МАРК ТВЕН – „ПРИНЦЪТ И ПРОСЯКЪТ“
(въпроси и отговори)
1. Какво научава читателят от текста на първа и трета глава на романа? В двете части повтаря ли се една и съща информация? В първата част преобладава разказът, а във втората диалогът. Какво постига авторът с това?
Като част от разширеното въведение към романа двете глави ни запознават с основните герои, с тяхната кратка биография и с общото и за двете момчета желание да опознаят онова, което им е недостъпно. В двата текста информацията се повтаря, но в трета глава тя е разширена и развита значително. Например в първа глава само е споменато, че принцът е повит в коприна и атлаз, а Том – в жалки дрипи, докато в трета глава облеклото, което подсказва материалното положение на героите, е много по-детайлно описано. Най-съществената отлика между първа и трета глава обаче не е в характеризирането на героите, а в обозначаването на времето и пространството, в което ще протече действието на романа. В първата част гласът на разказвача просто изрежда факти, така, както това става в исторически текстове – с точно определяне на времето и пространството, имената на героите и фамилиите на техните семейства. В трета глава разказвачът ни въвежда в едно време и пространство, което не можем да определим като конкретно историческо: стража и ограда имаш всички дворци, а хората са навън, когато е приятен слънчев ден, в който и да е сезон, в която и да е година. След като в първата глава повествователят ни е подсказал за кое историческо време и фигури става въпрос, в трета глава той ги оставя да говорят сами и във взаимното си общуване да проявят своите характери. Така в представите на читателите се свързват точни исторически факти с измислени от автора характери и ситуации.
2. Как си обясняваш фразата: „малкият нищ принц влезе да стисне ръка на принца с неизброимото богатство“? Припомни си ролята на всяко от момчета в неговото семейство.
Ако погледнеш графите, които попълни, четейки текста на двете глави, ще видиш, че и в двете семейства - кралското и бедняшкото, има само по един син, а другите деца са момичета. И до ден днешен в Европа е останала традицията само момчетата да запазват фамилното име. Затова тъкмо тях хората възприемат като продължители на рода. В подобно разбиране думата „принц“ добива смисъл на първороден син в семейството, а такива са и Едуард, и Том. Съответно „нищ“ означава човек от ниските слоеве на населението, а „неизброимо богатство“ е белег за високо ценена социална позиция. В крайна сметка изразът уеднаквява двамата герои от човешка гледна точка и отчетливо ги противопоставя социално.
3. Какъв интерес води двамата герои един към друг? Чрез какви действия те изразяват своя интерес?
Определено това е интересът към другото, различното, непознатото. Том е отишъл да види онова, за което мечтае – принц сякаш от приказките, богат, красив, безгрижен. Едуард научава в разговора с Том, че има и друг свят, свят на забавления, в който човек е свободен и от нищо не се притеснява – той от своя страна мечтае тъкмо за това. Всъщност всеки мечтае за онова, което няма. Интересът на Том към принца се изразява във възторга, че може да види на живо приказни образи. Интересът на Едуард към Том е свързан с разговора. Въпросите на принца издават неговото добро разположение към поданиците на краля, т.е. определят го като добър бъдеш крал. Крал, който се интересува от народа си, а не само от властта.
4. Защо двете момчета решават да се сменят местата?
С размяната на местата всеки от тях се надява да осъществи мечтите си, всеки мисли, че ще попадне в желания от него свят, в който няма да се съобразява с отредената му социална роля – просякът ще заживее в приказния свят, където без труд и усилия може да е сит и богат, а принцът ще се наслади на приключението да бъде свободен и да се наиграе на воля.
5. Сравни отношението на стража към принца в началото и в края на текста. Какво предизвиква тази промяна?
Промяната в отношението е свързана с външния вид на принца. Стражът не го разпознава, защото съди само по дрехите. И действа според външния вид по установена схема – на господаря си дължи почит, а по-низшите трябва да прогонва.
6. Какво обединява и какво отличава двете момчета помежду им?
Обединява ги времето и мястото, в което са се родили. А това означава, че са от един народ и говорят на един и същи език. Обединява ги позицията им в семейството – първородни синове, обединява ги стремежът им към мечтания свят. Различава ги социалният им произход – единият е бъдещ крал, а другият – беден негов поданик. С други думи, бихме могли да кажем, че не само външно принцът и просякът са двойници, но разликата между тях започва със социалната роля, която животът им е отредил.
7. Кои характеристики на стража би определил като положителни или като отрицателни в съответствието със социалната роля, която той изпълнява?
Стражът има за задача да охранява кралския дворец, затова предупредителните думи за прилично държание и отстраняването от оградата могат да бъдат приети като част от неговите задължения. Но грубостта не може да бъде свързана с тях. Както и саморазправата – за това, че е мъмрен за своята грубост, да отвръща с плесница на и без това пострадалия. В допълнение към грубостта и злобата му можем да добавим подигравките и гнева, които ролята му на страж също не изисква.
8. Съвпада ли описаното в трета глава от романа на Марк Твен поведение на двамата герои с твоето очакване за поведение в социалната група, към която те принадлежат?
Като цяло би трябвало отговорът да е положителен. Том е беден, осъзнава недобрите отношения в своето семейство и социалното си положение, затова е плах. Едуард е възпитан като престолонаследник – осъзнава, че другите трябва да му се подчиняват, че трябва да е добронамерен към народа си и т.н. Затова той води разговора с Том, той прави предложенията и всъщност той е активният герой в ситуацията.
9. Как си обясняваш факта, че авторът е изобразил двете момчета напълно еднакви? Според теб дребният мотив за двойниците е използван само за удобство – така ще бъде възможно момчета да се разменят, или в него се влага и нещо по-важно?
Стотици произведения на литературата използват двойниците като средство да подтикнат своите читатели към размисъл върху едно странно противоречие. От една страна, светът е двойствен – всяко нещо има лице и опако. Изглеждащите външно напълно еднакви хора (например близнаци), може да са напълно противоположни – единият да е добър, а другият – лош. От друга страна обаче, мотивът за двойниците може да покаже и обратното – разликите между хората, се заличават, когато останем голи. Всъщност точно това казва и принцът: „Ако тръгнем, голи, никой не ще може да каже кой от двама ни е Том, кой Уелският принц.“ Значи хората са еднакви в същината си. Способността да покаже едновременно единството и двойствеността на света, превръща мотива за двойниците в любим литературен похват.
@bgmateriali.com
