ПУБЛИЧНО ИЗКАЗВАНЕ ВЪРХУ ХУМАНИТАРЕН ПРОБЛЕМ
СЛОВОТО КАТО СЕБЕПОЗНАНИЕ И СПАСЕНИЕ
I. ПУБЛИЧНОТО ИЗКАЗВАНЕ
Публичното изказване е аргументативен текст – текст, в който чрез разсъждаване (аргументация) се доказва истинността на лично мнение (теза).
II. ПРЕДВАРИТЕЛНА ПОДГОТОВКА
1. Класът се разделя на два екипа. Определете екип, в който ще участвате, за да подготвите своята публична проява пред класа.
2. Всеки екип избира текста, който ще представя - „Проглас към Евангелието“ или „Азбучна молитва“.
3. Всеки екип проучва избрания текст, като изготвя кратко писмено изложение, в което представя следните проблеми:
• жанр на произведението;
• основни идеи, свързани с християнската вяра и славянската писменост;
• образът на средновековния човек и фигурата на твореца;
• отношението към Бога като основен светогледен ориентир;
• образът на словото/книгите – роля и значение;
• представата за света през погледа на средновековния човек.
4. Запознайте се с наблюденията на проф. Климентина Иванова:
„Извънкултовата поезия не е продуктивна в старата българска литература, но е характерна точно за началния период на нейното развитие. Старобългарските автори опитват възможностите на новоизкования славянски книжовен език да предава всички литературни форми, познати във Византия. (…) Повечето поетични творби от IX – X в. интерпретират мотивите за възторжено преклонение пред чудото на новите букви и на новия книжовен език и са отражение на атмосферата на радостно удивление пред открилото се чрез книгите средство за познание на Бога и на света“.
Подготвяното от вашия екип изложение може да завърши с наблюдения върху религиозното и общочовешкото значение на буквите/книгите в съответния текст.
5. Раздайте подготвеното кратко писмено изложение на учениците от класа, за да могат да задават допълнителни въпроси към съответния екип при неговото представяне.
6. Разпределете предварителните задачи за публичната проява във всеки екип. Подгответе коментар на:
• идеите, изразени чрез опозициите мрак – светлина, знание – незнание;
• символиката на числата – брой стихове, съответно 108 и 40;
• образите символи;
• ролята на предговорите към съответния текст;
• значението на писменото слово като духовен път към спасение и богопознание;
• значението на притчата за семето в „Проглас към Евангелието“; значението и ролята на акростиха в „Азбучна молитва“;
• християнските и общочовешките идеи в съответния текст;
• смисловите връзки и асоциации с образи символи от Античността, от Стария завет, от Пространното житие на св. Кирил.
7. Всеки участник в екипа предварително изготвя план за своята част от публичната проява, в която да предложи не само фактологична информация, но и коментар.
III. ПРОВЕЖДАНЕ НА ПУБЛИЧНАТА ИЗЯВА
1. След представянето на екипите останалите ученици може да зададат допълнителни въпроси и да изразят становище по различни проблеми.
2. Публичната проява на учениците завършва с дискусия по следните въпроси: Какво е конкретноисторическото значение на буквите/книгите за „славянското племе“? Каква е ролята на книгите в културната битка на народите? Коя душа е „безкнижна“ и каква е нейната участ?
3. Продължение на дискусията са индивидуалният размисъл и писането на есе върху посочената или близка тема, заинтригувала присъстващите след общото обсъждане.
@bgmateriali.com
