ПРОТИВОРЕЧИВИТЕ ВПЕЧАТЛЕНИЯ НА АЛЕКО ОТ АМЕРИКАНСКАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
(НАСОКИ ЗА АНАЛИЗ НА ПЪТЕПИСА НА АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ „ДО ЧИКАГО И НАЗАД“)
Пътуването на Алеко Константинов до Америка е сбъдване на детската му мечта и се осъществява през 1893 г. по време на Световното изложение в Чикаго. Срещата с Новия свят поражда противоречиви впечатления и размисли у него като гражданин, демократ, природолюбител и духовно богата личност. Америка впечатлява писателя с техническия прогрес, с постиженията на демократичното общество, но като хуманист той се оказва разочарован от упадъка на духовността, от приоритета на властта на парите, от отчуждението между хората, от унищожаването на природата. Най-голямата му болка е за съдбата на човека – творец на живота и прогреса, заплашен от обезличаване от същия този прогрес.
„До Чикаго и назад“ не е обикновен пътепис, не е обичаен разказ за едно пътуване. Алеко е любознателен, интелигентен пътуващ човек, затова живописните му описания и интригуващото повествование са преплетени със сериозни размисли и оценки за човека, природата, живота.
ПО ПЪТЯ КЪМ НОВИЯ СВЯТ
Алеко Константинов споделя много емоционално своите чувства и мисли при раздялата си със Стария свят. Спестява подробности при тръгването от България и пътуването през Европа. Нетърпелив е да усети привличащата сила на Новия свят. Вълнуващо е описано пътуването през океана – границата между двата свята. Трепетно очакване е завладяло всички туристи – различни по национален и социален произход хора: „Какви ли не щеш нации и езици.“ Всеки е тръгнал с мечтата да промени живота си към добро. Америка е станала еталон за напредък, просперитет, щастие и богатство, поради което с особена сила привлича хората от цял свят. Но още по време на пътуването си, Алеко е изпълнен с противоречиви чувства – нетърпеливо вълнение да види Америка и зараждаща се носталгия по родното. Пътеписецът не скрива личните си емоции, а много точно усеща и чуждите – всеки тъгува по оставени в родината близки, приятели. Алеко тъгува за стара Европа, която „изтича“ към Новия свят, но не скрива и характерната си ирония: „тичайте да тичаме в Америка.“ Балканци, европейци пораждат умиление у Алеко със своята емоционалност и общителност. Авантюристичният им дух, а може би и принудата на бедността, обясняват поетия риск да тръгнат към неизвестното.
ПЪРВИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ АМЕРИКА
Първият поглед на автора към Америка е Нюйоркското пристанище. Гледката грабва новодошлите туристи, гости или преселници. Идвайки от една новоосвободена и току-що започнала да изгражда своята индустрия балканска страна, българинът Алеко е възхитен от първите си впечатления и наистина се усеща в един нов, друг свят. Смаян е от мащабите на промишлеността, от динамиката на живота, от постиженията на техническия прогрес. Това е нов модел на обществен и икономически живот, чиито проявления Алеко непрекъснато ще наблюдава по време на пътуването си из Америка. Още при пристигането на Нюйоркското пристанище го поразяват високите фабрични комини, многобройните кораби, забързаните влакове. Величествен и в същото време изящен е Бруклинският мост – невероятно изглежда, че той е творение на човека. Авторът искрено се удивлява на човешките му възможности.
Наред с първоначалното си възхищение, авторът е малко объркан и притеснен. Поражда се грижата и болката му за съдбата на човека в този нов свят – липсват нормални здравословни условия за живот. Американецът живее и работи сред неимоверен шум и замърсен въздух. Равнозначно е определението за янките – „жадни“. Според хуманиста Алеко – жадни за чист въздух и спокоен живот, според самите американци – за успех, пари, власт. В стремежа си към прогрес и просперитет, те не осъзнават как разрушават природата – естествения си дом за нормално съществуване. Още преди повече от век Алеко, като страстен любител на природата и хуманист, усеща назряването на един глобален проблем – световната екологична катастрофа. Авторът безпрекословно защитава техническия прогрес, когато е в полза на човека, но не и когато страничните последици от него не носят нищо добро за него. Красноречиво е сравнението на нюйоркчани с древните вавилонци. Забързани да печелят и да успяват, американците, подобно на жителите на библейския град, не се разбират, не общуват, разминават се – но не от липса на общ език, а от липса на време. Алеко изпитва загриженост за здравето на тези хора, боли го за погубеното лично време, за отнетия духовен свят. Оригинална метафора на обезличаването на човека от създаденото от самия него гигантско съоръжение е картината на Бруклинския мост. На неговия фон хората изглеждат „микроскопични двуноги животинки“ – нищожни, незабележими и обезличени.
ПЪРВА СРЕЩА С АМЕРИКАНЦИТЕ
Първи впечатления за самите американци Алеко получава по време на митническата проверка на Нюйоркското пристанище. Граничните формалности се извършват при похвални за американците ред и дисциплина, организация на труда и култура на обслужването. Митничарите респектират с вида си, с отношението си към гостите на страната; движат се достойно, като авторитетни стопани на Новия свят. Но дотук свършват добрите впечатления.
От един дребен на пръв поглед за американците факт рухват обаче първите блестящи впечатления за Новия свят. Алеко и неговите спътници са неприятно изненадани, огорчени и дори обидени, защото е накърнено националното им достойнство. Унизително се чувстват българите, когато трябва да обясняват, че не са турци, унгарци и т. н. Оказва се, че за Америка България не съществува. Но би трябвало поне тези, които посрещат гости от Стария свят, да го познават в най-общи линии. Създава се комична, но и тъжна ситуация. Контрастна е представата за любознателните българи, идващи от малката и далечна балканска държава, и за хората от големия свят – ограничени в своя материален свят, незаинтересовани за живота извън него. Заслужена е характеристиката, която им дава Алеко – „невежи".
НАСТАНЯВАНЕ В ХОТЕЛА
По пътя към хотела първите ярки впечатления за Новия свят се затвърждават – всичко е различно от познатите в България и в Европа мащаби на живот. Учудването от видяното наоколо не стихва – „падат“ шапките на туристите и от това, че трябва да погледнат много нависоко, и в преносен смисъл. В хотела българите се чувстват като в приказен свят – бляскави огледални стени, високи мраморни колони в ресторанта, асансьори, окъпана в електрическа светлина сграда. Отново впечатляват редът, тишината и уютът. Това е така, защото „цяло министерство“ се грижи за обслужването на гостите и всеки член на хотелската администрация е на мястото си.
Комично е поведението на българите в бляскавата обстановка, в която попадат. Чувството за хумор и самоиронията обаче не напускат Алеко, особено когато разказва за асансьорите и за ресторанта. Българските гости на хотела не смеят да слязат от тъмните стаи – асансьорите, впечатлени и страхуващи се от това чудо на техниката. Поведението им точно отразява стандарта на техния живот, контрастиращ на американския. Затова е логична и нормална реакцията на Алековите спътници спрямо всичко, до което се докосват за пръв път.
ПО БРОДУЕЙ
Бродуей, един от символите на Ню Йорк, е най-живописната американска улица, която впечатлява с красотата и архитектурното многообразие на постройките си. Като жива картина е Бродуей с пъстротата и великолепието от цветове и форми. В сравнение с виенската „изящна... хубавица“ с мраморна студенина – Ringstrabe, Бродуей е „една мила, с шаровете на дъгата облечена, вечно танцующа балерина". Метафоричният образ на Бродуей представя нейния динамичен вид ярък, запомнящ се. Типичната за американските нрави конкуренция е сътворила чудеса. Естетът Алеко е впечатлен от разнообразието, родено от стремежа за изява, от желанието да покажеш своята индивидуалност, да бъдеш пръв. В тази надпревара се създават условия да се развие прогресът. Алеко и спътниците му са пред сериозно изпитание да възприемат богатството на гледката, предлагаща празник за сетивата. Авторът високо оценява постиженията на творческата мисъл и на свободния дух.
Зад разноцветните фасади Алеко отново иска да види човека, сътворил видяното великолепие, но всъщност вижда истинското лице на конкуренцията. Тя е довела до надпреварата да изтъкнеш, да надминеш другия, но едновременно става човек се превръща в егоист, отчуждава се от другите. Студенината на американското общество от края на XIX век отблъсква чувствителния Алеко. Хората, създали красотата по Бродуей, не я създават за радост и наслада, а по правилата на жестоката конкуренция. Отново авторът налага асоциацията с библейския Вавилон: „Като че някой пожар или друга грозна стихия е прогонила жителите на триединния град, обградила ги е и ги е задръстила в тези улици с всичката им жива и нежива стока и те се мятат напред-назад и търсят изход..." Точните сравнения, градираните глаголи издават болката на хуманиста Алеко за обезчовечаването на американците. От впечатленията си из цяла Америка авторът достига до категоричната оценка за американските градове: „никак не ми легнаха на сърце.“ Алеко не може да приеме факта, че американците са се превърнали в пленници на собствените си амбиции, изгубили са способността си да се радват на живота – висока е цената, с която заплащат успехите си. Зад високия стандарт, прогреса, конкуренцията стоят отчуждението, студенината, загубената способност да се общува и да се живее пълноценно.
СРЕЩАТА С БАЙ НЕДЕДКОВИЧ
Един от най-вълнуващите моменти от пребиваването на Алеко в Америка е срещата му със сръбския емигрант Неделкович. Срещнали се в една американска пивница, те пренасят сърдечната атмосфера на своите страни и с приятелските разговори, с оживеното общуване, с открито изявените си емоции създават истински празник в заведението. Неделкович е добър и достоен човек, истински американец, но си е останал и истински сърбин. За 14 години живот в Новия свят той е усвоил нравите на обществото, американизирал се е, гордее се, че е човек от този Нов свят. В същото време душата му е запазила типичните балкански черти – темперамент, любознателност, откритост, сърдечност. В новата си родина Неделкович е просперирал, наложил се е като професионалист и личност в обществото, живее добре. Но щом чува славянска реч в заведението, той веднага открива другата, неамериканската си душа – непосредствена, открита, приятелски настроена. Братската среща с българите поражда у него носталгия по родината му. С цялото си поведение той показва, че се интересува от отечеството си, че е съхранил спомените си от него, с желание и умиление веднага заговаря на родния си език. Той се вълнува от живота на земляците си, интересно му е да говори за близките на двата народа традиции, нрави, обичаи.
Съдържателят на заведението и неговата съпруга са съответно от баварски и саксонски произход и типичната им немска сдържаност отлично се вписва в американските нрави. Но българите заедно със сърбина Неделкович успяват да разведрят скучната атмосфера в пивницата и накрая – да приобщят дори стопаните. С удовлетворение Алеко заключава, че баварци, саксонци и славяни успяват да победят американската студенина и отчужденост.
Алеко и спътниците му установяват, че американците са затворени в себе си – влизат за малко в пивницата, изморени от дългия работен ден, загрижени за утрешния, отдъхват накратко, като по график. Човекът от Новия свят не може да усети удоволствието, тъй като всичко възприема като задължение. Алеко като последователен хуманист е загрижен за човека, за неговата свобода и духовна идентичност. Американците му приличат на „човекоподобни машини“, „ неми хладни посетители“, „чаркове на една машина“: хората сноват, отиват, връщат се – засилената глаголност подчертава механизирането на живота на американеца. Писателят е разтревожен най-вече от обезличаването на човешката душа – безмълвието и студенината го плашат, канализираният, регулираният, ограниченият живот го отблъсква. С топлина той си спомня за българската дружелюбност, сърдечност. Не го напуска обаче чувството му за хумор, сравнявайки безмълвните студени американци с „хасъл“ български пияници.
На фона на тези общи впечатления за американците, българските туристи получават по-конкретна и ярка представа за Новия свят от разговора си с Неделкович. Чрез неговата съдба авторът поставя сериозния проблем за емигрантската участ на хората от различни страни. Не е бил лесен емигрантският живот на сърбина, попаднал в атмосферата на американската отчужденост. Алеко налага извода, че човек може успешно да се реализира в чужда страна, но нищо не може да му замени родината – носталгията и болката го съпътстват цял живот. Пред българите, като пред братя, бай Неделкович се разчувства, става откровен и представя истинската Америка – такава, каквато познава отдавна и „отвътре“. Разколебани са очакванията на Алеко Константинов за Америка като за страна на демокрацията. Илюзия се оказват очакванията му за идеално демократично човешко общество. От Неделкович българите чуват за истинските закони на американското общество: „Парица е царица“, „Велика корупциjа“, „Със злато можеш купити и самог президента.“ От това Алеко се чувства като полят със „студена водица“ и до голяма степен изтрезнява от първоначалните си възторжени представи за американския прогрес. Разговорът в пивницата преобръща представите му за Новия свят – деморализирано от парите общество, корупция, фалшива демокрация, изместване на истинските ценности – материалните изместват духовните. Изстрадана е новата истина за Новия свят. Отчайващо звучат Алековите размисли и съпоставки относно двата свята. Оказва се, че злото е успяло бързо да се пренесе от Стария свят – „Ох, хич не ми сгряваше сърцето туй „и в Америка е същото“!...“
НА ЧИКАГСКОТО ИЗЛОЖЕНИЕ
Всемирното изложение в Чикаго през 1893 г. е конкретният повод за пътуването на Алеко до Америка. Този акцент авторът поставя и в заглавието на своя пътепис – „До Чикаго и назад“. В Чикаго пътеписецът събира богати и противоречиви впечатления и затова отделя подобаващо място в творбата си за тези свои наблюдения. Алеко е поразен от показания на изложението технически прогрес. По детски се чувства като в страната на приказките. Особено силно е впечатлен от великолепието на приказната светлинна феерия в палатата на електричеството. Много по-силно се повтаря усещането му от хотела, гледайки един бляскав, осветен, красив свят. Видяното на Световното изложение потвърждава убедеността на Алеко в силата на човешкия гений, в способността му да твори и да създава удобство и красота в живота.
На изложението Алеко не събира само възторжени впечатления. Картината на видяното е обективна, читателят се доверява на реалистичния авторов поглед. За съжаление, както и в хотела, критичният обектив е насочен и към родните недостатъци. Боли го за нивото на българското представяне, сравнено със световните постижения. С ирония Алеко разказва за българската палата – „барака“. От експонатите светът може да си създаде представа, че България живее още с миналото си, че няма настояще и бъдеще. Изложените предмети са свързани само донякъде с българските традиции, фолклор и бит. Неприятна, но полезна се оказва срещата на Алеко с пресметливите търговци Ганьо Сомов и бай Айвазиян. Това е прототипът на бъдещия му литературен герой бай Ганьо. Макар че авторът винаги се е разграничавал от този свой герой, на изложението Алеко в някои случаи се съгласява с него като със сънародник. Приема категоричната му оценка на неодобрение, че американците са студени, „бамбашка“ хора.
ХРИСТОФОР КОЛУМБ – КРУП – НОВО ПРОТИВОРЕЧИЕ
Музеят на Христофор Колумб се помещава в специално изработения макет на каравелата „Санта Мария“, с която пътешественикът е открил Новия свят. С уважение и любопитство туристът посещава това място, респектирай от факта, че американците почитат и пазят, макар и кратка, своята история. Съхранили са в паметта си спомена за този велик за тях човек, дал им нова земя, нов живот, друго бъдеще. Обстановката в музея е скромна, но в него витае особен дух, който дори и чужденците усещат – почит към историята и миналото и поддържане на националното самочувствие.
В съседство с паметника на съзиданието – Колумбовата каравела, е паметникът на самоунищожението – зданието на Круп. Демократът и хуманистът Алеко приема този факт като ирония на съдбата. Круп е създателят на оръжията, „предназначени да трепят човечеството“. Подобно техническо постижение за Алеко не е прогрес. Като достоен човек, той е възмутен и гневен и не иска да приеме тези успехи на човешкия ум, които водят до самоунищожение. Вълненията и размислите му пред зданието на Круп още преди повече от век са поставили друг глобален проблем, освен екологичния – милитаризирането на света.
СОЦИАЛНА КАРТИНА НА ОБЩЕСТВОТО
Алеко е впечатлен от социалния ефект на американската демокрация. Той приветства социалното равенство в американското общество, зачитането на човешката личност, уважението между хората, човешкото достойнство. Америка е страна на хора със самочувствие, горди от постигнатото с труда си. Американецът е трудолюбив, уважава труда на другия. В обществото не се различават богатите от по-бедните – всички изглеждат еднакво добре, приети са с еднакво уважение, имат общи интереси.
Респектът на Алеко към трудолюбивия американец преминава обаче в болка заради прекомерното му ограничаване в работа, стремеж към преуспяване и материален просперитет. Демократичните граждански принципи на Алеко му помагат да открои един друг сериозен човешки проблем за края на XIX век – расовата дискриминация в Америка. Придобити макар и за кратко време, богатите му впечатления от Новия свят потвърждават, че не навсякъде към чернокожите отношението е демократично, че за тях е отреден по-неприятен труд, с по-лошо заплащане и т. н.
ОБЩА ОЦЕНКА НА АМЕРИКАНСКАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
Пътуването на Алеко до Чикаго го обогатява с много впечатления за Новия свят, кара го да се чувства щастлив от осъществената си мечта. Щастливеца реално оценява видяното, човешката и творческата му зрелост му помагат да изгради обективна картина на Америка. Респектът пред техническия прогрес, възхищението от архитектурното богатство и красотата, уважението към миналото на младата държава, признаването на човека, на труда и достойнството му се смесват с натрупаните негативни представи за Новия свят. Алековите представи за демокрация изключват корупцията, властта на парите и деморализаторската им сила над човека. Щастливеца не се радва на прогреса, когато вижда, че той довежда до обезличаването на хората. Човекът е най-съвършеното създание на природата, защото е духовно същество. Човеколюбецът Алеко иска навсякъде – и в Стария, и в Новия свят, да види съхранени духовните ценности у хората.
@bgmateriali.com
