ПУБЛИЦИСТИЧЕН СТИЛ. ЕЗИК НА МЕДИИТЕ


Средствата за масова информация и публичното общуване

Публицистичните текстове се различават по тема и постройка, по целите и задачите си, по начина си на възприемане. И все пак между тях има нещо общо. Обединява ги принадлежността им към публицистичния стил.

Животът на обществото е невъзможен без непрекъснат обмен на информация, мнения, съобщения за предстоящи и минали събития, коментари и анализи, които да формират общественото мнение. Но тъй като съвременният свят е много широк, това не може да става по обичайните начини, при които хората разговарят непосредствено един с друг. Ето защо средствата за масова информация са това, което осигурява всекидневното протичане на общуването. Преди сто години за тази цел са служели основно вестниците и списанията, но днес водеща е ролята на електронните медии - радиото и телевизията, интернет. От тях научаваме какво се случва по света, изграждаме си представа за живота на обществото, вземаме решения как да постъпим в различни житейски ситуации.

Най-важната особеност на този вид общуване се състои в това, че то е предназначено за всички. Вярно е, че съществуват и специализирани издания, разработващи икономически, политически, обществени и културни теми, но тяхната публика също е много широка. Тази всеобщност на публичното общуване определя и неговите най-важни особености.

Особености на публичното общуване

На първо място трябва да се отбележат целите, които преследва публичното общуване. От една страна, то трябва да информира хората по значими политически, икономически, социални и културни въпроси, които интересуват всички. Заедно с това обаче то преследва и максимално въздействие върху възприемателя, за да създаде у него определени убеждения и нагласи, да внушава идеи и оценки, да подтиква към активно гражданско поведение и към конкретни действия - демонстрации, събрания, избори.

Според това, коя от тези две функции преобладава, както и как точно се осъществява въздействието върху обществото, разграничаваме жанровете на публицистичния стил. Те са:

Информационни: дописки, съобщения, новини. Тяхната задача е да информират обективно за важни събития, без да изказват коментари и мнения.

Информационно-експресивни: репортажи, очерци, интервюта. Тяхната задача е да посочат фактите, свързани със събития, личности и обществени движения, като в същото време влияят емоционално на възприемателя, предавайки атмосферата, свързана е обекта на информацията.

Анализационно-оценъчни: статии, анализи, коментари, фейлетони, памфлети. Тяхната задача е да поставят на обсъждане някой важен обществен проблем, да го анализират, да предложат начини за решаването му и да подтикнат публиката към действие, като създадат определени убеждения и нагласи, като внушат идеи и оценки, формирайки по този начин общественото мнение по дискутирания въпрос.

От всички тези публицистични жанрове най-важен е статията.

Статията е писмен публицистичен текст, публикуван в печатно или електронно издание, в който се поставя, анализира и разрешава актуален обществен проблем от сферата на икономиката, политиката, гражданското общество, науката или културата.

На статията са присъщи широта на теоретичните и практическите обобщения, задълбочен анализ на фактите, силна обществена ангажираност. Характерът на нейните задачи предопределя и начина, по който тя се изгражда като текст.

В началото стои заглавие и евентуално подзаглавие. Те трябва да поставят разглеждания проблем и да привлекат вниманието на публиката, която често чете само заглавията.

Във въведението на статията се аргументира актуалността на поставения проблем и неговото значение за живота на обществото.

В основната част проблемът се разработва чрез анализ на широк кръг достоверни и проверими факти (цитират се минимум два независими информационни източника), които се подлагат на интерпретация и оценка. След това авторът предлага възможни решения, опирайки се на водещи специалисти по въпроса.

Следват обобщения и изводи, които внушават идеи, нагласи и убеждения, формирайки общественото мнение.

Задачата на заключението е да подтикне възприемателя към действие, водещо до разрешаване на поставения в статията обществен проблем.

Особености на медийния език

Поради разностранните задачи на публицистичното слово изразните средства, използвани при неговото изграждане, също са максимално широки. Езикът на медиите освен това трябва да съдържа определена степен на официалност, с което се подчертава важността на разглежданите проблеми, както и фактът, че изказаното мнение е меродавно и медията като обществена институция стои зад него.

А) Лексикални

► Използва се широк диапазон от думи, изрази и устойчиви словосъчетания - от научно-технически термини, политически понятия и абстрактни категории до разговорни думи и фрази, които понякога присъстват в едно и също изречение.
Например: „Старият тип печки - вън от закона“.

► Наличие на категорични оценки, изразяващи гледната точка на автора, чрез използването на нестандартни словосъчетания (не се препоръчва при чисто информационните текстове).
Например: „60% от децата не се чувстват сигурни в училище“.

► Едновременно използване на експресивни и неутрални изрази. „Фенове на „Нафтата“ окупират общинския съвет“.

► Съчетаване на абстрактни и конкретни понятия - абстрактното се обяснява с конкретното.
Например: „В България близо половината деца показват слаби резултати - т.е. способни са да изпълняват само най-елементарни действия при решаването на задачите“.

Б) Морфологични

Използват се много прилагателни, местоимения и наречия, както и глаголи в сегашно време.

В) Синтактични

Изреченията, от една страна, са правилни и логични, чрез което се постига убедителност и достоверност, но, от друга, са прости и ясни, понякога непълни или незавършени, с което се постига емоционално въздействие.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave