„ПРИТЧАТА ЗА ТРИТЕ ПРЪСТЕНА“ – СИЛАТА НА МЪДРОСТТА
Бокачо не въвежда в сложни перипетии или терзания притиснатия от господаря си евреин. В съзнанието и душевността на Мелхиседек са залегнали не догмите и ограниченията, а смелостта, находчивостта, решителността. Вярно е, че лихварят е богат, но е на почит, защото хората поощряват предприемчивостта, образоваността, добити в живота.
Човекът избира своето занятие, направлява сам съдбата си. Ето защо Мелхиседек се позовава на чутото („...чувал съм да разправят, че един богат и знатен човек...“). Не надценява прозренията си, а се позовава на други примери, които са се оказали печеливши в битката за едно разумно и лоялно надмощие.
Бащата е характеризиран с епитетите: „почтен“, „достоен“, „престарял“, следователно носи „бремето“ на опита и мъдростта. Но любовта му към прекрасните му трима синове според текста го прави нерешителен (или прозорлив?). Бокачо очевидно хитрува, на свой ред, с читателите. Те ще отсъдят, но преди това той ги предизвиква с поучителната постъпка на мъдрия и грижовен родител, който не иска да налага волята си, а да подготви момчетата за избор – най-убедителния способ да възпитава справедливост, търпение и ред, подсказани от правдата.
Както е видно от текста, младежите, получили по един пръстен, не могат да разпознаят истинската наследствена скъпоценност. Въпросът кой е истинският наследник на бащиното имане, остава нерешен.
Притчата своеобразно напомня за Кубратовия сноп от съчки, които образно старият хан оприличил на братово съдружие и съпътстващите производни от него: съобщност, благородство, компромисност, любов и почит. За всички времена тази неразчленимост на милосърдието и доброто стои в основата на щастливото живеене.
Новелата е епически жанр и композиционните елементи могат лесно да се изведат: въведението е припомнянето на Филомена (по асоциация с историята на Нейфила), че на Земята има много поучителни дела, каквото е спасяването по време на голяма опасност.
Развръзката на новелата ясно се откроява в аспекта на поуката, която Мелхиседек извежда от чутата и разказана история за трите пръстена:
„Същото ще ви кажа, господарю мой, и за трите закона, дадени от Бог Отец на трите народа... Всеки народ е убеден, че той е истинският наследник, че той притежава и истинския закон, но въпросът кой наистина го притежава, остава открит, също както при пръстените“.
И като последна стъпка в осмислянето на новелата идва финалният епизод на темата за „спасяването на евреина от голяма опасност“.
Можем да озаглавим този епизод различно: Прозрението на Саладин; Измъкване от клопката; Мъдростта побеждава.
Бокачо е ренесансов творец и антропоцентризмът е в основата на целия тематичен обхват на големия сборник. Остроумието е разумен и съобразителен способ за водене на диалог. Навреме и добре казаната дума спасява Мелхиседек от опасността, която е надвиснала над него. Той е учтив с владетеля Саладин, засвидетелства уважение, съобразява се с положението на господаря, но не се колебае да пребори опасността. Мадона Орета (Ден VI, Новела I) се спасява от самодоволния самохвалец рицар с чувство за хумор, дамата подсказва на самонадеяния благородник, че скромността е добродетел.
Умният човек се среща както сред благородниците, така и сред чираците. Готвачът Кикибио се спасява от яростта и наказанието на господаря си с изкуството на остроумното слово.
Мотивът за църквата и религиите е издържан в игриво-занимателна форма. Надиграването между Саладин и Мелхиседек оспорва преимуществото на която и да било от трите доминиращи религии – християнство, юдаизъм и ислям. Някои изследователи виждат в новелата първа проява на движението за обединение на всички вероизповедания и църкви.
В целия сборник хладнокръвието и изобретателността са оръжия, с които ренесансовият човек води битката за своето съществуване, те му помагат в преодоляването на трудностите, поставени от капризната съдба. Издигнати са в жизнен принцип (modus Vivendi). Разумът става мерило за достойнството на човека, за щастието му. Подтиква Саладин да постъпи искрено и благородно.
@bgmateriali.com
