЯТ дойде на гости (не: зетът). Николов, директорът на училището, ни поздрави. Ботев е героЯТ на епохата.

Съществителните нарицателни от ж. р., ед. ч., завършващи на Щ, при членуване се пишат и с Щ, и с Т: мощта, нощта, пещта, свещта, помощта.

Съществителни от м. р., ед. ч., завършващи на Й в мн. ч., Й се заменя с И: един герой - много герои, един гвоздей - много гвоздеи. Съществителни нарицателни, които в ед. ч. се пишат с Й вътре в думата, запазват съгласната Й и в мн. ч.: войска - войски, пейка - пейки, девойка - девойки, пейзаж - пейзажи, славейче - славейчета, чайка - чайки, яйце - яйца и други.

Ако съществителни имена от мъжки род, завършващи на съгласна, стоят след числителни бройни два, три, четири и други и след местоименията колко, толкова, няколко, те приемат особена форма за множествено число, наречена бройна: два вестника, три тебешира, колко молива, толкова стола, няколко броя (а не: три тебешири, толкова столове). От съществителните нарицателни за лица след числителни бройни се предпочитат обикновените форми за множествено число: двама лекари, трима учители.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave