Героят на Троя - Хектор е един от най-обаятелните образи в поемата „Илиада” . Той е дело на Омировото хуманно въображение. В никой друг Омир не може да открие такова нравствено извисяване, както в душата и характера на великия троянец.  Авторът показва всичко прекрасно у храбрия Хектор. Добродетелите, с които го описва са много. Освен това, троянецът притежава огромно чувство за обществен дълг.

Хектор е най-силната опора на всички троянци по време на военните действия. Защитникът на Троя се издига като голям патриот в историята на Древна Гърция. Сравнен с Ахил, който се бори само и единствено за слава, Хектор блести със разума си и със способността да притежава хуманни ценности, които не са присъщи на много воини:

… това и за мене е грижа голяма,

но ме е срам от троянци и от дългополи троянки,

ако избягам далече от битката като страхливец.

Прощаването на Хектор с Андромаха показва взаимната им загриженост и споделена обич, присъщи на всеки човек. Срещата им при Скейските порти е границата между двата свята – войната и мира. Отношението между съпрузите не се определя от лични чувства. Семейството е онази най-малка общност, в която личността намира сигурност и приютеност.

В образа на Хектор откриваме прекрасното за човешката личност. Това проличава от неговата храброст, доблест, жажда за подвиг и признание. Хектор  трябва да се бие, той няма избор, защото родината му е в опасност. Той има малко време, изтичал е до дома си да види жена си Андромаха. Тя е излязла с детето да го търси. Срещата е много трогателна. Молбата на Андромаха засилва драматизма на сцената.

Хекторе, ти си ми всичко: и татко , и майка почтена,

Ти си ми брат и съпруг неразделен във възраст цветуща!

Хайде смили се сега, не напущай високата кула,

Да не оставиш жена си вдовица, детето – сираче.

Хектор обича жена си и детето, но той обича и родината си. Дългът към родината го кара да се прости и с малкия Астианакс, като отправя молба към Зевс да запази сина му жив, за да замести след време баща си. Обърнал се към него, той забравяАндромаха. Детето се сгушва уплашено. Тогава троянският воин сваля шлема, за да се превърне от воин в баща. Поема сина си и го целува. Това превращение е повече от красива сцена на родителска обич. Тук отново се проявява прекрасното у Хектор. Той вижда в сина си бъдещият цар на Троя, онзи, който ще събере в своята личност достойнството и силата на родния град. Човечността и дълбокото обаяние на неговото мъжествено и нежно сърце се проявяват в пълната си сила: той е решен да изпълни докрай дълга си като вожд на своя народ, надявайки се, че боговете ще запазят сина му, който ще бъде достоен негов заместник. С детенцето си в ръце той се обръща към боговете:
“Зевсе и всички безсмътрни! О, дайте на моето чедо
като баща си да стане прочут сред войските троянски,
личен по сила да бъде и Троя могъщ да владее.
Нека един ден да кажат, като от битка той иде:
“Тоя надмина баща си!

Хектор знае, че Троя скоро ще загуби битката, а най-много го мъчи мисълта за робската участ на Андромаха и трагичната участ на Астианакс.. Предпочита да не доживее момента, когато някой ще каже, като я види обляна в сълзи: “Туй е жената на Хектор, който бе първи в боя”. Обичта на Хектор говори изцяло чрез неговата воинска и гражданска чест. Прекрасното тук се откроява от възвишената съпружеска любов, която не е често срещано явление в старогръцкия епос.

Дори последните думи преди смъртта му са израз на грижа за някакъв ред, за една пречистваща хуманност. Като моли Ахил да не осквернявят телата си, той иска да преодолее варварския обичай, засищането на гнева. Сравнен с Ахил, той е повече човек, отколкото воин.

Хектор е прекрасен образ! Той се превръща в символ на храбрите воини. Очертава се като любящ син, прекрасен съпруг и баща ,защитник на родината. Така Омировото послание стига до нас – същността на човешкия живот и неговото величие.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave