ОГЪНЯТ И ХОРАТА

В основата на всеки мит или предание, на всяка легенда или приказка лежат реални факти от човешкия живот, човешки жизнен опит и чувства, стремежи, страхове или мечти.
В основата на един от най-популярните древногръцки митове – Митът за титана Прометей, който открадва огъня от Зевс и го предава на хората – лежи един изключително важен за човешката цивилизация факт – откриването на огъня.
Значението на това епохално и ключово откритие за човечеството е огромно – човешките общности заживяват по „човешки” именно благодарение на това важно събитие – развиват се обществените отношения и връзки, създават се семейството и човешкото общество, открива се пътят към Познанието, разкриват се възможности за развитието на занаятите (грънчарство, металолеене, металообработване), за разцвет на изкуствата и науката.
За човека като личност и за човечеството като човешка общност откриването на огъня е факт, но също така е тайнство, забулено в легенди, митове, предания, религиозни вярвания или суеверия.
„Откриването” на огъня впечатлява човека и той го свързва със свръхестествени сили – богове, титани или с необикновени герои, необикновени подвизи и саможертви. Създаватсе различни вярвания, суеверия, обичаи и традиции свързани с огъня и светлината:
* Според някои митове и легенди огънят, като част от „небесния огън” и слънцето е дар от боговете – при индусуте, китайците, японците и други източни народи светлината и огъня са божи дар или подарък – сълзи на богове или вълшебни същества, божии очи, божие творение. „Божественият дар” е предмет на множество ритуали, свързани с опазването и поддържането на „вечен” огън, предаването на огъня и неговите тайни от „посветени” жреци, свещенослужители на обикновените хора, на „непосветените”. И днес много от празничните ритуали на различни народи се свързват с това преклонение пред огъня – пренасянето и запалването на олимпийския огън, поддържането на „вечния” огън пред паметниците на „Незнайния воин” или „Бойната слава”, паленето на огньове, клади, кандила, свещи, фойерверки и пр.
* Според други митологии – огънят е страховита и опасна стихия и вълшебна сила във всичките си проявления – земен огън (лава, пожари), небесен огън – слънце, луна, звезди, бури с гръмотевици и светкавици. Често в неуправляема и безмилостна стихия се превръща и огъня, запален от самия човек...
Човекът овладява огъня с благословията и по волята на боговете. При скандинавците, викингите и в повечето северни митологии хората овладяват огъня с посредничеството или с помощта на богове, божества, джуджета, хобити, елфи или магьосници...
* Според Библията и Стария Завет огънят е символ или проявление на Господ Бог: „Бог „рече” тоест реши „Да бъде светлина” и „биде светлина”. Чрез огъня Бог показва силата си на хората, чрез огън и жупел ги наказва.
В християнската религия както и в други древни религии огънят и светлината са божии знамения – Зевс Гръмовержеца се представя със светкавици около главата, древни индийски богове се явяват пред хората като огън, светлина, светкавица и дори като слънце, луна или звезда. Някои богове се явяват пред хората яхнали огнени коне, огнени дракони, а вълшебниците извършват своите вълшебства чрез вълшебни думи, извикващи светлина или огън.
* В много индоевропейски митове, легенди и приказки, огънят и светлината са проява или изява на божествени, вълшебни или неземни сили на Доброто или на Злото – огнедишащи дракони, змейове и лами населяват славянските и древно индийските приказки и легенди и древните сказания на много народи. Необикновени и фантастични същества като Жар птица или птицата Феникс се свързват с огъня, а вълшебните пръчици или жезли на магьосниците излъчват искри и светлина. Древните езически религии – на египтяните, инките, прабългарите свързват огъня със страхопочитанието пред боговете, които го олицетворяват – Озирис, Тангра, Големият инка и пр.
В преданията и легендите на почти всички народи огънят има двойствено значение – той е божия благословия и благодат, но той е и божие наказание, символ на прераждането, пречистването и вечността.
Почти всички ритуали за пречистване или вярванията за прераждане се свързват с огъня и неговата сила. Чрез него човекът се превръща в пепел, пръст или земя и се връща отново към началото.

И днес сикхите в Индия погребват мъртъвците си чрез изгаряне на клада, подобни обичаи са имали и древните гърци, съществували са и ще продължават да съществуват и сред някои индиански племена в Южна Америка и сред някои африкански народи. Все повече хора от така наречените цивилизовани страни днес, предпочитат да бъдат изгорени след смъртта си и пепелта им да се разпръсне над морето или сушата вместо да бъдат погребани.

ОТКРАДВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНИЯ ОГЪН

* Идеята за отнемане или открадване на огъня от боговете се свързва с идеята за бунт срещу боговете или с идеята за саможертва и подвиг в името на хората и в името на тяхното добруване и прогрес.
Освен древногръцкият мит за Прометей съществува и поне още един мит за саможертва в името на хората, свързан с огъня. Това е митът на древните Ацтеки: след Всемирен Потоп над света настъпват хаос и тъмнина. Богът на боговете Кетцалкоатл предлага на другите богове да се жертват, за да се превърне някой от тях в слънце за хората. Най-бедният и невзрачен бог Нануатл единствен приема изпитанието, хвърля се в пламтящата клада запалена от Кетцалкоатл и се превръща в слънце – той буквално изгаря, за да свети на хората.
Съществуват и някои приказки и легенди, особено сред славянските народи, според които невинни девойки или деца се превръщат в луна и звезди – водени от идеята да помогнат на други хора или да им разкрият някакви тайнства или истини. В Българския фолклор слънцето или „Слънчо” си има майка и деца, при него идват за съвет или помощ. Все пак не е лесно да се срещнеш със Слънчо и не всеки юнак се решава да направи това, за да помогне на хората. Подобни предания има и в Африка и Китай.
Популярността на мита за Прометей се дължи именно на идеята за подвига и саможертвата в името на хората. 
Този мит става популярен в Европа през късното Средновековие и в епохата на Ренесанса, когато се превеждат и стават почти всеобщо известни древните гръцки и римски митове. Известната личност Джордано Бруно загива на клада заради своите идеи и неговия подвиг е наистина прометеевски. Последват го много знайни и незнайни „еретици”, „вещици” или „магьосници”, безброй инакомислещи, богоборци, утописти и мечтатели, много бройни народни водачи, бунтовници или непокорни люде, изгорени на кладите. Правят го заради идеите си, свързани с човешкия прогрес и мечтите за по-съвършено човешко общество. Изгорени на клади в България и Византия са много богомили, измъчвани са с огън и исихастите и други инакомислещи, обявени за еретици от официалната Църква...
През Ренесанса и след това в XVIII – век, наречен „Векът на просвещението” (на френски „Векът на Светлината”) митът за Прометей става част от европейската християнска култура.
Християнството и християнската култура го приемат почти безрезервно, а в някои случаи и възторжено именно поради идеята за саможертвата, тъй като и Христос, „Синът Божи” приема разпятието заради спасението на хората.
По-късно много европейски и американски писатели, художници или музиканти от епохата на Романтизма пресъздават този мит в свои произведения. Много съвременни творци също пресъздават по своему този мит.

МИТЪТ ЗА ПРОМЕТЕЙ

За първи път Прометей е превърнат в литературен трагически герой в трилогията от трагедии на Есхил, свързани с едноименния митологически герой. От тази трилогия се е запазила само част от първата трагедия „Прикованият Прометей”. Днес митът за Прометей е познат главно чрез творческото виждане на великият древногръцки драматург – именно Есхил развива блестящо темата за саможертвата и бунта срещу Боговете в името на хората.
Прометей на Есхил е дързък и безумно смел. Той не се бои да заяви:
„Да, аз, само аз дръзнах да избавя смъртните... Бях милостив към хората, но милост аз не срещнах... Исках, исках и така сгреших. Пострадах аз помагайки на хората, защото надежди слепи вселих в душите им, когато им дарувах огъня...”
Окованият и жестоко наказан титан разкрива смисъла на своята саможертва така:
„Тях, които нямаха разсъдък, аз дарувах с ум и знания... Те бяха с очи, ала не виждаха, с уши, ала не чуваха. И ЦЯЛ ЖИВОТ ПРЕКАРВАХА В МЪГЛА И МРАК... Показах им и изгрева и заника на светлината, измислих най-великите науки за числата и буквите – ВСЕМАЙКА И ВСЕПАМЕТ НА ИЗКУСТВАТА И ЗНАНИЯТА...”
Трагедията на Прометей е двойна – от една страна Зевс го наказва за непокорство и бунтарство, за това че не желае да бъде роб, нито да живее като роб. От друга страна хората са неблагодарни и не оценяват саможертвата му. Окованият титан предпочита гордото страдание и не желае да послуша съветите на Хермес, на Ио, на Океанидите нито на Хора, който в древногръцката трагедия олицетворява Човешкото виждане и разбиране на нещата. Мъченикът заявява дръзко и на всеослушание:
„... За робия, запомни добре, не бих отстъпил моите страдания... НАКРАТКО – МРАЗЯ ВСИЧКИ БОГОВЕ, КОИТО ЗА ДОБРОТО ЗЛО МИ ВЪРНАХА... Зевс не ще ме преклони и нивга няма да помоля с ръце протегнати да ми свали оковите. Не, никога! Той никога не ще успее да ме победи или погуби!”

КАКВО РАЗКАЗВА ДРЕВНОГРЪЦКИЯТ МИТ

Прометей е изпратен от Зевс в пустинна, дива местност на самия край на Земята, в Страната на сенките. За да го накаже за дръзката кражба на огъня, Гръмовержецът го приковава с неразкъсваеми вериги на върха на огромна скала. Слугите на Зевс – Сила и Власт са безмилостни. След тях, с ниско отпусната глава върви Хефест с тежкия си чук. Той трябва да окове приятеля си Прометей и не смее да не изпълни заповедта на баща си Зевс. Той не само го приковава, въпреки съчувствието си към него , но и пронизва гърдите му с остро стоманено копие.
Бунтовникът богоборец запазва гордо мълчание и не отронва нито дума, нито стон и с нищо не издава страданията си. Едва когато остава самичък Прометей започва да оплаква злата си съдба пред божествения етер, бързите ветрове, речните извори и морските вълни. При окования титан пристигат беловласият Океан и Океандите. Те дълбоко скърбят за Прометей, но се плашат от богохулните му думи. Прометей им разказва как е помогнал на Зевс в борбата му с титаните и как Гръмовержецът смъкнал бунтовниците по негов съвет в недрата на ужасния Тартар. След като завладял обаче властта над света Зевс я поделил с боговете от Олимп, а отхвърлил онези, които му помагали
(Не е ли странно – всички древногръцки богове се държат удивително по човешки!).
Така Зевс намразил Прометей, а от своя страна титанът започнал да защитава от произвола на боговете слабите и нещастни смъртни хора. Прометей съжалил хората, които още не притежавали разум и знания. Вдъхнал им надежда и откраднал за тях божествения огън, макар да знаел, че ще го сполети ужасно наказание.
Гордият и дързък приятел на хората отказва съчувствието и помощта на Океан и Океандите. Океан го напуска, а Прометей продължава разказа си: той лично е научил хората на изкуства и знания, дал им знания за металите и ги научил да ги обработват, научил ги да обработват земята, опитомил за тях дивия бик и го впрегнал да оре, впрегнал коня в колесница, построил кораб и научил хората на корабоплаване. Запознал смъртните с лекарствата и лекуването на болестите. На всичко това ги научил, за да облекчи съдбата им и да направи живота им по-щастлив и радостен.
Но Прометей знае, че няма да страда вечно, знае и че Гръмовержецът ще бъде сполетян на свой ред от зла съдба. Знае, че царството на Зевс не ще бъде вечно и той на свой ред ще бъде смъкнат от високия и царствен Олимп
(Отново съвсем по човешки, според човешкия жизнен опит се развиват всички събития, свързани с бога Зевс и титана Прометей!)
Прометей е и пророк и знае великата тайна как Зевс би могъл да избегне своята орис, но никакви мъки и заплахи не ще могат да я изтръгнат от него
(И в човешките общества никой тиранин не е вечен и никакви инквизиции, никакви физически или духовни мъчения не могат да сломят духа на гордите и смели хора, решили да се жертват за свободата или за друг човешки идеал!)
При прикованият страдалец пристига Ио, дъщерята на речният бог Инах, преследвана от ужасен стършел, изпратен от Хера (която пък по човешки ревнува съпруга си от нежната и красиви Ио)
Измъчената нимфа разказва своите страдания на Прометей. Той от своя страна състрадателно и разкрива кога ще дойде края на мъките и, като я предупреждава за опасностите, които ще я грозят по време на скитанията и. Разкрива пред Ио как Зевс ще и върне предишния образ и тя ще роди син - Елаф, който ще стане родоначалник на славно поколение от герои. От този славен род ще произлезе смъртният, който ще успее да освободи самия Прометей от оковите.
Прометей отново, гордо заявява, че няма да издаде тайната на Зевс и ще го принуди да узнае сам разликата между властта и робството.
Пред пратеника на боговете Хермес прикованият герой също се държи гордо, независимо и дръзко. Той никога няма да приеме замяната на мъките с робско служение на олимпийския бог. Предпочита да остане прикован, отколкото да се превърне в слуга на тиранина Зевс.
Според мита, страданията му не свършили с това. Зевс изпратил и един грамаден орел, за да разкъса гърдите му. Кръвта на нещастника се леела, скалата почервенявала. Всяка сутрин орелът започвал наново кървавата си гощавка, като разкъсвал зарасналата през нощта рана.
Но и тези страдания не сломяват гордия дух на титана. Междувременно другите титани са се покорили на Зевс и са се помирили с него. Те започват да убеждават Прометей да се смири на свой ред със съдбата си. Самият Зевс, който вече е укрепил властта си , става по-благосклонен към Прометей – той е готов да го помилва, за да научи съдбоносната за царството си тайна.
Вече се родил и възмъжал смъртният герой, на когото Съдбата е отредила да освободи от оковите героя - мъченик. Този герой е Херкулес, най-силният между хората. Прометей започва да губи сили и разказва на Херкулес за мъките си. Херкулес вижда кървавия пир на орела, грабва своя лък и призовава стрелометеца Аполон да насочи правилно стрелата му. Настава мигът на освобождението.
Най-сетне могъщия Прометей е отново свободен и се съгласява да разкрие тайната на Зевс – той не бива да встъпва в брак с морската богиня Тетида. Тя трябва да стане жена на героя Пелей и техният син Ахил ще стане най-големият измежду смъртните герои на Гърция. 
Накрая всичко завършва добре както за безсмъртните богове, така и за хората. Прометей е освободен, а хората са вече достатъчно силни, за да имат свои герои – човеци, които ще бъдат почти богоравни.
Започва историята на човешките герои, които макар и направлявани и подпомагани от боговете на Олимп, вече са смъртни и като такива би трябвало да ценят по-високо човешкият живот.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave