Христо Смирненски
    Приказка за тинята

    В неделя Дявола облече расо —
    любимия си тоалет;
    и с тънка и загадъчна гримаса
    огледа се добре отвред.

    Действително в корема бе печален
    и — за да не бъде толкоз сух —
    беляза своя символ синодален
    с една възглавница от пух.

    — Една вечерна пролетна разходка? —
    ми кимна леко той с рога.
    — Виж, вечерта е кат вдовица кротка
    и цяла в нега и тъка…

    Съгласен бях. И посред врява шумна
    ведно с приятеля рогат
    разхождаме се дълго де ни хрумна
    из калния престолен град.

    И ето — късно в някаква си лавка
    покани ме на отдих той.
    Кръчмаря стар посрещна ни с прозявка,
    с поклон и привети безброй.

    Погледна Дявола с усмивка блага,
    повдигна странно рамена
    и ритна с крак възпрялата до прага
    огромна, грухтеща свиня.

    А лавката бе като всяка лавка,
    но странно беше тук едно:
    висеше над вратата калимявка
    и някакво шише вино.

    — Виното — да! Но що за подигравка
    чернее се над този праг?
    — Това ли? Туй е попска калимявка —
    реклама за добър коняк…

    Кръчмаря се усмихна и заклима,
    отвън му кимна вечерта,
    а в ъгъла ревнаха в хор петима
    и се целунаха в уста.

    Погледна Дявола под вежди тънки:
    „Я виж ги колко са добри!“
    Но зад гърба му някой злъчно смънка:
    „Добри, когато спирта ври!“

    Това бе юноша — намръщен, хладен.
    Въздъхна той и заруга:
    „Кой е добряк на тоз свят безотраден?
    И кой доволен е сега?

    Навсякъде чистота нито прашинка!
    Нито насъне светъл лъч…
    Летиш като изгубена снежинка
    сред вихрите на черна злъч…

    Уви, светът обърнал се в пустиня!
    Море от злоба и разврат!…
    Иди живей сред туй море от тиня,
    сред толкоз много кал и смрад!“

    Той млъкна… А през прага меланхолично
    проточи и свинята врат:
    „И аз от тоя свят съм недоволна:
    да, толкоз малко кал и смрад!…“

@bgmateriali.com

Изтеглиsave