В „Приказка за стълбата” Христо Смирненски поставя проблема за промя­ната, довела до деградация на човешката личност. Той е интерпретиран чрез при­казния мотив за Дявола, който застава на пътя на човека, за да го изкуши със срам­на сделка между доброто и злото, които невидимо живеят у всеки човек.

Герои на творбата са „сивите тълпи на мизериятаи момък „с изправено чело и вдигнати юмруци". Той е „плебей по рож­дение и „всички дрипльовциса негови братя. Съдбата им е обща. „Младият мо­мъктака Смирненски нарича своя герой, мрази „ония горе", причинили страдание на всички излъгани от неми­лостивата социална съдба. Онеправ­даните „стенат по-зловещо от декем­врийските виелицилицата им са „жъл­ти като пясъкТова страдание пораж­да желание за мъст у героя на Смирненски : „- О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми... ”Но пътят му към спра­ведливото наказание на „ония- „там горее пресечен от неочакваната сре­ща с Дявола - символ на злото и изкушението. Разбунтувалият се млад момък, защитник на „всички дрипльовци и незаслужено страдащи, сключва сдел­ка с изкушаващата го сила на властта. Това е дяволското у човека, което по­губва доброто в него. Остава да властва вечното зло със своите различни изме­рения. В „Приказка за стълбата” то приема образа на властта на „ония -„там горекъм които тайно се стреми героят, без да осъзнава злата си съдба. Дяволското е в него, а Дяволът, като ге­рой в приказката на Смирненски -сключва сделка с младия бунтар, стис­нал гневно юмруци. За всяко стъпало от стълбата към властта Дяволът определя висока нравствена цена. Последователно младежът продава слуха си, паметта и сърцето си. Така героят залага своята човешка същност, продава неусетно са­мия себе си. Властта го купува посте­пенно, неусетно. Подменя нравствени­те му сетива със студенина и безраз­личие, превръща го в един от ония, от върхушката, които се смятат за бого­помазани и гледат с презрение на тълпата, т. е. народа, там долу.

Човешката същност не остава една и съща. Тя се променя в зависимост от средата, в която живеем, от хората, с които дружим, и от решенията, които взема­ме. Човек, вместо да върви нагоре, може да се окаже върнал се назад, вместо да се развива-да деградира нравствено. Дя­волът изкушава героя, той е лукав и съоб­разителен. Промяната настъпва неусет­но и незабележимо у „младия момъкТой не осъзнава как се променя гледната му точка за света. В началото светът за него е грозен, защото хората са нещастни: „О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! ”

Възмущението расте. Разгневеният млад бунтар гори от желание за възмез­дие - да бъдат наказани виновните за страданията на неговите „братя". В диалога с Дявола, купил вече човешката му съвест, е разкрито невидимото тър­жество на злото, обсебило нравствения свят на вече променения „млад момък”. Когато продава паметта и сърцето си, той вече трудно може да остане на същите нравствени и морални позиции. Изгубил човешкия си облик, се превръща в соб­ственото си отрицание, в това, срещу ко­ето се е борил, което е отричал, преди да поеме по дяволската стълба към властта. Защото това, което Дяволът всъщност променя у него, е гледната му точка за света. Преди тя е била от позицията на страдащия народ, а след изкачването му по стълбата нагоре - от позицията на „ония гореНравственият закон, извеж­дащ го до върха, за да отмъсти, се проме­ня, както и самият герой-борец за соци­ални правдини. Изкачил се най-горе, той вече не е същият: „Аз съм принц по рожде­ние и боговете ми са братя! Сега за него земята е красива, а хората - щастливи. Това е цената, която плаща, за да стигне до върха - човешкото у себе си. По­бедител в тази „приказка” е Дяволът, т.е. злото, и това е, което я различава от при­казките с традиционно щастлив край. Променяйки се, героят на Христо Смирненски извършва предателство спрямо идеала си за социално щастие на страда­щите свои братя. Но той предава и себе си, и то доброволно - без нравствени уг­ризения. Най-странното е, че за разлика от отрицателното отношение към по­вечето от героите предатели в литератур­ните произведения, в тази творба нрав­ствено промененият млад момък от „пле­бей по рождение в „принц и „брат на боговете предизвиква само жалост. Той е достоен единствено за съжаление. Мла­дият човек продава душата си в замяна на това да се изкачи до божествените вър­хове на властта. Вече там, „горетой е изгубил човешкото отношение и съчув­ствието към страдащите свои някогашни „братязабравил е целите си, променил е светогледа и ценностната си система. Известно е, че всяка сделка с Дявола во­ди до непоправими промени в само­личността на човека. Да продадеш душа­та си е най-прекият път до изгубването на принципи и идеали, на чест и достойн­ство. Без човешка нравственост понятие­то съвест губи смисъл и промяната на света е невъзможна. Злото винаги ще по­беждава, както Дяволът - човека в битка­та за власт в „Приказка за стълбата”.

Това е голямото предсмъртно прозре­ние на Христо Смирненски. Действител­но: „Пътят към ада е осеян с добри наме­рения.” Това доказва, че цената, която плаща героят, е много висока. Той по­лучава власт, която е измамно щастие в човешкия живот. Компромисите водят към нравствени престъпления, целите остават непостигнати. Пътят към властта е път на самотата и предателството. Там, „горе”, на върха човекът винаги е сам, предал идеали, „братя” по съдба и човеш­кото в себе си. Още в началото на про­изведението Христо Смирненски посве­щава творбата си „На всички, които ще кажат: „ Това не се отнася до мене! ”, за да покаже, че това може да се случи на все­ки и никой не е защитен.

Изменникът в образа на героя изгубва честта си. А да си човек на честта, значи да отстояваш принципите и идеалите си докрай, да държиш на дадената дума. Изгубената чест се заплаща. Тя води към моралната безотговорност и предател­ство.

В „Приказка за стълбата” героят от „плебей по рождение се превръща накрая в „принц по рождениеСмирненски вну­шава, че изгубил себе си, човек губи реал­ните представи за света, който от грозен става красив, а хората от нещастни - щас­тливи. Нещастието на героя на Смирненски се състои в загубата на най-ценното -чистата и светла душа.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave