„ПРОСТРАННОТО ЖИТИЕ НА КОНСТАНТИН-КИРИЛ ФИЛОСОФ“
(Анализ)
АВТОРЪТ
Авторът на творбата е неизвестен, но има голяма вероятност да е създадена от св. Климент Охридски. Той е сред най-близките ученици и съратници на първо- учителите. До голяма степен на него дължим пренасянето, съхраняването и продължението на тяхното дело в България. Автор е на множество похвални слова и поучения, както и на църковна поезия. Създава „Похвално слово и Служба за Константин-Кирил Философ“. Затова предполагаме, че може да е създал и житието на своя учител. Така той не само създава първото житие, написано на старобългарски език, но и оставя на следващите поколения книжовници ценен жанров образец.
ПРОИЗВЕДЕНИЕТО
„Пространното житие на Константин-Кирил“ е изключително важно за разбирането на средновековната българска литература. Смята се за един от най-достоверните източници на исторически данни за славянския първоучител Константин-Кирил Философ, макар да е богато наситено с чудеса. Творбата е възникнала скоро след смъртта на Кирил (през 869 г. в Рим) и авторът й вероятно е познавал отблизо жизнения път и апостолския подвиг на героя си.
Текстът е съхранен в многобройни преписи, най-старите от които са едва от XV век. Устойчивата текстова традиция е доказателство за неугасващия интерес на славянските книжовници към името и делото на двамата солунски братя Кирил и Методий.
СЮЖЕТЪТ
Пространното житие включва пространен биографичен разказ за свети Константин-Кирил Философ и обхваща период от около пет десет години в средата на девети век – епоха от решаващо значение за утвърждаването и развитието на културата на православните славяни (т.нар. Slavia Orthodoxa).
ЖАНРЪТ
Житието е жанр, който води началото си от античните животоописания, но през християнската епоха е приспособено за църковна употреба. Житията на светците (агиография – от гр. а́gios — светец, и grа́fo – пиша) заемат централно място в литературната система на Средновековието, защото предлагат на вярващите увлекателни и поучителни разкази за живота на светците, а чрез това – модел за подражание. Като се старае да се уподоби на светците чрез вяра и добри дела, всеки християнин има шанс да се доближи до Бога и така да заслужи място в рая.
Написването на житие обикновено следва църковната канонизация на светеца, т.е. когато създава своя разказ, писателят е длъжен да се съобразява с това, че неговият герой не е обикновен човек, а Божи избраник, който вече седи отдясно на Бога. Следователно житието не е разказ за това как обикновеният човек чрез постепенно усъвършенстване става светец, а за това как светецът живее и действа в света на обикновените хора. Затова агиографският герой не се променя и развива в процеса на повествованието. Той винаги мисли, говори и постъпва както подобава на светец и това прави неговото поведение ясно и предсказуемо.
Библейските цитати играят съществена роля в структурата на житийния текст – те се включват на точно определени места и изпълняват функцията на „ключ“ към общия смисъл на творбата. Ако разберем смисъла на този цитат ключ, ние (подобно на средновековния читател/слушател) можем да проникнем в значението на агиографския текст.
Един от най-характерните художествени похвати в житието е чудото. Всеки светец доказва своята святост именно като върши чудеса. От художествена гледна точка чудото успешно замества собствената активност на героя, чиято земна съдба е предопределена още от раждането му. Обикновено всяко чудо има за образец някое от чудесата, описани в Библията. Така чудесата в житията най-често са скрити библейски цитати. Ако ги „разгадаем“, имаме шанс да разтълкуваме по-точно смисъла на текста.
КОМПОЗИЦИЯТА
„Пространно житие на Кирил“ е построено в точно съответствие с каноничната композиционна схема на житието. То започва с въведение, в което се разказва за родината и народността на светеца, за родителите му, за неговото раждане, детството и годините на съзряване. Според жанровия канон градът или държавата, където е роден светецът, непременно са привлекателни и богоизбрани, родителите са благочестиви, а раждането често е свързано с някакво чудо или знамение (в случая с Кирил той е седмото дете в семейството), така че още с появата си светецът заема особена позиция между останалите хора. Още от ранно детство светецът се различава от другите деца по своето благочестие, прилежание в учението и добродетелност. Обикновено се казва, че той от дете „търси Бога“ и така съзрява за бъдещите си подвизи.
Данните за семейството на светеца в „Пространно житие на Кирил“ и до днес предизвикват научни спорове. Дали произходът му е изцяло гръцки, или полубългарски? Какво е името на майка му? Какъв е санът на баща му? Наистина ли той е седмото дете в семейството, или това е обичайното агиографско „украсяване“ на биографията с допълнителен, символичен смисъл? Учените тепърва ще търсят отговорите на тези въпроси.
Втората част в композицията на житието са т. нар. деяния. В зависимост от особеностите на самия светец те могат да бъдат описани като отшелнически, апостолски, мъченически и други подвизи. Подвизите (деянията) обикновено са многобройни и в пространните жития заемат основната част от разказа. В „Пространно житие на Кирил“ основните подвизи на героя са свързани с неговите мисионерски пътувания сред сарацините, хазарите и славяните. Във всяко пътуване той се изправя срещу различни противници, но винаги блестящо защитава своята идея - за правото на всеки народ да чете и пише свещените слова на своя език. Тази идея е водеща в цялата творба, а и в целия жизнен път на героя.
Ето описанието на звездния миг, в който са създадени буквите на глаголическата азбука. Когато византийският император възлага на Философа да обясни християнската вяра на моравските славяни по разбираем начин, той отвръща, че с радост би откликнал на молбата, но славяните нямат книги на своя език. Императорът отговаря, че книги може да му даде Бог, който дава на всички, които му се молят без съмнение. Тогава Константин се обръща към Бога с молитва за помощ. Следва чудото: И скоро му се яви Бог, който изпълнява молбите на своите раби. И тутакси състави буквите и започна да пише евангелската беседа... На пръв поглед това е типично, стандартно развитие на обичайна проблемна ситуация, разрешена чрез чудотворната божествена намеса. Но в същото време това е вълнува що описание на мига, в който свещените евангелски книги са „проговорили“ на родния ни език. Така, макар да е стриктно съобразен с жанровия агиографски модел, разказът успява да пресъздаде убедително и вълнуващо историята на един живот, отдаден в служба на Премъдростта и Бога, на културния разцвет на славяните.
Смъртта на светеца се тълкува като преминаване на границата между земния и небесния свят и окончателно приобщаване към божественото. Затова тя не е трагична – често светецът очаква земната си смърт като избавление и „небесно раждане“. В много жития след смъртта (успението) на светеца се добавя и разказ за чудесата и пътуванията на мощите му. Разказът за смъртта на героя в Рим (14.2.869 г.) и за съдбата на мощите му е исторически точен, но и стриктно съобразен с агиографския канон.
ГЕРОЯТ
Едно от големите творчески постижения на безименния житиеписец се състои в това, че неговият герой Константин-Кирил Философ е не само мисионер и просветител, който се уподобява на известните библейски персонажи (преди всичко на апостол Павел). Той е и жив човек, пренесъл колебанията, болката и творческия си порив през цяла Европа, за да защити идеята на живота си - че Голи са без книги всичките народи: понеже без оръжие не могат с врага на нашите души да се сразят. Като се доближава до образците от Библията, агиографският герой заема мястото на пръв и ненадминат и до днес пример за всички славяни.
Безспорно особено важен за очертаване образа на агиографския герой е епизодът, в който се описва срещата на Константин-Кирил с триезичниците във Венеция. Тази сцена е възлова в жанровата структура на творбата, тя концентрира смисъла на всички мисионерски трудове на апостола. Като защитава правото на славянските писмена да съществуват въпреки нападките на еретиците триезичници, той не просто участва в един богословски спор, не просто излага аргументи според правилата на античната риторика и християнското учение. Наред с логиката на спора ние усещаме искреното вълнение на човек, който защитава каузата и делото на целия си живот. Риторичните въпроси: Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички? Също тъй и слънцето не свети ли на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух?, поставят началото на една вековна демократична и хуманистична традиция, която ще присъства в славянския светоглед през цялото Средновековие, а и до днес.
Особено място в художествената система на „Житието на Кирил“ заема символът. Символите представляват специфични знаци, чрез които под формата на даден предмет от живата или неживата природа се представя друг предмет, понятие или идея. Употребата на символи е типична за всички епохи на човешката цивилизация, а правилното им тълкуване е задължително условие за вникването в същността на дадено човешко общество.
МОЗАЙКА
Християнските символи най-често имат като източник текста на Библията, а тълкуването им е възможно благодарение на познаването на нейния художествен „език“. Най-популярните християнски символи са кръстът (напомнящ на християните за кръстните мъки и възкресението на Христос), рибата (изображенията на риби са замествали за ранните християни името на Бога), агнето (символ на Христовата саможертва), лозата (знак за Христос – „Аз съм истинската лоза“, Йоан 15:1), алфата и омегата (първата и последната буква от гръцката азбука, символизиращи началото и края, т.е. безкрайността на божествената сила и мощ). Обикнати символи на Богородица са дверите (защото тя е „врата към рая“), изворът (защото тя носи вечен живот), небесната стълба (защото свързва земята и небето), кринът (който напомня за нейната непорочност).
В „Житието на Кирил“ авторът използва символи, за да внуши идеята си за духовната сила, красота и чистота на героя. Обикнат символ е напр. числото седем. То е сбор от 3 – числото на Бога, и 4 – числото на материята, и така означава пълнотата, единството на духовно и материално, съвършенството. Според житието Кирил е седмото дете в семейството; когато е седемгодишен, той сънува пророчески сън; на 14 години (2x7) остава сирак и избира пътя на знанието... както виждаме, читателят постоянно получава „сигнали“, които трябва да разтълкува, за да стигне до смисъла на творбата.
Друг символ, използван от автора, е пророческият сън – ето как той е разказан от детето Константин: Като събра всичките девици от нашия град, военачалникът ми рече: На твоя възраст която щеш си избери за другарка и помощница! Като огледах и разгледах всички, видях една от всички най-красива; лицето й светеше и беше накичена с мъниста от злато и бисер и с всяка украса; нейното име беше София, сиреч премъдрост. Нея избрах...
Тук, разбира се, не става дума за избор на невеста; макар разказът да описва именно такава сцена, изборът на „съпруга и помощница“ всъщност е избор на път в живота – премъдростта ще бъде истинската кауза на светеца в неговия живот и делата му.
ЛИТЕРАТУРА И ИСТОРИЯ
Агиографският разказ представлява комбинация от описания на реално случили се исторически събития и фантастични елементи, отговарящи на жанровия канон. Преобладаването на факта или на художествената измислица превръща житието понякога в ценен извор на данни за миналото, понякога в литературна творба е голяма доза фикционалност. Дори в най-„историчното“ житие има задължителен елемент на идеализация, така че не бихме могли да го разглеждаме като автентичен разказ за случилото се, а по-скоро като отражение на светогледните идеи и културноисторическите особености, характерни за Средновековието.
Достоверността на фактите, описани в „Пространно житие на Кирил“, може да се провери по запазени до наши дни документи; гробът на светеца в римската базилика „Св. Климент“ се пази като неопровержимо доказателство за автентичността на житийния разказ. Затова можем да обобщим, че в текста на „Пространно житие на Константин-Кирил Философ“ е налице съвършена хармония между историята, нормативния жанров модел и неговата реализация. Това превръща творбата в образец на агиографията за цялата литература на Slavia Orthodoxa, но едновременно с това ни оставя жив и вълнуващ, в голяма степен (макар и не изцяло) достоверен разказ за живота на славянския „равноапостол“ св. Кирил.
@bgmateriali.com
