ПУБЛИЧНО ИЗКАЗВАНЕ ПО МОРАЛЕН ПРОБЛЕМ 
 

          Една от разновидностите на публичните изказвания са тези, които повдигат морален проблем. Проблемът обаче определя само темата на изказването, но не и цялата ситуация на общуването. За да можем да построим правилно своето изказване, трябва освен това да определим:

          А) Защо поставяме проблема?
          Възможностите са три:

          ► Да изясним проблема. В такъв случай ще имаме рефлексия. Тя е подходяща при обсъждания в съвещателни събрания, при вземане на решения, при разяснения по време
на обучение.
          ► Да вземем решение, когато съществуват две противоположни тези. В този случай ще имаме казус. Такова изказване е подходящо, когато в някаква общност се предложат две различни възможности за решение. В тази ситуация обикновено говорещият защитава едната възможност, привеждайки аргументи в защита на своята теза и подлагайки на критика и разискване аргументите на противната страна.
          ► Да убедим слушателите в някоя идея, в която ние самите безрезервно вярваме. В този случай нашето изказване ще представлява проповед. Тя е подходяща, когато искаме да привлечем съмишленици, които да въодушевим и да мотивираме за конкретни действия.

          Б) Каква е целта на изказването?

          Тук има много възможности – разяснения, похвали и заклеймявания, вземане на решение, извършване на ритуални действия и т.н.

          В) Каква е очакваната ответна реакция?

          И тук възможностите са много – постигане на убеждение, насочване към конкретно действие, мълчаливо съгласие и др. под. 
          След като отговорим на всички тези предварителни въпроси, можем да започнем с подготовката на изказването. То протича в следните стъпки.

          1. Поставяне на проблема.

          Тъй като става дума за морален проблем, трябва най-напред да изясним кой проблем е морален.
          Думата морал произхожда от латинското moralitas и означава „маниер“, „характер“, „поведение“. С други думи, моралните норми показват кога нашите намерения, решения и постъпки са добри и правилни или лоши и неправилни. Оттук следва, че морален проблем ще имаме, когато не сме наясно как да постъпим в някаква трудна ситуация и дали преценяваме правилно поведението на хората около нас. И тъй като имаме възможност за избор между две възможности – правилно или неправилно, моралният проблем обикновено ни се представя под формата на казус. Това означава, че при говоренето трябва да противопоставим две противоположни тези, да изложим аргументите към тях и да решим коя от възможностите за решение е по-добре аргументирана, следователно – правилната. С други думи, подготовката на нашето публично изказване по морален проблем ще протече като подготовка за решаване на казус.

          Но за да не даваме измислени примери, сега ще се опитаме да анализираме как е изградено едно добре познато публично изказване по морален проблем. То ще ни послужи
като пример, който да следваме, когато подготвяме собствените си публични изказвания по морален проблем.
          Става дума за благодарствената реч, която произнася Странджата в трета глава на повестта „Немили-недраги“ от Иван Вазов. Нека си припомним текста на тази забележителна реч:

          – Странджа! – изръмжа Хаджият. – Дето ще се каже, ние сме криви, а той е прав... Ние, разбираш ли? Не щем съдия!
          – И вие сте прави, защото сте бедни и презрени страдалци, както съм и аз... и имате право да се сърдите.
          Тия думи задоволиха за една минута поразсърдените гости.
          – Да живее Странджата, храбрият наш знаменосец! – извика Македонски, като взе чашата си.
          – Да живее! – обадиха се всички. – Да се чукнем.
          И чашите зачаткаха. Странджата дойде в умиление и като вдигна чашата си с разтреперана ръка, каза развълнувано:
– Благодаря ви, БРАТЯ мили, за ЧЕСТТА. Няма по-голяма радост за мене, стар хъш, отколкото да се намирам между вази, свои братя. Нашите славни битки в ОТЕЧЕСТВО България ги ПОМНИ НАРОДЪТ... Те РАЗБУДИХА народа и му вляха в сърцето ЖЕЛАНИЕ ЗА СВОБОДА И ПРАВДА. Но ще кажете: днес кой ни зачита? Кой ни признава? Мирувайте! Ние сме човеци, ние сме българи, ние изпълнихме нашата света длъжност към отечеството. Нищо повече. Какво ни трябва друго? ПАРИ ли? Пари не щем, за пари не сме проливали КРЪВТА си, защото е по-скъпа от всичките пари на влашките богаташи. .. Имот ли искаме, или къщи? Та ние ЗАРЯЗАХМЕ НАШИЯ ИМОТ И КЪЩИ ДОБРОВОЛНО. Ние нямаме потреба от имоти. Ние се жертвуваме за свободата на България и ако найдем отплата, то тя ще бъде: освобождението на България, ни повече, ни по-малко. Наистина, мъчно е за вас да гладувате и да се скитате немили-недраги по чуждите места, мъчно е и за мене със старите кокали и с болните гърди да върша тия работи, аз, дето едно време носех левското ЗНАМЕ, ази, храбрият Странджа, тая ръка сега държи ЛЪЖИЦАТА! Станахме баби... Ах, братя мили!...
          Всичките станаха прави и мълчаха.
          Странджата пак вдигна чашата и продължи:
          – Братя, няма защо да жалим. Ако ние тука сме скитници и голтаци, в България нашите бедни братя са хилядо пъти по-зле. Там турците глобят, събличат, убиват, позорят и народът пищи кански в робството и няма какво да стори. Ние сме поне свободни. А като имаме свободата, имаме всичко. Не трябва да се отчайваме. Додето имаме ръце и крака, и кръв в жилите си, и огън в сърцата си, нашето отечество все има нужда от нас. Ако не днес, то утре ще удари пак часът. Ние трябва пак да сме готови — аз със старите си кости пак ще взема байряка, бари още един път да го издигна в Балкана, па тогава да умра. Можем още дълго време да страдаме, може още много да чакаме, да гнием и да умираме по влашките полета, но няма нищо. Народ без жертви не е народ. България има цял народ от роби, нека има и няколко МЪЧЕНИЦИ днес, а хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума, да бъдеш мъченик. Ама ние сме били тия мъченици, нека! Колкото ги повече има, толкова по-добро за България. Но, да свърша. Мен все ми се чини, че работите ще се променят: скоро ще се размири политиката и нашите ръце не ще останат празни, и нашите сърца ще затуптят и ще викнем: СМЪРТ ИЛИ СВОБОДА. И ще умрем със СЛАВА и в БОРБА, и няма да ИЗДЪХНЕМ КАТО КУЧЕТА по тия улици. Ще се бием още, братя мили! Ще се бием за свободата на България! Да живей България!...
          Един страшен и възторжен вик повтори най-последните думи на знаменосеца. Кръчмата екна от тоя вик. На всички очите бяха пламнали, светеха с пламъка на чистия патриотизъм, сиреч на самоотвержението. Чашите се отново наляха. Едно внезапно разбуждане на духовете и сърцата се забележи. Всичките тия лица, одеве груби и свирепи, изведнъж се обляха с някакво изражение на благородство и решителност.

          Нека сега разгледаме строежа на тази реч, отговаряйки на основните въпроси, характеризиращи ситуацията на общуване:
          Участници: В тази ситуация основният говорител е Странджата. Още преди да вземе думата, той вече се ползва с авторитет сред общността на хъшовете. Този авторитет се дължи най-вече на неговите заслуги за народното дело – знаменосец в различни чети, сражавали се за свободата на България. Освен това обаче хъшовете почитат Странджата, защото е по-възрастен, защото е мъдър човек и защото се грижи за тях, хранейки и подслонявайки ги в своята бедна кръчмица. Заради тези негови качества те уважават мнението му и са готови да го
признаят за арбитър във възникналия спор.
          От своя страна слушателите на тази реч са хъшовете – хора, избягали от България заради участието си във въоръжени борби, бедни и отхвърлени от обществото, и затова живеещи сплотено в общност, наричаща себе си „народни“ хора. Тази общност има свои ценности, свой кодекс на честта, свои цели. Невинаги обаче едно или друго действие на членовете на тази общност може еднозначно да се определи като правилно и добро. Така възниква проблем.
          Време и място: Речта си Странджата държи по време на обяд в кръчмата, в която той всеки ден събира хъшовете, за да ги нахрани. Макар и да изглежда като делнично действие, то не е съвсем такова. Обядът е време, в което цялата общност се събира и сплотява. Освен това се пие и вино – един по-скоро празничен ритуал. Така че времето и мястото имат по-скоро празничен, ритуален, отколкото делничен характер. А знаем, че по време на празник общността си припомня своите най-важни ценности и принципи на поведение. Така че речта на Странджата е напълно уместна в тази обстановка.
          Повод: Повод за речта на Странджата е избухналата сред хъшовете разправия. Някои от тях се оплакват от бездушието на богатите, които не помагали на своите бедни сънародници. Димитрото обаче не е съгласен. Той смята, че човек трябва да работи, за да яде. Макар и по същество правилни, тези думи събуждат недоволството на останалите, които смятат, че имат право да очакват подкрепа, защото са отдали живота си за освобождението на отечеството. Така възниква сериозен проблем, при който не е ясно коя от двете страни е права. И най-вече според коя нравствена норма трябва да се отсъди – дали тази, която настоява, че за да ядеш, трябва да работиш, или другата, за която по-важно е служенето на отечеството. За да примири разбунените духове, Странджата трябва най-напред да успокои враждуващите, а след това да постави проблема на публично обсъждане, за да се реши възникналият казус.
          Предмет и тема: Темата в изказването на Странджата е свързана с решаването на възникналия морален проблем – кое е правилното поведение и спрямо коя нравствена норма трябва да се вземе решение.
          Цел: Целите, които преследва изказването на Странджата, са няколко. Първо, той иска да благодари на хъшовете за оказаната му чест и признание. След това обаче преминава към изясняване на възникналия казус. Веднъж изяснил го, Странджата продължава да говори, за да въодушеви своите слушатели и да им вдъхне вяра в справедливостта на трудната им мисия.
          Очаквания на публиката: Хъшовете очакват разбиране и яснота, които да потвърдят увереността им в правилността на техния избор.
          Ответна реакция: В резултат на речта хъшовете забравят дребните си делнични грижи и изцяло се посвещават на великата идея, която ги движи. От лицата им изчезва изражението на грубост и свирепост, заменени от благородство и решителност. Това означава, че целта на
изказването е постигната напълно.

          За да постигне този резултат обаче, Странджата построява речта си по един много подходящ начин. Той издига правилната теза, която след това успява да подкрепи с въздействени аргументи, изяснявайки защо е възникнало недоразумението. Оказва се, че нито една от спорещите страни не греши. Само че ценностните системи, според които се отсъжда дали едно действие е правилно, или не, са различни. Трудността идва от това, че тези две ценностни системи също са правилни – не може да се твърди, че едната е правилна, а другата – грешна. Именно заради това възникват трудностите при вземането на решение. Нека видим как Странджата успява да разреши казуса.
           По време на речта си Странджата използва думи, които имат различни значения и предизвикват различни чувства, в зависимост от гледната точка на този, който ги употребява. В текста, който прочетохте по-горе, тези думи са изписани по особен начин, за да се откроят. Те са: Богатство, Сиромашия, Работа, Мъченичество, Смърт, Вино, Песен, Хъш, Борба, Чест. Ако тези думи са употребени от „нормални“ хора, те имат едни значения и предизвикват определени чувства. В устата и представите на хъшовете обаче те имат други значения и
предизвикват различни чувства. Нека ги съпоставим.

          КАКВИ ЗНАЧЕНИЯ ИМАТ ТЕЗИ ДУМИ,
          ПОГЛЕДНАТИ ОТ РАЗЛИЧНИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ

Значение от гледна точка на
нормалния живот
Дума Значение от гледна точка на
хъшовския живот
  Желано състояние на живота Богатство   Нещо, което противоречи на
  истинските ценности
  Несправяне с живота Бедност   Позволява на човека да види
  истинските ценности
  Пиянство Вино   „Пиянството на един народ“
  Разбойник Хъш   „Народен“ човек
  Сърцевината на делничния
  живот
Работа   Служене на народните идеали
  Стремеж към избягване на
  страдания
Мъченичество   Готовност за приемане на страдания в
  името на идеята
  „Да издъхнем като кучета“ Смърт   „И ще умрем със слава и борба“
  Богатство и обществено
  положение
Чест   Вярност към висшите ценности
  Размирици, безредие, нещастия Борба   Единственото средство за постигане на
желаната цел - свободата
  Веселие и радост Песен   Единство на общността и нейните
  стремления

        Кое от тези две значения е вярното и кое отношение е правилното? Именно трудността при решаването на този въпрос предизвиква недоразумението и моралния проблем, който трябва да разреши Странджата. При това аргументите, с които се защитават двете тези, не могат да се отхвърлят лековерно, защото са правилни. Но как става така, че и едните, и другите аргументи са правилни, а проблем има? Очевидно е, че те се отнасят за различни неща в живота, иначе противоречието би било необяснимо. А кои са тези две страни в живота на хората, които позволяват такива разнопосочни оценки?
           Едната от двете страни е свързана с нуждата животът да бъде съхранен. В нормалния случай това става чрез работа, грижи за семейството, изграждане на устойчиви правила за съвместен живот. В резултат на тези човешки усилия възниква и сложната структура на обществото, в която хората се различават по различни признаци: богати и бедни, умни и глупави, образовани и необразовани, владетели и поданици и т.н. Ценностите на този вид човешки общности са свързани основно с труда, семейството, социалното положение, отговорността, правилата за поведение. Не може да кажем, че тази ценностна система е грешна, защото върху нея се крепи целият живот на човека.
          Има обаче един проблем. Когато човек е потопен изцяло в грижата за хляба, семейството и подслона, често е склонен да забравя, че има и други ценности, които изграждат световния ред. Ценности като милосърдие, солидарност, свобода и достойнство, чест и идеал, които са изключително важни за човека. Ако ги забравим, има опасност да изпаднем до равнището на същества, за които единствено биологичното съществуване има смисъл. Това ще лиши човека от неговите човешки качества. Затова още в евангелието е казано, че човек не ще живее единствено е хляба.
          Обратната страна на делничния живот е свързана именно е тези ценности. Ако те се забравят и няма кой да ги поддържа, животът на общността, а заедно с това и на всеки неин член поотделно, е поставен на риск. А когато дори делничните ценности са поставени на риск от някаква външна заплаха, тогава непременно някой трябва да се откаже от нормалното си съществуване и да се предаде изцяло на идеята. Точно това са направили хъшовете. Именно затова решението на възникналия казус не може да дойде с простото отхвърляне на една от двете гледни точки, а изисква те най-напред да бъдат съпоставени, а след това да се вземе решение кое поведение е по-подходящо в конкретната ситуация. Нека най-напред съпоставим ценностите на тези две страни от човешкия живот.

          ДВЕТЕ СТРАНИ В ЖИВОТА НА ОБЩНОСТТА

Живот с делничните ценности Живот със свещените ценности
 Неравенство - бедни и богати  Равенство - братство между хората
 Имот и обществено положение  Липса на имот и обществено положение
 Дълг към семейството  Дълг към висшите ценности
 Живот в културното пространство  Живот извън културното пространство
 Делник  Празник
 Важни са богатите  Важни са бедните
 Статус, гордост, консумация  Бедност, смирение, жертвоготовност
 Всеки отговаря за себе си  Единство на общността
 Лъжицата  Знамето
 Облеклото издава обществено положение  Голота или униформа
 Избягване на мъки и страдания  Готовност за приемане на мъки и страдания
 Работа  Служене
 Делнично, профанно  Свещено

         Ако прочетем внимателно речта на Странджата, ще видим, че тя изяснява отношенията между тези два вида ценности. С това той постига основната цел на своето изказване – да изясни защо, макар и да противоречат на делничните ценности, животът и страданията на хъшовете са необходими и ценни. Последователността на неговите аргументи изглежда така:

          1. Благодаря ви, братя мили, за честта.
          2. Разбудиха народа и му вляха желание за свобода и правда.
          3. Не ни трябват пари, зарязахме нашия имот и къщи доброволно.
          4. Знамето срещу лъжицата.
          5. Нашите бедни братя са хилядо пъти по-зле.
          6. Какво значи да си хъш.
          7. Народ без жертви не е народ.
          8. И ще умрем със слава и борба и няма да издъхнем като кучета.
          9. Да живей България!

          В резултат на тези разсъждения, вече можем да изясним функцията на отделните части от речта и да представим нейния план.

          Въведение: В него Странджата благодари за оказаната му чест и припомня заслугите на хъшовете („нашите славни битки ги помни народът“). След това излага основния проблем, предизвикал разправията („Но ще кажете: кой ни днес зачита?“).
          Основна част: Странджата не издига основната си теза предварително. Той най-напред прави съпоставка между двата вида ценности: парите, имотите, къщите, семействата, от една страна, а от друга – доброволното им жертване в името на великата идея. След това изложението продължава с твърдението, че макар и труден, животът на хъшовете е за предпочитане пред този на поробените българи. Защото в условията на робство човек не може да живее нормално. Ето защо, продължава Странджата, е необходимо някой да се жертва и да се бори за свободата, която ще даде възможност на всички българи да живеят нормално. Това е решаващият аргумент, показващ, че страданията и мъченичеството са ценни и заслужават висока оценка. А фактът, че хъшовете са тези, които са поели кръста на мъченичеството, трябва да е повод за гордост, а не за оплаквания. Защото техният живот е посветен на голяма мисия. Смъртта им няма да е безсмислена („да издъхнем като кучета“), а ще бъде осмислена и ценна („ще умрем със слава и в борба“). И точно това твърдение може да се разглежда едновременно и като извод и като теза на речта - смъртта в името на отечеството е сладка. Думи, които знаменосецът ще повтори няколко месеца по-късно в момента на смъртта си.
          Заключение: Заключението на речта е кратко и съдържа само три изречения призиви. С тях ораторът постига целта си да въодушеви и мотивира своите слушатели, предизвиквайки забележима промяна у тях („Всички тия лица, одеве груби и свирепи, изведнъж се обляха с някакво изражение на благородство и решителност.“).

@bgmateriali.com

Изтеглиsave