ПРЕДСТАВАТА ЗА СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА В ДРЕВНОГРЪЦКИЯ МИТ „ПРОИЗХОДЪТ НА БОГОВЕТЕ“

 

          Митът „Произходът на боговете“ разкрива представата на древните гърци за Сътворението на света и раждането на безсмъртните богове. Според текста в началото съществувал само Хаос, който е определен като вечен, безкраен и непрогледен.
          Какво ни казват тези три определения? „Безкраен“ посочва неговите огромни размери, а „непрогледен“ насочва вниманието ни към липсата на светлина, към мрака. Но защо Хаос е вечен? Древните гърци вярвали, че дори след като се появяват земята и небето, Хаос продължава да съществува и непрекъснато се бори с подредения свят, за да си върне предишното господство. Борбата между Хаос и Космос (подредения свят) е най-старото съперничеството в света.
          Още едно определение допълва представата за Хаос - „безжизнен“. В този случай епитетът не означава мъртъв, а неподвижен, безизразен, без видими признаци на живот.
          С появяването на Гея всичко се променя. Тя и роденият от нея Уран започват да оформят пространството – долу е Гея – „могъща“ и „благодатна“, а над нея „се разстила необятното синьо Небе". Понт и планините променят релефа на Земята.
          Още един бог има важна роля в Сътворението – Ерос. Той оживотворява, вдъхва живот на всичко. Ерос е ведър и жизнен, прилича на Гея. Едновременно с него е сътворен Тартар – „мрачна стихия, обитаваща пълната с вечна тъма бездна в недрата на земята". Този бог напомня за Хаос и като него всява ужас. На тях прилича и Ереб – вечният мрак.
          Постепенно светът се променя и се установява познатият ни ред. След появата на Нюкта и Химера започва редуването на деня и нощта. С тези богини се свързва представата за движещото се в кръг време.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave