Цената на всяко стъпало: анализ на променената гледна точка за света на героя в „Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски
Зареждане на оценките…
В „Приказка за стълбата” Христо Смирненски поставя проблема за промяната, довела до деградация на човешката личност. Той е интерпретиран чрез приказния мотив за Дявола, който застава на пътя на човека, за да го изкуши със срамна сделка между доброто и злото, които невидимо живеят у всеки човек.
Герои на творбата са „сивите тълпи на мизерията”, и момък „с изправено чело и вдигнати юмруци”". Той е „плебей по рождение” и „всички дрипльовци”са негови братя. Съдбата им е обща. „Младият момък”, така Смирненски нарича своя герой, мрази „ония горе", причинили страдание на всички излъгани от немилостивата социална съдба. Онеправданите „стенат по-зловещо от декемврийските виелици”, лицата им са „жълти като пясък”. Това страдание поражда желание за мъст у героя на Смирненски : „- О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми... ”. Но пътят му към справедливото наказание на „ония”- „там горе”, е пресечен от неочакваната среща с Дявола - символ на злото и изкушението. Разбунтувалият се млад момък, защитник на „всички дрипльовци” и незаслужено страдащи, сключва сделка с изкушаващата го сила на властта. Това е дяволското у човека, което погубва доброто в него. Остава да властва вечното зло със своите различни измерения. В „Приказка за стълбата” то приема образа на властта на „ония” -„там горе”, към които тайно се стреми героят, без да осъзнава злата си съдба. Дяволското е в него, а Дяволът, като герой в приказката на Смирненски -сключва сделка с младия бунтар, стиснал гневно юмруци. За всяко стъпало от стълбата към властта Дяволът определя висока нравствена цена. Последователно младежът продава слуха си, паметта и сърцето си. Така героят залага своята човешка същност, продава неусетно самия себе си. Властта го купува постепенно, неусетно. Подменя нравствените му сетива със студенина и безразличие, превръща го в един от ония, от върхушката, които се смятат за богопомазани и гледат с презрение на тълпата, т. е. народа, там долу.
Човешката същност не остава една и съща. Тя се променя в зависимост от средата, в която живеем, от хората, с които дружим, и от решенията, които вземаме. Човек, вместо да върви нагоре, може да се окаже върнал се назад, вместо да се развива-да деградира нравствено. Дяволът изкушава героя, той е лукав и съобразителен. Промяната настъпва неусетно и незабележимо у „младия момък”. Той не осъзнава как се променя гледната му точка за света. В началото светът за него е грозен, защото хората са нещастни: „О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! ”
Възмущението расте. Разгневеният млад бунтар гори от желание за възмездие - да бъдат наказани виновните за страданията на неговите „братя". В диалога с Дявола, купил вече човешката му съвест, е разкрито невидимото тържество на злото, обсебило нравствения свят на вече променения „млад момък”. Когато продава паметта и сърцето си, той вече трудно може да остане на същите нравствени и морални позиции. Изгубил човешкия си облик, се превръща в собственото си отрицание, в това, срещу което се е борил, което е отричал, преди да поеме по дяволската стълба към властта. Защото това, което Дяволът всъщност променя у него, е гледната му точка за света. Преди тя е била от позицията на страдащия народ, а след изкачването му по стълбата нагоре - от позицията на „ония горе”. Нравственият закон, извеждащ го до върха, за да отмъсти, се променя, както и самият герой-борец за социални правдини. Изкачил се най-горе, той вече не е същият: „Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя!” Сега за него земята е красива, а хората - щастливи. Това е цената, която плаща, за да стигне до върха - човешкото у себе си. Победител в тази „приказка” е Дяволът, т.е. злото, и това е, което я различава от приказките с традиционно щастлив край. Променяйки се, героят на Христо Смирненски извършва предателство спрямо идеала си за социално щастие на страдащите свои братя. Но той предава и себе си, и то доброволно - без нравствени угризения. Най-странното е, че за разлика от отрицателното отношение към повечето от героите предатели в литературните произведения, в тази творба нравствено промененият млад момък от „плебей по рождение” в „принц” и „брат” на боговете предизвиква само жалост. Той е достоен единствено за съжаление. Младият човек продава душата си в замяна на това да се изкачи до божествените върхове на властта. Вече там, „горе”, той е изгубил човешкото отношение и съчувствието към страдащите свои някогашни „братя”, забравил е целите си, променил е светогледа и ценностната си система. Известно е, че всяка сделка с Дявола води до непоправими промени в самоличността на човека. Да продадеш душата си е най-прекият път до изгубването на принципи и идеали, на чест и достойнство. Без човешка нравственост понятието съвест губи смисъл и промяната на света е невъзможна. Злото винаги ще побеждава, както Дяволът - човека в битката за власт в „Приказка за стълбата”.
Това е голямото предсмъртно прозрение на Христо Смирненски. Действително: „Пътят към ада е осеян с добри намерения.” Това доказва, че цената, която плаща героят, е много висока. Той получава власт, която е измамно щастие в човешкия живот. Компромисите водят към нравствени престъпления, целите остават непостигнати. Пътят към властта е път на самотата и предателството. Там, „горе”, на върха човекът винаги е сам, предал идеали, „братя” по съдба и човешкото в себе си. Още в началото на произведението Христо Смирненски посвещава творбата си „На всички, които ще кажат: „Това не се отнася до мене! ”, за да покаже, че това може да се случи на всеки и никой не е защитен.
Изменникът в образа на героя изгубва честта си. А да си човек на честта, значи да отстояваш принципите и идеалите си докрай, да държиш на дадената дума. Изгубената чест се заплаща. Тя води към моралната безотговорност и предателство.
В „Приказка за стълбата” героят от „плебей по рождение” се превръща накрая в „принц по рождение”. Смирненски внушава, че изгубил себе си, човек губи реалните представи за света, който от грозен става красив, а хората от нещастни - щастливи. Нещастието на героя на Смирненски се състои в загубата на най-ценното -чистата и светла душа.
Свързани материали
Стъпалата, по които се продава душата. Анализ на „Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски и мотивът за предателството
Какво остава от човека, когато плати с очите, слуха, сърцето и паметта си за едно изкачване нагоре? Този въпрос стои в основата на анализа, посветен на „Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски и на мотива за предателството в нея. Разработката започва с мястото на творбата сред последните произведения на Смирненски: при какви обстоятелства е създадена, защо се колебае между фейлетона и притчата и как тази жанрова двойственост определя начина, по който трябва да бъде четена. Обяснено е и значението на мотото, с което авторът се обръща лично към всеки читател. Същинската част проследява сблъсъка между младежа и Дявола. Разгледан е образът на бунтуващия се плебей, който се среща в почти цялото творчество на Смирненски, и причината именно Дяволът да бъде избран за негов събеседник. Анализът се спира и върху въпроса „Кой си ти?“, зададен в началото и в края на творбата, като показва защо той е нейната композиционна ос. Отделно внимание е посветено на самото изкачване: как всяко следващо стъпало изисква нова цена, защо злото не отнема душата наведнъж, а парче по парче, и по какъв начин героят остава убеден, че върши подвиг. Проследени са и съпътстващите мотиви - гневът и бунтът, страданието и мизерията на „сивите тълпи“, както и символиката на стареца и на босоногото момиченце. Финалната част тълкува превръщането на „плебея по рождение“ в „принц по рождение“ и разгръща поуката на притчата за целта и средствата за нейното постигане. Материалът е подходящ за подготовка за изпитване и за самостоятелна работа върху творбата, за писане на съчинение или интерпретативен текст върху мотива за предателството, както и за преговор преди класна работа.
Продажбата на душата: „Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски. Разработка
Всяко стъпало струва по нещо и цената се плаща с душа. Разработката върху „Приказка за стълбата“ проследява тази размяна от първата до последната крачка. В началото е очертан художественият свят на Смирненски в цялата му широта и е показано какво място заемат прозаичните произведения в творчеството му. Оттам разказът е определен като кулминационна точка в тази проза и като сатиричен шедьовър. Същинската част разглежда произведението като текст с поучително нравствено съдържание и представя диалога между двамата участници: Дяволът като алегоричен образ на изкушението и младият момък. Показано е как Дяволът, символ на човешките изкушения и пазител на овластените, изисква все по-тежки жертви. Отделен акцент е поставен върху условността на образите: и двамата противници въплъщават принципи, а не характери. Разгледано е защо основната цел на младежа е да помогне на страдащите си братя и защо е лишен от индивидуалност, както и как Дяволът се стреми да промени самата му същност. Материалът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа, за отговор на литературен въпрос върху алегорията и за съчинение по темата за властта и съвестта.
Цената на всяко стъпало: пътят към властта, силата и богатството в „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски. Литературен анализ
Един смел момък поема нагоре по беломраморна стълба, за да отмъсти за страданията на бедните, и слиза от нея като друг човек: върху този обрат е построен анализът на последното произведение на Христо Смирненски. Началото поставя творбата в биографичен и исторически контекст, като припомня отпечатването й в списание „Младеж“ през 1923 г. и личното огорчение, за което говорят близките на поета. Следва наблюдение върху жанровата природа на текста: как приказната условност и типичният за българските народни приказки образ на юнака с чисто сърце са преобърнати чрез сатирата и как на мястото на халите и змейовете застава Дяволът като образ символ на изкушението и на тъмното начало у всекиго. Същинската част проследява характеристиката на главния герой, социалната му принадлежност и въпроса защо гневът му е насочен не към изкусителя, а към хората, чрез които злото се проявява. Отделно внимание е отделено на символиката на стълбата и на преобърнатите знакови измерения на височината, на постепенната сделка и на цената, с която момъкът заплаща всяка крачка, както и на самотата на върха. Анализът включва и съпоставка със стихотворението „На гости у Дявола“ и извежда проблема за компромиса и за необходимостта от себепознание. Подходящ за подготовка на съчинение, интерпретация и преговор върху творбата.
Цената на всяко стъпало: „Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски, анализ на облога с Дявола, на трагическата ирония и на жанра
„Посвещава се на всички, които ще кажат: това не се отнася до мене.“ Точно от мотото тръгва този прочит на „Приказка за стълбата“, защото то подсказва, че историята на гневния момък не е чужда история. Първата част се спира на главния герой и на света, от който идва: плебеят, който нарича дрипльовците свои братя, сивите тълпи, гората от сухи черни ръце, старецът и босоногото момиче, както и цветовата символика, позната от „Зимни вечери“. Показано е как енергията на тълпата подхранва заканата към онези там горе. Същинската част следи облога с Дявола стъпало по стъпало: какъв откуп изисква всяко изкачване, какво се губи у младежа с всяка отнета способност и как изглежда пълното му преображение на последното стъпало. Тук е поставен и въпросът, който обикновено се подминава: сатиричен ли е този образ, или трагичен. Отделен раздел разглежда трагическата ирония и свободата на избора: защо героят тръгва нагоре не подмамен от властта, а тласкан от възвишена идея, къде личи душевната му борба и какво следва от максимата, че целта оправдава средствата. Привлечени са мисли на Достоевски и на Бахтин, както и посоченото от Аристотел условие за трагизъм. В хода на прочита са цитирани ключовите реплики от диалога с Дявола и описанията на преображението, така че ученикът да разполага с готов доказателствен материал и да не преразказва творбата. Поставен е и въпросът доколко изборът на момъка е свободен и защо творбата продължава да се чете като предупреждение, а не като приказка с ясна поука. Финалната част е посветена на жанра: защо Смирненски нарича творбата приказка, какво идва в нея от фейлетона и от притчата и защо е предложено определението пиеса спектакъл. Разработката е подходяща за съчинение върху образа на момъка, за отговор на литературен въпрос за цената на компромиса и за преговор преди класна работа.
„Кой си ти?“: анализ на „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски. Цената на изкачването и подменените ценности
Максимата „Целта оправдава средствата“ е компрометирана през вековете, но хората продължават да я следват, когато целта им се стори достатъчно висока и примамлива. Оттук започва разглеждането на „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски, водено от един въпрос: винаги ли целта оправдава и жертвите. Началото поставя нравствения проблем и се спира на трудно определимия жанр на творбата, която може да бъде четена и като сатиричен разказ, и като притча, фейлетон или голяма алегория. Следва представяне на главния герой: как момъкът сам се назовава, откъде идва гневът му, каква роля приема пред сивите тълпи на мизерията и защо безумието на тълпата го прави уязвим. Разгледан е и литературният контекст на сюжета за облога с дявола, с посочена връзка към „Фауст“ на Гьоте и с обяснение какво Смирненски прибавя към този вечен мотив. Същинската част проследява стъпало по стъпало сделката с Дявола: какво иска той в замяна на изкачването, какво в действителност губи момъкът с всяка отстъпка и как се променя погледът му към собствените му братя. Отделен акцент е поставен върху границата на допустимия компромис и върху думата подкуп, която самият Дявол използва, а също и върху драматичната сцена при последното стъпало преди върха. Финалната част стига до състоянието на героя на върха и до въпроса дали той продава душата си съзнателно или несъзнателно, като посочва възможните отговори, без да наложи един от тях. Разработката е подходяща за писане на съчинение или есе върху проблема за целта и средствата, за характеристика на момъка и за аргументативен текст върху нравствения избор.
Цената на всяко стъпало: обществото, властта и злото в „Приказка за стълбата“
Едно изкачване, което всъщност е слизане. Разработката върху „Приказка за стълбата“ тръгва от този парадокс и обяснява как Христо Смирненски превръща една алегория в обобщение за цялото човешко общество. В началото е поставен въпросът в какво се изразява злото в творбата и защо младият и дързък момък се оказва толкова лесна плячка за него. Следва разглеждане на образа на младежа: на кого прилича, какво го тласка да тръгне и защо в началото няма свои користни цели. Същинската част проследява стъпало по стъпало какво губи героят при всяка размяна и защо се разделя с онова, което го е направило човек, без угризения на съвестта. Разгледана е и една възможна предпоставка за случилото се: че не само доброто, но и злото съществуват в човешката природа, и че властта изкушава, променя и обезличава дори онзи, който е тръгнал с благородни намерения. Отделно е тълкувана развръзката и защо тя звучи като трагична поука след тежък житейски урок. Финалната част извежда извода за цената на всяко стъпало и за това какво остава от човека на върха. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа, за отговор на литературен въпрос върху алегорията и за съчинение разсъждение по темата за властта и злото.