Санаториумът в Горна баня и отказаната помощ: творческата история на „Приказка за стълбата“
Зареждане на оценките…
ТВОРЧЕСКА ИСТОРИЯ
Христо Смирненски създава „Приказка за стълбата“ през 1923 година, докато е в санаториума в Горна баня, където се лекува от туберкулоза. Творбата е от късното му творчество и писателят я създава заради разочарованието към партийните функционери от кооперация „Освобождение“. Те му отказват средства, необходими за лечението му в Горна баня.
ЗАГЛАВИЕ
Какви са вашите асоциации, когато чуете „Приказка за стълбата“? Приказката като жанр, насочва към фантастичен сюжет, герои, които побеждават злото и завършва с победа на доброто. В творбата на Смирненски наистина може да открием някои приказни елементи. Такава е, например, срещата с дявола и облога с него. Текстът, обаче, стои по-близо до притчата, отколкото до приказката. (Притча – нравоучително послание) Въпреки това, в някои учебници по литература е посочено, че творбата е фейлетон. Това е сатирична публицистична творба със злободневен характер.
Другата важна дума от заглавието е „стълба“. С какво свързваме стълбата? По нея човек може както да слиза, така и да се изкачва. В творбата на Смирненски, стълбата свързва двете социални пространства – това на хората от социалните низини, с това на властимащите. Веднага забелязваме, че е налице опозицията „горе“ – „долу“. И още от заглавието на творбата е изведен проблемът за обществото и властта.
СЮЖЕТНИ И КОМПОЗИЦИОННИ ОСОБЕНОСТИ
В „Приказка за стълбата“ е налице облог с дявола, в който проличава измяната на нравствените ценности. От творбата научаваме за компромисите със съвестта, за поддаването на съблазните и за това колко са уязвими човешките пориви.
Смирненски оставя послание към всички, които се изкачват по стълбата на властта, като губят своето човешко достойнство. Още в началото на творбата се запознаваме с главните герои в нея. Това са дяволът и момъкът. Дяволът се свързва с изкушенията, а момъкът иска да отмъсти за страданието на своите братя. Младежът не е представен физически, но в случая по-същественото е, че е наясно колко зле е устроен светът. Той иска промяна и е готов на всичко, за да я постигне. Затова момъкът застава в подножието на стълба, която е препятствието за постигане на възмездието и справедливостта.
„Долу“ са тълпите, които са беззащитните и страдащите, а пространството „горе“ е обитавано от „принцове и князе“. „Долу“ са нещастните хора, а „горе“ надарените с материални блага и лишени от съчувствие хора. Момъкът вижда колко несправедливо е устроен този свят и иска да го промени. Той влиза в ролята на говорител на множеството. Юношата е смел и решителен, но не всичко е толкова лесно, колкото изглежда.
Дяволът се появява, за да поиска откуп за изкачването по стълбата. За да позволи на момъка да се изкачи по стълбата, дяволът му иска по едно сетиво като откуп, а за последното стъпало взима двоен откуп – две сетива. Така младежът се лишава от слух, зрение, чувствителност и памет. В замяна на своите сетива, получава нови, с които, обаче, възприема всичко около себе си изкривено и вече вижда света като красив и справедлив. Изкачвайки се по стълбата, момъкът се преобразява и вече не е същият дързък младеж. Той върви по пътя нагоре, но забравя за пространството „долу“, от което е тръгнал.
КОМПОЗИЦИЯ
Епиграфът/мотото на творбата гласи: „Посветено на всички, които кажат: „Това не се отнася до мене!“. Това е предупреждение към всички, които се изкачват нагоре, като правят своите нравствени компромиси. Композицията на творбата е изградена на принципа на диалога. Чрез него двама герои, дяволът и младежът, се саморазкриват. Кулминацията в притчата се изразява в подкупа, който дяволът иска от момъка. Плебеят по рождение загубва слуха, паметта си и вече не може да се вълнува и да изпитва чувства. Той успява да стигне до заветната си цел, но плаща много висока цена. Разделя се с всичките си сетива и вече не е плебей по рождение, а „принц по рождение“.
ТЕМИ, КОНФЛИКТИ И ПОСЛАНИЯ
Основната тема е темата за властта. Да имаш власт, означава да си силен и да контролираш останалите. Властта обаче изкушава и обезличава. Най-голямата опасност е човек да забрави откъде е тръгнал. Обществото очаква от своите водачи да се борят за постигането на по-справедливо устроен социален свят, а вместо това, те преследват личните си интереси.
В творбата основният конфликт е между желанието за промяна на несправедливото социално устройство и направените компромиси, които променят човека и го отдалечават от първоначалните му намерения. Така, пътят „нагоре“, по който момъкът иска да се изкачи, воден от благородни цели, всъщност, го довежда до морално пропадане.
Основното послание в „Приказка за стълбата“ е ясно и категорично. Човек не трябва да се поддава на изкушенията и да използва каквито и да е средства за постигане на лични цели.
До тук може да си направим извода, че властта е много силно оръжие. Всеки от нас трябва да се замисли дали може да устои на примамливите изкушения, за да опази своята истинска същност. Понякога изкушенията могат да бъдат много примамливи, но цената, която ще платим за тях е възможно да се окаже твърде висока. Всъщност, няма нищо лошо в стремежа към изкачване нагоре, няма нищо лошо в стремежа да имаш повече, да си нещо повече, но винаги когато видим стълба, във всеки смисъл на думата, и когато решим да се изкачим по нея, нека не забравяме приказката за стълбата.
Свързани материали
Интерпретативно съчинение върху разказа „Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски – цената на изкачването, образът на Дявола и финалната сцена. Стъпала, които водят надолу
Едно противоречие държи цялото съчинение: стълба, която води нагоре и надолу едновременно. Върху този парадокс е изградена разработката и точно затова тя има единна мисъл, а не поредица от разпилени наблюдения. Обем, достатъчен за пълноценна класна работа. Уводът поставя Христо Смирненски в непривичната му за читателя роля на прозаик и веднага формулира централната метафора, около която ще се движи всичко. Тезата е заявена още в първите редове. Основната част тръгва от изходната ситуация и от подбудите на героя, като изрично отбелязва, че началната му цел е благородна. Именно това уточнение прави по-нататъшното разсъждение възможно – без него падението би било предизвестено и нямаше да има какво да се обяснява. Следва разбор на самата стълба като символ на социалната йерархия и на цената, която тя изисква от всеки, дръзнал да я изкачи. Оттам изложението минава към образа на младежа в началото и проследява стъпка по стъпка какво отстъпва той при всяко изкачване, като свързва загубеното с все по-голямото отдалечаване от идеала. Отделно място заема фигурата на Дявола. Разгледана е ролята му на страж, който не пречи, а само събира откуп при всяко стъпало – наблюдение, което извежда разсъждението извън приказната условност и го превръща в изказване за устройството на властта изобщо. Кулминацията на анализа е финалната сцена. Проследено е как се променя самоопределението на героя, какво вижда той на върха и защо не осъзнава промяната в себе си. Тук е и най-точното наблюдение в цялата работа: че отнетото не е наказание, а условие за оставането горе. Предпоследната част извежда посланието отвъд творбата и го свързва със съвременността, без да натрапва аналогии и без да сочи с пръст. Заключението обобщава двете движения – външното изкачване и вътрешното падане – и завършва с формулировка, годна за самостоятелно използване. Цитатите са къси, вплетени в самото изречение и винаги следвани от тълкуване, вместо да бъдат оставени да говорят сами. Точно това съотношение се търси при оценяване. Преподавателят получава разбор, изграден около една ос, който може да води целия урок от начало до край. Отделните части вършат работа и поединично – при работа върху символ, върху образ или върху финалната сцена. За ученика ползата е ясна. Творбата е кратка и се преразказва за минута, но точно затова при съчинение няма зад какво да се скрие. Тук тя е разчетена през понятие, което носи точки при оценяване, а схемата на разсъждението се пренася върху всяка тема за властта и изкушението.
Белият мрамор с розовите жилки: анализ на „Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски, епохата, притчовият жанр и темата за обществото и властта
Един млад плебей тръгва нагоре по бяла мраморна стълба, за да отмъсти за бедните, а горе го посреща съвсем друг човек: върху този обрат е построен литературният анализ на „Приказка за стълбата“. Разработката започва с портрет на Христо Смирненски и с времето, което ражда творбата, за да стане ясно защо темите за човека и града, за обществото и властта звучат толкова остро след войните. Следва определянето на жанра: как приказният и митологичният материал се преработва в сатирична притча и защо действието е събрано в почти драматични диалози. Същинската част върви по ясни стъпки. Разгледани са заглавието, началото и краят, а след това мотивите, които държат творбата: стълбата, откупът, изкусителят, тълпата, празникът и погребалната песен. Отделен раздел представя персонажната система като система от роли, а следващият очертава двата конфликта, нравствения и социалния, и въпроса за средствата, с които се постига справедлива цел. Метафорите и символите са събрани самостоятелно: какво стои зад слуха, очите, сърцето и паметта, защо мраморът е бял с розови жилки и какво олицетворява Дяволът. Отделен акцент е поставен върху темата за обществото и властта в социокултурен контекст, върху ценностите и нормите, които се сблъскват, и върху въпроса как една справедлива борба може да роди нови господари. Финалната част извежда посланието и предлага съпоставка с опита на днешния читател, а заключението обобщава поуката, без да я свежда до готова формула. Полезен е за подготовка за изпитване и за матура, за писане на съчинение по темата за обществото и властта и за преговор върху творчеството на Смирненски.
Интерпретативно съчинение на тема „Стълбата на властта и нравственото падение на човека“ по „Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски – цената на всяко стъпало. Отнася се до мене
Съчинение, което не заобикаля темата, а върви право към нея – с ясна теза, стегната логика и език, който всеки ученик може да си позволи. Готова работа, от която се учи как се пише, а не само какво се пише. Уводът е решен находчиво. Вместо общи приказки за автора той тръгва от посвещението на творбата и го използва като ключ към цялото изложение. Оттам темата се разгръща бързо и завършва с изрично заявена теза – формулирана с думите „ще защитя тезата“, така както се очаква при аргументативен текст. Читателят знае какво ще се доказва още от първите редове. Основната част следва вътрешната логика на творбата – стъпало по стъпало. Всяка част разглежда една от сделките: какво се дава, какво се обещава в замяна и какво всъщност се губи. Този модел се повтаря последователно и превръща изложението в проследима верига, в която всяко следващо звено стъпва върху предходното. Точно затова финалът идва подготвен и не изненадва. След разглеждането по стъпала следват няколко обобщаващи части, които издигат разсъждението над сюжета: как действа механизмът на изкушението, каква е ролята на обществото и защо изборът винаги остава личен. Тези части превръщат литературния анализ в размисъл за живота, без да се откъсват от текста. Отделно предимство е обръщането към читателя. В едната част са поставени четири преки въпроса, отправени към самия него – похват, който придава на работата съвременно звучене и веднага се отличава от стандартните ученически текстове. Цитатите са къси, точни и вплетени в изречението. Използвани са като доказателство, а не като запълване, и след всеки от тях следва тълкуване, не преразказ. Заключението е двустепенно. Първо обобщава извода от анализа, после го превръща в лична позиция и завършва с кратка формулировка, която остава в паметта и може да се цитира самостоятелно при устен отговор. Езикът е ясен и достъпен, изреченията са къси, абзаците – премерени, а тонът е убеден, без излишен патос и без книжни фрази, преписани от учебник. Работата звучи достоверно – като написана от ученик, а не от литературовед. За учителя това е удобен образец при работа върху интерпретативното съчинение по притча: показва как посвещението може да се превърне в опорна точка, как една теза се държи през целия текст и как всяка част завършва с извод. Върши работа и като материал за обсъждане в час – къде тезата е защитена най-силно и кой момент от изложението прави най-голямо впечатление. За ученика ползата е веднага приложима. Схемата – ключ в увода, изрична теза, разглеждане по стъпки, обобщаващи части, въпроси към читателя, двустепенен финал – се пренася върху всяка друга творба. Материалът е подходящ за подготовка за класна работа, за изпитване и за изпит, а обемът му позволява да бъде прочетен, разбран и преговорен непосредствено преди самото писане.
Цената на всяко стъпало: „Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски, анализ на облога с Дявола, на трагическата ирония и на жанра
„Посвещава се на всички, които ще кажат: това не се отнася до мене.“ Точно от мотото тръгва този прочит на „Приказка за стълбата“, защото то подсказва, че историята на гневния момък не е чужда история. Първата част се спира на главния герой и на света, от който идва: плебеят, който нарича дрипльовците свои братя, сивите тълпи, гората от сухи черни ръце, старецът и босоногото момиче, както и цветовата символика, позната от „Зимни вечери“. Показано е как енергията на тълпата подхранва заканата към онези там горе. Същинската част следи облога с Дявола стъпало по стъпало: какъв откуп изисква всяко изкачване, какво се губи у младежа с всяка отнета способност и как изглежда пълното му преображение на последното стъпало. Тук е поставен и въпросът, който обикновено се подминава: сатиричен ли е този образ, или трагичен. Отделен раздел разглежда трагическата ирония и свободата на избора: защо героят тръгва нагоре не подмамен от властта, а тласкан от възвишена идея, къде личи душевната му борба и какво следва от максимата, че целта оправдава средствата. Привлечени са мисли на Достоевски и на Бахтин, както и посоченото от Аристотел условие за трагизъм. В хода на прочита са цитирани ключовите реплики от диалога с Дявола и описанията на преображението, така че ученикът да разполага с готов доказателствен материал и да не преразказва творбата. Поставен е и въпросът доколко изборът на момъка е свободен и защо творбата продължава да се чете като предупреждение, а не като приказка с ясна поука. Финалната част е посветена на жанра: защо Смирненски нарича творбата приказка, какво идва в нея от фейлетона и от притчата и защо е предложено определението пиеса спектакъл. Разработката е подходяща за съчинение върху образа на момъка, за отговор на литературен въпрос за цената на компромиса и за преговор преди класна работа.
Продажбата на душата: „Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски. Разработка
Всяко стъпало струва по нещо и цената се плаща с душа. Разработката върху „Приказка за стълбата“ проследява тази размяна от първата до последната крачка. В началото е очертан художественият свят на Смирненски в цялата му широта и е показано какво място заемат прозаичните произведения в творчеството му. Оттам разказът е определен като кулминационна точка в тази проза и като сатиричен шедьовър. Същинската част разглежда произведението като текст с поучително нравствено съдържание и представя диалога между двамата участници: Дяволът като алегоричен образ на изкушението и младият момък. Показано е как Дяволът, символ на човешките изкушения и пазител на овластените, изисква все по-тежки жертви. Отделен акцент е поставен върху условността на образите: и двамата противници въплъщават принципи, а не характери. Разгледано е защо основната цел на младежа е да помогне на страдащите си братя и защо е лишен от индивидуалност, както и как Дяволът се стреми да промени самата му същност. Материалът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа, за отговор на литературен въпрос върху алегорията и за съчинение по темата за властта и съвестта.
План за урок: Слух, очи, сърце и памет като откуп по стълбата. „Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски и човекът пред изкушението на властта
Колко струва едно изкачване? Планът за урок върху „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски е построен около този въпрос и води класа от епохата до личния избор. Първата част подрежда контекста: началото на двадесетия век с войните и социалните разслоения, творческият профил на Смирненски и мястото на творбата като последна, сатирично притчова проза. После вниманието се насочва към заглавието, към острото иронично посвещение и към композиционния кръг, в който един и същ въпрос получава два противоположни отговора. Следват разбор на сюжета и композицията, диалогичната структура, символиката на стълбата и последователността на откупите, които Дяволът иска на всеки три стъпала. Отделни раздели са посветени на жанра и художествения език, на героите, на вътрешния, социалния и ценностния конфликт, на темата за обществото и властта, на посланието и на похватите, чрез които текстът постига внушението си: ритъм на репликите, повторения, контрасти, психологически детайл. Практическата част е готова за час: работа в малка група върху схема на стълбата, обсъждане на подбрани цитати, кратка писмена задача, въпроси, които свързват притчата с днешния опит на учениците, две задачи за домашна работа по избор и списък с очакваните знания и умения след часа. Планът е полезен на учителя като завършен сценарий с реплики и акценти, а на ученика като подредена опора за анализ на творбата и за подготовка по темата за човека пред изкушението на властта.