Пряпорец и гусла - Иван Вазов

„Нагоре, към върха!“ Този повик задава движението на цялото стихотворение, чийто пълен текст е събран тук. Пред читателя са четирите шестстишни строфи на Яворовата творба в оригиналния им вид. Първата извежда пътника нагоре, далеч от глъчта и от равнините, потънали в дим; следващите проследяват изкачването с окървавени нозе по урви и скали, безумната радост в горещото пладне и последните усилия, в които възторгът вече е примесен с тревога. Финалната строфа стои отделно: тя показва какво вижда човекът, стигнал целта си, и с какъв поглед се връща надолу. Текстът е подходящ за четене и цитиране при анализ на образа на върха, за наблюдение върху градацията в лирическото движение и върху ролята на повторенията, както и за подготовка на интерпретативно съчинение или на отговор върху темата за човешкия стремеж.

Пет строфи в дълъг, бавно разгъващ се стих, които започват и завършват с една и съща картина: тук е поместен пълният текст на стихотворението „Гора“ от Димчо Дебелянов. Творбата е дадена изцяло, с оригиналното делене на стиховете и с авторовите форми, така както се цитира в час. Пръстеновидната композиция личи веднага: началните стихове се връщат във финала с една малка, но съществена промяна на думата. Стихотворението рисува гората накрай полето като място на покой и приютена тишина, в която заглъхват страстните хорове на многогласното поле и морните криле намират подслон. Оттам нататък текстът следи какво намира в нея отрудения пътник: спомена за миналото в тръпнещите нощни листа, ласкавия живот в зори и мъдро спящите копнежи над примирената вода. Текстът е удобен за четене на глас, за точно цитиране в интерпретативно съчинение или в анализ, за упражнение върху епитета, звукописа и олицетворението и за проверка при наизустяване. Тълкуване тук не е добавено: страницата дава самото стихотворение.

Какво прави един поет „народен“ и как през половин век писане се изгражда образът на цяла една родина: този обзорен анализ проследява величието в поезията на Иван Вазов, като върви по големите тематични кръгове в творчеството му. Началото очертава мястото на Вазов между Възраждането и следосвобожденското време, разликата между неговия патриотизъм и този на Ботев и защо творчеството му често е наричано българознание. Първият голям дял е посветен на борбата за национално освобождение. Разгледани са ранните стихосбирки и отделни творби от тях: символиката на заглавието „Пряпорец и гусла“, образът на бора и съпоставката му с Хайне, реторичното изграждане на „Де е България“, обетът в „Новонагласената гусла“ и обръщението към страдащата родина в „На България“. Самостоятелно място е отделено на „Векът“ с неговите шест части, с епиграфа и с движението от антитеза към синтез. Вторият дял е за природата. Обяснено е с какво Вазовият пейзаж се различава от този на Ботев и на Пенчо Славейков, кои стихосбирки бележат този период и как в редица творби природната красота се сблъсква с положението на човека. Подробно е разгледана одата за Рила с нейната анафора и с интимните сравнения, както и стихотворенията, в които контрастът между природа и общество получава гражданско звучене. Следват дяловете за войните и за националната героика, за труда и за човека на нивата, за родния език като тема и като оръжие, а накрая за творческите равносметки от късните години, когато поетът преценява извървения път и мястото на песните си. Разглеждането борави с цитати, със съпоставки с Ботев, Петко Славейков, Яворов и Гео Милев и с понятия като анафора, антитеза, реторичен въпрос и поанта. Подходящо е за подготовка за матура, за развиване на теми върху Вазовата лирика и за обобщение на цялото му поетическо творчество.

Преди да се стигне до самото стихотворение, разработката подрежда мястото на природата в творчеството на Иван Вазов: защо той е първият български поет, който я превръща в самостоятелен обект на изображение, какво казва за нея в разказа „Пейзаж“ и кои стихосбирки и пътеписи носят възторга му от рая балкански. Обяснено е двуизмерното му отношение към природата, в което естетическото и националното чувство се срещат с усещането за космическа и божествена същност, и е посочено с кои световни поети този пантеистичен възглед сближава Вазов. Оттам вниманието се насочва към Рила и към цикъла „В лоното на Рила“, а „При Рилския манастир“ е разчетено мотив по мотив: повторението „Сега съм у дома“ и домът като лирическо пространство, олицетворените Еленин връх, Бричебор и Царев връх и връзката им с други творби от цикъла. Проследено е как рилската природа действа на лирическия Аз като душевен очистител и как образът на орела, надвесен над бездните, извежда творбата към философското. Отделно място е дадено на художествения рисунък на пейзажа: действените глаголи, звуковата фактура на стиха, съпоставката с предпочитанията на Пенчо Славейков и одическата тоналност, която създава секстината. Финалът разглежда завещанието на лирическия говорител и пантеистичното чувство, с което творбата се затваря. Подходящ за подготовка по темата за двата модела на възприемане на природата и за анализ на стихотворението.

Девет стихотворения на Иван Вазов, събрани на едно място с пълните им текстове, готови за четене, преписване и цитиране. Подборът показва поета в различните му гласове: от възторга пред родната красота до гнева срещу неправдата и от интимното изповядване до гражданския вик. Сборникът започва с „Българският език“, стихотворението, в което поетът превръща нанесената обида в клетва за възмездие чрез красотата на словото. Следват „На България“ и „Векът“, писани в изгнание през 1876 г., в които личната мъка по родината се среща с укора към равнодушна Европа. „Де е България“ очертава родината през нейните реки, планини и старинни развалини, а „Елате ни вижте!“ отваря вратата на селската къща и отправя пряко обръщение към ситите и властните. „Новонагласената гусла“ е стихотворението на поетическия обрат, в което певецът на любовта и природата сменя струните на инструмента си. „Новото гробище над Сливница“ е реквием за загиналите защитници на отечеството, а „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ съчетава възхищението пред земята с горчивия упрек към нейните деца. Подборката завършва с краткото „Природата“, в което любовта към природата отстъпва пред друго чувство. Всеки текст е даден изцяло, с годините и местата на създаване, където те са отбелязани от автора. Така се вижда и хронологията: от емигрантската лирика от 1875 и 1876 г., през пловдивския период, до стиховете след Сръбско-българската война. Материалът е удобен за подготовка за час и за домашна работа, за учене на стихотворение наизуст, за откриване на цитати за съчинение или есе и за съпоставка между отделните творби на Вазов. Полезен е и на всеки, който иска да чете патриотичната лирика на народния поет в цялост, а не на откъси.

Един поет, който нарича планините храмове, а Рила - поема, написана от Божията ръка: върху това отношение към природата е построен литературният разбор на Вазовата лирика. Началото очертава мястото на природата в цялото творчество на Иван Вазов: свидетелствата от разказа „Пейзаж“ и от спомен на негов съвременник, пътеписите, в които възхищението от гледките върви редом с географско и историческо познание, и стихосбирките, в които пейзажната тема получава най-силен отклик. Следващата част разглежда първия начин, по който поетът вижда природата: като лице на родината. Проследено е как обичта към планините и поляните става изповед за обич към България още в годините на робството и как след Освобождението Вазов прославя красотата и плодородието на българската земя, но внася и горчива нотка. Обяснено е защо стихотворенията му за планините могат да се нарекат поетическа география на България и защо морето остава встрани от интереса му. Втората голяма част тълкува философското и религиозното измерение на пейзажа: одата „Към природата“ като програмна творба, единството на човека и всемира, пантеистичният възглед за връзката между природата и Бога и близостта на Вазов с Гьоте. Самостоятелен акцент е поставен върху „При Рилския манастир“, където двата модела се преплитат, както и върху съпоставката с пейзажната лирика на Пенчо Славейков. Разгледани са и езиковите средства: действените глаголи, характерните епитети, безглаголните изречения, звуковата организация на стиха. Финалната част се спира на тихите съзерцателни стихотворения и на приноса на Вазов за утвърждаването на природата като самостоятелна тема в българската литература. Разборът е подходящ за подготовка по литература в гимназията, за интерпретативно съчинение или есе върху Вазовата пейзажна лирика, както и за преговор преди изпит.