ПУБЛИЧНО ИЗКАЗВАНЕ ВЪРХУ ХУМАНИТАРЕН ПРОБЛЕМ
ГЕРОЯТ НА ИСТОРИЯТА КАТО ГЕРОЙ НА КУЛТУРАТА
I. ПУБЛИЧНОТО ИЗКАЗВАНЕ
Публичното изказване е аргументативен текст – текст, в който чрез разсъждаване (аргументация) се доказва истинността на лично мнение (теза). Публичното изказване е продиктувано от актуалността на проблема в живота на общността. Говорещият трябва да прецени пред кого говори, какви са очакванията на публиката. Общуването при такава изява е официално, т.е. трябва да се спазват книжовноезиковите норми. Важно е говорещият да демонстрира уважение към личността на събеседника или опонента. Обикновено темата е предварително известна и е необходима предварителна подготовка – използват се различни източници, обмислят се тезата и подтезите, подбират се аргументите, техният ред, прави се план на изказването, набелязват се ключови думи. Важни за убедителността на изказването са жестовете, силата на гласа, бързината на говорене, интонацията, както и реторическата стратегия – обръщения, акцентиране на важни моменти, реторични въпроси и др.
II. ПРЕДВАРИТЕЛНА ПОДГОТОВКА
1. Определете екип, в който ще участвате, за да подготвите своята публична проява пред класа.
2. Всеки екип избира историческа личност, свързана с изучаваните теми по български език и литература, която ще бъде обект на по-цялостно проучване – св. Кирил, св. Методий, княз Борис, цар Симеон, Наум, Ангеларий, Черноризец Храбър, Константин Преславски…
3. Всеки екип проучва сведенията за живота и дейността на историческата личност, която е избрал, като изготвя кратко писмено изложение, в което представя: историческото значение на делото на личността; християнските и културните (общочовешките) значения в характеристиката на избрания герой. Например за образа на св. Кирил: въплъщение на идеала на средновековния човек – светеца от апостолски тип – образец за подражание, пратеник, избраник, просветител; демонстрира жертвоготовност, просветеност, ораторско майсторство, полемичен дар; книжовната му дейност е религиозен подвиг.
4. Подготвеното кратко писмено представяне на мисията на историческата личност се раздава на учениците от класа, за да могат да задават въпроси към съответния екип при неговото представяне.
5. Разпределят се предварителните задачи и ролите за публичната проява във всеки екип:
а) водещ, който ще обяснява ролите и мизансцена, ако има такъв;
б) протагонист – историческата личност, която устно ще изрази възгледите и мотивацията си за своите действия в първо лице;
в) антагонист, който задава въпроси за делото на героя, за епохата – въпросите може да бъдат провокативни или да бъдат насочени към ключови моменти от живота на избраната историческа личност.
6. Всеки участник в екипа изготвя план за своята част от публичната проява, като разчита на предварителната подготовка на екипа. Необходимо е да се подготвят въпроси и отговори, чрез които да се предложи не само фактологична информация, но и коментар, който да разкрие облика на героя. Например, ако представяте княз Борис: Кои са българските земи по време на неговото владичество? Какви са отношенията между България и Немското кралство и защо? Какви са отношенията между България и Византия, между България и Рим? Как княз Борис извършва покръстването на своя народ? Защо се покръства с името Михаил? Защо и с какви въпроси се обръща към цариградския патриарх Фотий? Какви дипломатически действия предприема княз Борис във връзка с българския църковен въпрос? Как приема Кирило-Методиевите ученици в България? Защо ослепява своя син Расате? Кога е канонизиран за светец?...
III. ПРОВЕЖДАНЕ НА ПУБЛИЧНА ИЗЯВА
1. Екипите представят подготвената информация. Възможни са допълнителни въпроси от останалите ученици, за да се изразят становища по различни въпроси.
2. Публичната проява на учениците завършва с дискусия по основната тема – историческото и културното значение на делото на героя.
3. Продължението на дискусията са индивидуалният размисъл и писането на есе върху посочената или близка тема, заинтригувала присъстващите след общото преживяване.
@bgmateriali.com
