Хектор е един от най-прекрасните образи в поемата ”Илиада”. За него Омир използва епитетите “лъчезарен” и “велик”. Никъде другаде у Омир не може да се открие такова нравствено извисяване, както в душата и характера на този герой. Епическият поет живее и твори на троянска земя. Троянската старина му е не по-малко скъпа от ахейската. Добродетелите, които притежава Хектор показват прекрасното в него. Но връх на всички е чувството за обществен дълг. Дългът към родината е най-важното нещо за Хек­тор. Той го осъзнава като висше задължение, което тряб­ва да изпълни дори с цената на живота си.

В Шеста песен на “Илиада” Омир разкрива неподозираните човешки трепети в душата на Хектор - защитника на Троя, от чиято героичност и доблестно поведение зависи бъдещата участ на всички троянци. Авторът търси общочовешкото у Хектор, което го изравнява с троянските воини, но и с “мирни дългополи троянки”. В условията на временно прекъсване на десетгодишната битка за Троя, когато душата най-много се нуждае от мир и покой, мисълта за близката смърт терзае Хектор и Андромаха. По различен начин се отнасят двамата към проблема за смъртта и човешката съдба. Щастието на обикновените човешки радости се оказва непознато за Хектор и Андромаха.

Героят на Троя е смел воин, спечелил е много битки, но твърде малко са били миговете му на лично щастие, радостите на мирния живот са непознати за него. В мигове на примирие духът му сякаш отново е в боя, живее с радостите от победите на бойното поле. Изпълнението на патриотичния дълг доминира над личното в неговото съзнание. Той, храбрият в битка, се свени да разкрие трепетите в душата си на обичащ и дълбоко тревожещ се съпруг и баща. Изкушен от неустоимото желание да види най-близките си - жена и дете - преди боя, Хектор разкрива непознати страни на човешкото в себе си, които по нов начин представят идеала за героичното поведение на мъжа-воин- защитник на бащина Троя. Решаваща е ролята на Хектор в живота на семейството, но защитата на родния град е смисълът на живота му. Бъдещето на Троя зависи от неговата човешка готовност за героична саможертва.

Мойто сърце ме препира да браня неспирно троянци

вече те много тъгуват, че се отлъчих от боя.

Мисълта за смъртта не тревожи героя. Той я свързва с бъдещата участ на народа си. Без неговото присъствие битката губи смисъл. Троя ще бъде победена. Това измъчва Хектор, като предопределена трагична съдба на народа му, но още по-голяма е човешката му болка за неговите близки, за робската участ, която очаква Андромаха след неговата смърт и поражението на Троя.

Ден ще настане, когато свещената Троя ще падне,

Заедно с нея Приам и народът на царя Приама.

За Хектор смъртта е част от героичната слава и изпълнения дълг към родна земя и бащино име. “Срещата” с нея е всекидневие за героя. Затова и винаги “пръв с троянци” влиза “в боя”. С тях дели патриотичната защита на родната Троя, но героичната слава остава за рода на Приам, чиито наследник е не само той но и синът му Астианакс. Ако Хектор достойно приеме смъртта, ще остави за поколенията опазен идеала за героичен, достойно изпълнен дълг. Ще обезсмърти своето име и това на Приамовия род, а Астианакс ще има героичен пример за подражание.

Нещо повече ще се изпълни желанието на Хектор синът му да го надмине по сила и храброст и един ден да стане цар на Троя.Затова и Хектор не се колебае, когато приема съдбата си, предопределена от боговете. Но личната болка към скръбта на близките остава. Хектор остава верен на своя героичен дълг към родината. Приема смъртта, надмогнал личната болка на своето човешко страдание.

В Шеста песен на “Илиада” Омир показва силната съпружеска привързаност на Хектор и Андромаха и готовността на воина да жертва семейното щастие заради дълга към народа си. Срещата на Хектор и Андромаха при Скейските порти е най- показателния момент за прекрасното в образа на героя. Хектор има малко време, изтичал е до дома си да види Андромаха и сина си. Но тя е излязла с детето. Срещата е изградена със силен драматизъм. Хектор е прекрасен съпруг и баща в знаменитата сцена, в която е представено сбогуването му с Андромаха.

Обичта на Андромаха към Хектор е също много силна. Тя го моли да остане зад градската стена, да пази живота си, защото без съпруга си тя е обречена. За нея Хектор е съдба, символ на щастие, самият живот.

Хекторе, ти си ми всичко: и татко и майка почтена,

Ти си ми брат и съпруг неразделен във възраст цветуща.

Хектор обича повече Астианакс. Обърнал се към него, той забравя Андромаха.  Детето се сгушва уплашено в пазвата на бавачката. Тогава Хектор сваля шлема, за да се превърне от воин в баща. Той вече не плаши, поема сина си и го целува. Това превращение е повече от красива сцена на родителска обич. Той вижда в сина си бъдещия цар на Троя, онзи, който ще събере в своята личност достойнството и силата на родния град. Човечността и дълбокото обаяние на неговото мъжествено и нежно сърце се проявяват в пълната си сила: той е решен да изпълни докрай дълга си като вожд на своя народ, надявайки се, че боговете ще запазят сина му, който ще бъде достоен негов заместник. С детенцето си в ръце той се обръща към боговете:

“Зевсе и всички безсмътрни! Дарете сина ми обичан,

като баща си да стане известен сред всички троянци,

тъй да е силен и храбър и Троя със мощ да владее.

Той вижда в сина си бъдещия цар на Троя, онзи, който ще събере в своята личност достойнството и силата на родния град. Следователно, Хектор обича в него не само своето дете , а нещо повече, той обича рода, който ще се изяви в Астианакс като в първороден син. Тази сцена става символ на прекрасното поведение на бащата към сина. Понеже личността Хектор е идентична с първородния син на троянския цар Приам и с щастието на родината, неговата обикновена бащинска обич става идентична с надеждите и целите на държавата.

В VI песен виждаме любящия баща и съпруг Хектор, а в XXII песен — воина Хектор, който е един от най-обаятелните образи в поемата „Илиада”.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave