ПУБЛИЧНО ИЗКАЗВАНЕ ПО НАУЧЕН ПРОБЛЕМ  

 

          1. КОЙ ПРОБЛЕМ Е НАУЧЕН?

          За разлика от публичните изказвания по морален, житейски или граждански проблем, които имат специфична тематика, свързана с определен аспект от човешкия живот, на научно познание подлежи всичко около нас. Спецификата на науката се определя не от нейния обект, а от специфичния й подход към действителността. С други думи, важно е не това какво се изследва, а как се изследва. В своята много полезна книга „Как се пише дипломна работа“ известният италиански философ, учен и писател Умберто Еко формулира четирите задължителни условия, на които трябва да отговаря човешкото знание, за да бъде научно. Тези изисквания очертават ясните граници между научното знание и всички други начини, по които човекът опознава действителността, каквито например са всекидневният опит, митовете, епическите разкази, журналистическите репортажи и т.н. Не е случайно, че научният начин да се говори за света е възникнал сравнително късно. Така например в езика на древните гърци е имало три различни думи, с които се изразява понятието „слово“ – митос, епос и логос. Митосът е слово, в което се говори за възникването на света според митологичните представи. Епосът е слово, повествуващо за живота и подвизите на боговете и героите. Докато логосът е словото, с чиято помощ успяваме по рационален начин да опознаем света – да поставяме проблеми и да търсим възможните им решения, които аргументираме и доказваме, следвайки определена мисловна процедура. Затова не е случайно, че думата „логика“ възниква именно от корена на думата „логос“ – това са правилата, определящи мисловната дейност на човека в опита му да опознае света.

          Така стигаме до извода, че научен е всеки проблем, представящ някоя страна от опита на човека да опознае света, следвайки определени правила. И най-важната особеност на научния подход е убеждението, че няма една окончателна истина, както например представят света митологията, епическите разкази или всекидневният опит. Всяко знание, всяко откритие, е неокончателно, колкото и добре да е защитено и аргументирано. Винаги остава възможността да се погледне на поставения проблем по нов начин, да се намерят нови доказателства, да се открият нови подходи или нови материали, които дават различен отговор на проблем, разработван от хората в продължение на хилядолетия. Така например най-старият въпрос, който вълнува човека откакто се е появил на Земята, е: как е устроен светът. Той е получавал различни отговори – като се започне от представата на гръцкия философ Птоломей, че Земята е плоска и се крепи върху гърбовете на три кита, мине се през хелиоцентричната теория на Николай Коперник, експериментално доказана от Галилео Галилей, за да се стигне до съвременните изследвания, извършвани в ускорителя на елементарни частици. И въпреки това хилядолетно развитие и многобройните приноси към решаването на проблема, въпросът за това как е устроен светът, все още не е получил окончателен отговор.

          2. СИТУАЦИЯ НА ОБЩУВАНЕ ПРИ ПУБЛИЧНИТЕ ИЗКАЗВАНИЯ ПО НАУЧЕН ПРОБЛЕМ

          От казаното по-горе следва, че необходимостта от публично изказване по научен проблем възниква в процеса на научния обмен. Научното знание е естествено свързано с другите – то трябва да е достъпно, да е полезно, да дава възможност за проверка, доказване и прилагане. Всичко това се постига в процеса на общуване между учените, от една страна, и всички, които се интересуват от проблема и неговите решения – от друга. Тази специфика на научния обмен определя и основните характеристики на ситуацията на общуване.

          При публичното изказване по научен проблем говорещият задължително трябва да притежава две основни характеристики – да е компетентен по проблема, върху който се изказва, както и да притежава определен авторитет сред общността на интересуващите се. Изискването за компетентност се отнася и до възприемателя на публичното изказване по научен проблем. Дори и аудиторията на научнопопулярни съобщения трябва да е в състояние да разбира и оценява как е представен проблемът, колко убедителни са представените аргументи и доказателства, произтичат ли изводите от процеса на аргументация. Целта на изказванията по научен проблем е не просто да се представят за сведение някакви знания и открития – то трябва да предизвика критична оценка, която да прецени дали проблемът е представен по правилата, дали аргументите са достатъчно убедителни, дали наистина изследването казва нещо ново по проблема, дали коректно са представени методите на изследване и материалите, използвани за доказателство, както и дали направеното научно откритие е полезно за другите. Постигането на тази цел е възможно само ако публичното изказване по научен проблем е построено по начин, който прави възможна тази критична оценка от страна на възприемателя. Обикновено се смята, че имаме научно изказване, когато говорещият си служи с научния стил на езика – използва специална терминология, изреченията са построени логично, изказът е ясен и точен. Всичко това е вярно, но не е достатъчно. За да има пълноценно публично изказване по научен проблем, говорещият трябва да даде възможност на слушащите да преценят доколко са спазени четирите изисквания за научност. Ако това е направено, изказът може да е по-обикновен и по-достъпен за една по-широка аудитория. Но преди да кажем как се строи публично изказване по научен проблем, трябва да очертаем основните ситуации, в които то функционира, за да определим неговите видове.

          3. ВИДОВЕ ПУБЛИЧНИ ИЗКАЗВАНИЯ ПО НАУЧЕН ПРОБЛЕМ

          По принцип са възможни четири ситуации, в които да възникне публично изказване по научен проблем – съобщение за научно откритие; обзор на основните решения на важен за човешкото знание проблем; критика и оборване на нечия теория, която ни се струва неправилна; представяне и обосноваване на ново решение на важен научен проблем (т.е. представяне на научно откритие). Нека ги разгледаме поред.

          А) Съобщение за научно откритие

          Това е най-често срещаното публично изказване по научен проблем. Обикновено то се прави, за да се запознае възможно най-широка аудитория с направено напоследък научно откритие. По-голямата част от аудиторията ще възприеме съобщението просто за сведение, но винаги ще има и хора, които ще се заинтересуват по същество и ще поискат да се запознаят по-задълбочено с откритието. Това най-често са специалистите в съответната научна област. Независимо от това как ще се възприеме съобщението, то задължително трябва да съдържа следните сведения:

          ► Да съобщи кой, кога, къде и в резултат на какви изследвания е направил откритието.
          ► Да даде информация за проблема и неговите досегашни решения.
          ► Да покаже новото, което предложеното решение казва.
          ► Да опише методите, приложени при изследването, както и материалите, използвани за доказване на новото решение.
          ► Да покаже как направеното научно откритие ще бъде полезно за хората.

          Б) Обзор на основните решения на важен за човешкото знание проблем

          Този вид публични изказвания по научен проблем също е много разпространен. Никой не може да познава всичко казано по многобройните проблеми, с които се сблъскваме всеки ден. Когато обаче някой проблем ни заинтересува и искаме да се запознаем малко по-задълбочено с него, първото нещо, което трябва да направим, е да разберем кога той е бил поставен от науката и какви са основните решения, до които тя е стигнала. Така ще разберем по-добре същността на проблема, както и възможните трудности при неговото решаване. А ако искаме да се занимаваме сериозно с него, няма да се наложи да губим време за проучване цялата история на въпроса. Затова такова изказване ще е полезно, ако съдържа всички по-важни решения. Само така слушателите ще добият представа за възможните неизяснени въпроси и ще се опитат да им намерят отговор.

          В) Критика и оборване на нечия теория

          Научните теории имат тази особеност, че обикновено се прилагат в практиката. Ако теорията е вярна, тя води до подобряване живота на хората. Така например Христофор Колумб, вдъхновен от идеята, че Земята е кълбо, тръгва да търси нов път към Индия и открива Америка. Тогавашното знание не е било достатъчно, за да му подскаже, че западният път е много по-дълъг от традиционния, но фактът, че теорията на Коперник е била правилна, е довел до важно географско откритие. Ако обаче теорията не е вярна, прилагането й обикновено води до ужасяващи последствия. Такъв е случаят с расовата теория, мотивирала действията на управляващите в нацистка Германия. Прилагането на тази човеконенавистна теория води до методичното унищожаване на милиони хора, чиято единствена вина е била, че не принадлежат към „висшата“ арийска раса. Ето защо критичният прочит на всяка научна теория е задължителен, а оборването й, както и показването на евентуалните лоши последствия от прилагането й, са изключително важни за живота на хората.

           Една подобна критика трябва да съдържа всички аспекти на научното изследване и затова:
          ► Трябва да се подложи на критична оценка как е представен проблемът, който теорията решава.
          ► Нужно е да се оценят предпоставките, от които изхожда доказването на предлаганото решение.
          ► Особено внимателно трябва да се оцени процесът на аргументация и доказателство – всички аргументи ли са верни и имат ли те отношение към проблема. Всяко несъответствие трябва да се отбележи и да се покаже как то води до неправилен извод, а оттам и до една напълно погрешна теория.
          ► И накрая трябва да се покажат неблагоприятните последици, до които прилагането на една погрешна теория може да доведе.

          Г) Представяне и обосновка на ново решение на важен научен проблем

          Този случай е налице, когато някой учен след дълги и задълбочени изследвания достигне до ново решение на някой научен проблем. Макар че в нормалния случай такова изказване се прави пред специализирана аудитория, за която се предполага, че познава проблема, той все пак трябва да се представи отново. Също така трябва да се очертаят всички досегашни решения, за да се покаже в какво се състоят нерешените въпроси. След това говорещият, който обикновено е самият автор на научното откритие, представя новата гледна точка, от която е разгледал проблема, методите, които е използвал, материалите, които е изследвал, както и основните различия по отношение на досегашните решения. Само по този начин той логично ще стигне до новите изводи и новото решение на проблема. Накрая трябва да покаже по какъв начин това ново решение ще помогне за развитието на самата наука, както и за подобряване живота на хората.

          4. КАК СЕ ПРАВИ ПУБЛИЧНО ИЗКАЗВАНЕ ПО НАУЧЕН ПРОБЛЕМ?

          Вече очертахме какво трябва да съдържа всеки вид публично изказване по научен проблем. Тук ще представим основните изисквания, които говорещият и слушащият трябва да спазват, за да се реализират коректно целите на едно публично изказване по научен проблем.

          А) Изисквания към говорещия

          Тъй като основната цел на едно публично изказване по научен проблем е да приближи хората към истината за света, както и за конкретния въпрос, който се разглежда, говорещият трябва:
          ► Да представи проблема така, че истината да бъде достигната. Изказвания, при които целта е да убедиш аудиторията в правотата на своето мнение или пък да постигнеш победа на всяка цена, са непродуктивни.
          ► Никога да не подменя темата и произтичащия от нея проблем.
          ► Да представи ясно тезата (хипотезата) си и то така, че поставеният на разглеждане проблем да бъде познаваем и за другите, които да имат възможност да направят собствено изследване.
          ► Да използва само утвърдена и общоприета терминология, при която значението на всеки термин да бъде еднозначно за всички. Ако не е съгласен е досегашната терминология и иска да предложи ново понятие, то трябва да се опише и аргументира подробно, за да не възникват недоразумения.
           ► Да представя само верни и доказани аргументи и да не привежда неверни факти, само и само да докаже правотата си.
           ► Да прави само логично произтичащи от аргументацията изводи.
           ► Да не заблуждава аудиторията за евентуалната полза, която откритието ще донесе на другите.

           Б) Изисквания към слушащите

          Изискването да се постигне истината, важи е пълна сила и за слушателите на едно публично изказване по научен проблем. Те трябва:
          ► Да са в достатъчна степен компетентни по представения проблем и да познават използваната научна терминология.
          ► Да не подхождат с предразсъдъци към предлаганото решение на проблема и да се стараят да разберат логиката на доказателството.
          ► Да оценяват критично всеки елемент от изказването – как е поставен проблемът, каква е работната хипотеза на говорещия, какви методи, материали и доказателства са използвани, верни ли са те и имат ли отношение към тезата и т.н.
          ► Да изкажат всички свои несъгласия, различни мнения и критики към чутото, за да може във възникналата дискусия да се постигне истината.

           Нека сега представим няколко примерни ситуации, които ще ти дадат възможност да построиш публично изказване по научен проблем.

СЪОБЩЕНИЕ ЗА НАУЧНО ОТКРИТИЕ

           Напоследък по целия свят се разпространи едно опасно заболяване – африканската чума по свинете. До този момент нямаше достатъчна яснота какво представлява тази болест, което пречеше за откриване на ефикасни методи за предпазване и лечение. Единственият начин за борба с болестта беше безмилостното унищожаване на заразените животни. Това, разбира се, е една болезнена мярка, носеща огромни икономически загуби. Ето защо усилията на учените се съсредоточиха върху проблема за това какво представлява вирусът на африканската чума по свинете, което ще позволи създаването на ефикасна ваксина. И резултатите не закъсняха – китайски учени откриха структурата на вируса и описаха подробно причините за болестта. Направи публично изказване, в което да съобщиш на съучениците си какви са отговорите на следните въпроси:
          ► Какъв е проблемът и защо той е бил толкова важен?
          ► Имало ли е решение (решения) и какви са били те?
          ► Кой, кога и къде е направил научното откритие?
          ► В какво се състои това откритие и какви са били методите, използвани за неговото достигане?
          ► По какъв начин направеното откритие ще бъде полезно за другите?

ОБЗОР НА ОСНОВНИТЕ РЕШЕНИЯ НА ВАЖЕН ЗА ЧОВЕШКОТО ЗНАНИЕ ПРОБЛЕМ

          Напоследък един от най-болезнените проблеми на човечеството е спорът за климатичните промени, водещ до явление, известно под името „глобално затопляне“. Много хора обосновават появата на тази неблагоприятни за живота на планетата явления с вмешателството на човека в природните цикли и най-вече с прекомерното изхвърляне в атмосферата на въглероден двуокис, получаван при изгарянето на различни органични горива. В същото време има и немалко хора, сред които и сериозни учени, които обявяват теорията за глобалното затопляне за поредната манипулация с цел постигане на политически и икономически ползи. Проучи подробно историята на спора и представи на съучениците си един обзор на основните мнения по проблема за климатичните изменения. Постарай се да отговориш на следните въпроси:
          ► Кога и защо възниква проблемът?
          ► В какво се състои този проблем и кои са неговите основни елементи?
          ► Кои са основните теории за неговото възникване и предложените решения за справянето с него?
          ► Кои са застъпниците на всяко от основните решения, каква е гледната им точка, както и какви са евентуалните им интереси?
          ► Какви са методите, използвани за достигане на основните решения, както и какви са аргументите и материалите, използвани за доказването им?

КРИТИКА И ОБОРВАНЕ НА НЕЧИЯ ТЕОРИЯ

          В края на 19. и началото на 20. век особена популярност добива теорията на италианския психиатър Чезаре Ломброзо за вродените престъпни наклонности. Той е последовател на френския изследовател Морел и смята, че хората с определени структура на главата и тялото проявяват вродена склонност към извършване на престъпления. Ломброзо нарича склонните към престъпление хора „homo delinguente“ (лат. – виновен човек). Такова е заглавието и на най-известната му книга. Според него хората с неправилна форма на черепа, изкривена ушна мида, огромни челюсти, високи скули, необичайни линии върху дланта, нечувствителност към болка, изключително остро зрение, мания за татуиране, склонност към безделие, непреодолимо желание да се върши зло са родени престъпници. Затова неговите препоръки са такива хора да се изолират от обществото чрез осъждане на доживотен затвор и дори на смърт, за да се избегнат престъпленията.

           Ломброзо с право е наричан баща на криминологията и криминалната антропология, защото за пръв път прилага научни методи за изучаване личността на престъпника. Същевременно той пренебрегва много други фактори, водещи до появата на хора с престъпно поведение – влияние на обществената среда, отклонения в психиката, следване на лоши примери, неправилна социална политика и мн. др. Още повече, че мащабни изследвания на големи групи от хора като войници и затворници доказват несъстоятелността на неговите изводи.

          В известен период от време теорията на Ломброзо е много популярна и се възприема от съдебната практика, което води до сериозни изкривявания в прилагането на закона. Освен това неговите идеи се възприемат от фашистката и нацистката идеология, което довежда до изтреблението на големи групи хора, предимно евреи, но и такива, които принадлежат към други малцинствени групи. Това налага нейното сериозно преосмисляне, критика и опровергаване. Проучи внимателно историята на въпроса и направи публично изказване, с което да я опровергаеш, като дадеш отговори на следните въпроси:

           ► Как Ломброзо представя проблема за причините на престъпното поведение?
           ► Верни ли са аргументите, с които Ломброзо доказва теорията си, и имат ли те отношение към проблема?
           ► Има ли фактори, обуславящи проявата на престъпни наклонности у хората, които Ломброзо не отчита?
           ► Какви са последиците от безкритичното прилагане на неговата теория в практиката и довежда ли тя до предотвратяване на престъпленията, или напротив – става причина за невиждани по своя мащаб престъпления срещу човечеството?
           ► Защо и до днес има хора, които са склонни да приемат безкритично теорията на Ломброзо и до какво води това?

          Тук не ти предлагаме пример за публично изказване, представящо нови научни открития, поради това, че е малко вероятно още в ученическа възраст да се достигне до такива открития, заради все още недостатъчната научна компетентност, изискваща специално образование и натрупан изследователски опит. Все пак да се надяваме, че добитите тук умения за изграждане на публично изказване по научен проблем ще ти помогнат тогава, когато самият ти станеш голям учен и направиш забележително откритие, да го представиш подобаващо на обществеността.

Източник: издателство "Диоген"

@bgmateriali.com

Изтеглиsave