ПРОБЛЕМЪТ „НИЕ И ДРУГИТЕ“ В „БАЙ ГАНЬО ПЪТУВА“
„Бай Ганьо пътува“ е първият от „невероятните разкази за един съвременен българин“, представен от Стати. Тъй като този текст „отваря“ разговора за героя, който е познат за разказвачите, но непознат за читателя, в известна степен изпълнява ролята на експозиция на цялата книга – представя Бай Ганьо с някои от най-характерните му качества.
„Бай Ганьо пътува“ се състои от два епизода, които са разграничени и графично. В първия се разказва за пътя на героя до Виена (на Пещенската гара и във влака), а във втория действието се развива в хотел „Лондон“.
На Пещенската гара българският търговец на розово масло проявява грубост, скъперничество, мнителност и нахалство. Изразява негативното си отношение към околните и най-вече към чужденците. В този епизод поведението на Бай Ганьо е преди всичко смешно заради недоразуменията, в които попада. Неразбрал, че влакът извършва маневра, той тича три километра след него, за да не му отмъкнат килимчето. Тази случка би била само смешна, ако не следваше диалогът с разказвача. Нахално, без да чувства никакво неудобство, героят не само не плаща бирата, която е изпил набързо, но и безочливо отказва да върне парите на спътника си с претекста: „Имал си бол пари – платил си я“. Това поведение противоречи на всички общоприети морални норми. Читателят е смутен от такава откровена наглост.
Образът на Бай Ганьо се обогатява с нови черти, които се разкриват чрез диалозите във влака. Любезността е съвсем чуждо и непознато качество за героя. Без да се съобразява с другите пътници, Бай Ганьо закусва с „деликатно“ парче кашкавал и голям комат хляб, оригва се звучно, измърморва: „Ех, да има сега някой да ме почерпи едно винце“, и подхваща разговор, с който цели да се похвали, че е „изтръшнал“ много свят. Не изслушва докрай отговора на въпроса, който е задал, и изброява турски и румънски градове, където е бил вероятно за да продава розово масло.
На Бай Ганьо не му липсва самочувствие – отказва предложената му книга, защото доста е чел навремето, и доста практично използва пътуването до Виена, като го прекарва в дълбок сън, огласяйки купето с хъркането си.
Във втория епизод търговецът на розово масло е представен във Виена, като е характеризиран предимно чрез речта. Оказва се, че Бай Ганьо е изключително мнителен и недоверчив. Съмнява се във всеки и е убеден, че виенчани се опитват да го измамят и оберат. Във всеки чужденец вижда престъпник и затова не разрешава носачът да пренесе дисагите му до хотела, както и не се съгласява да предаде ценната си стока на съхранение в касата. Смята, че единственото сигурно скривалище е поясът му, колкото и голямо неудобство да му причинява тежестта на мускалите.
За Бай Ганьо немците не са любезни, а „мазни“, не са открити и почтени, а се „увиват“, за да измъкнат по-голям бакшиш. Мнителността му е толкова голяма, че подозира в зли помисли не само чужденците, но и сънародниците си. Това е причината без всякакви скрупули да излъже, че кърпи скъсаната си дреха, вместо да признае, че си пришива нов джоб. Сконфузва се, но съвсем за кратко и веднага отклонява темата в друга посока.
В края на разказа Бай Ганьо демонстрира своето пълно безразличие към чуждата култура: „Какво ще й гледам на Вената, град като град: хора, къщи, салтанати“. Всъщност героят е в Европа само за да продаде стоката си. Не смята, че може да обогати културата си, като разгледа Виена. Единствено материалният интерес направлява действията му. В това отношение Алеко Константинов противопоставя Бай Ганьо на разказвача Стати, който е интелигентен българин, „отворен“ към чуждата страна, защото е убеден, че като нация можем да напреднем по-бързо и успешно, ако черпим от европейците и знания, и култура.
@bgmateriali.com
