През един студен ноемврийски ден вали като из ведро. Внезапно вратата на малката антикварна книжарница се отваря и на прага застава пълно момченце на около десет-единадесет години. Мокрите кичури падат върху лицето му, а палтото е цялото подгизнало. Стои пребледняло и задъхано на прага.
Книжарницата е дълго и тясно помещение. Лавиците, масите, а дори и по пода са натрупани различни книги. В другия край на помещението, зад стена от книги седи пълен човек, облечен в смачкан черен костюм, а жилетката едва прикрива корема му. Мъжът е плешив, с очила, а лицето му наподобява зъл булдог. Пуши лула и държи в ръцете си книга. За момент спира да чете и поглежда момчето, после пак продължава заниманието си.
След известно време книжарят заговаря. Казва, че не може да търпи деца, защото те са ревльовци, рушат всичко, цапат книгите и им късат страниците. Момчето се кани да си тръгне, но му се струва, че трябва да отвърне на тези думи. Тихо заявява, че не всички деца са такива. Книжарят го упреква, че няма обноски, иначе щял да се представи. Детето съобщава името си - Бастиян Балтазар Букс, след което книжарят на свой ред също се представя - Карл-Конрад Кореандер. Мъжът желае да узнае защо момчето е нахлуло в магазина. Бастиян обяснява, че бяга от съучениците си. Те го причакват всеки ден пред училище и му се подиграват. Господин Кореандер се чуди защо не ги набие. Бастиян обяснява, че не умее да се боксира. Не им отвръща, защото веднъж го е направил и са го пъхнали в кофа за смет. Книжарят предполага, че щом е пъзльо, значи е някой зубрач. Оказва се, че момчето дори е повтаряло класа миналата година. Научава още, че наричат Бастиян не само дебеланко, но и фантазьор, глупак, самохвалко, защото съчинява приказки и измисля разни неща. След известно мълчание господин Кореандер се интересува от мнението на родителите му. Момчето разказва накратко, че има само баща, който не се интересува от него.
През това време се чува звън на телефон. Книжарят се отправя към един малък кабинет, за да говори по телефона. Бастиян се сепва, че закъснява за училище, опитва се да си тръгне, но нещо го задържа. Разговорът по телефона се проточва. Момчето осъзнава, че през цялото време гледа към книгата, която господин Кореандър е чел, преди да стане от фотьойла. Бастиян погледна книгата, огледа я от всички страни, нещо го привлече в нея, разлисти я набързо, вгледа се в корицата, където бе изписано Приказка без край, пъхна я в раницата си и излезе.
@bgmateriali.com
