ПУНКТУАЦИОННА НОРМА НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК
Когато устната реч се записва, смисълът на казаното зависи много от това, дали правилно сме успели да предадем логическите ударения, паузите, началото и края на изреченията, както и смисловите връзки между отделните съставки на изказването. И тъй като в писмената реч тези неща не могат да се чуят, тяхната функция се поема от специални знаци, които наричаме „пунктуационни“ (от лат. punctus=точка).
Чрез пунктуацията пишещият означава:
► границите на текста или на отделното изречение;
► смисловите отношения между отделните части на изречението;
► логическите ударения и паузи, указващи отношението на говорещия към смисъла на казаното.
| Пунктуационната норма на езика определя значението на различите пунктуационни знаци и правилата за тяхната употреба. |
В обичайния случай пунктуацията в българския език се определя от смисъла, който искаме да предадем, както и от синтактичния строеж на изречението. В някои случаи обаче върху пунктуацията оказват влияние и интонационните особености на изказването – паузи, логически ударения, словоред.
Пряко следствие на интонационната свързаност между частите на изказването са правилата, изискващи да не се поставят пунктуационни знаци (най-често запетаи) на места, където обичайно има такива. Тези случаи са:
► Между главно и подчинено изречение, когато подчиненото представлява непряк въпрос. Например: Той не знаеше откъде му дойде това на главата.
► Пред еднократно употребени съюзи и, или, да. Например: Тя му каза да се обади, когато се върне. Ще тръгна надолу или нагоре.
► Когато пред съюз или съюзна дума стои уточняващо наречие от рода на именно, само, тъкмо, даже, дори. Например: Ще те намеря дори да се скриеш накрай света!
► Пред вметнати изрази за логическо уточняване от рода на: например, наистина, вероятно, следователно. Например: На него най-вероятно ще му бъде трудно в училище.
Идеята, че пунктуационните знаци – най-често запетаите – отразяват интонационните особености на речта, понякога води до грешки. Някои хора поставят запетая при всяка пауза. Това е неправилно, защото водещ принцип в българския език е изискването пунктуацията да отразява смисловия и синтактичен строеж на изречението. Затова пунктуационни знаци се поставят само там, където това е предвидено от синтактичните правила.
В българския книжовен език се използват два вида пунктуационни знаци:
► в началото и края на изречението;
► в средата на изречението.
А) В началото и в края на изречението
Функцията на тези знаци е да посочат къде минават границите на изречението и от какъв вид е то. Те са:
► Точка. Това е най-често употребяваният и с най-широко значение пунктуационен знак. Означава край на съобщително изречение. Например: Той влезе шумно.
► Удивителна. Поставя се в края на повелително или възклицателно изречение, както и в края на изречения с подчертана емоционална изразителност. Например: Ужас! Какво чудовище!
► Въпросителна. Поставя се в края на въпросително изречение или в края на изречение, съдържащо скрит въпрос. Например: Българският характер?
► Многоточие. Поставя се в края на недовършено изречение, като това означава, че читателят трябва да допълни липсващото според своята преценка, или че авторът отказва да продължи поради изблик на чувства. Например: Старците търчаха с ярост на лице и търсеха пушки с трепетни ръце... (Иван Вазов)
► Тире. Поставя се в началото на изречението, когато с него започва реплика при предаване на пряка реч. Функцията му е да покаже, че думата се взема от друг говорител. Например:
– Ти ли донесе виното?
– Не, когато пристигнах, бутилката стоеше на масата.
Б) В средата на изречението
Функцията на тези знаци е да посочват какви са смисловите връзки между отделните части на изречението, както и да изразяват някои интонационни особености. Те са:
► Запетая. Това е най-често използваният знак в средата на изречението. Функцията му е да отделя главното от подчиненото изречение, да отделя еднородните части при изреждане, да отделя обръщения и вметнати изрази, както и да предава интонационни паузи, когато това се налага. Например: Ох, зная, зная, ти плачеш майко, затуй, че ти си черна робиня, затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня. (Христо Ботев).
► Точка и запетая. Използва се, когато трябва да се отделят части на сложното изречение, всяка от които има относителна самостоятелност. Например: Ученикът трябва да разбира новите знания; да умее да ги разпознава; да си служи с тях при решаване на различни проблеми от практиката.
► Двоеточие. Поставя се, когато следва изреждане или реплика от пряка реч. Например: Изреченията в българския език са: прости, сложни съчинени и сложни съставни. Той извика гръмогласно: – Напред, братя! Да умрем за Отечеството!
► Тире. Когато тирето е в средата на изречението, то изпълнява или функцията на запетая, за да отдели някои вметнати части, или функцията на двоеточие. Например: Поезията само би го простила и увенчала с лаври геройски – за хатъра на въодушевлението, което изкара кротките анадолски абаджии на средногорските височини – сюблимни височини – с черешовите топове... (Иван Вазов).
► Многоточие. И в средата на изречението функцията на многоточието е да показва незавършеност или изблик на силни чувства. Например: Върни се, облако неверен, почакай, пакостнико черен, неделя, две... ела тогази, страшилище! А облак лази, расте и вий снага космата, засланя слънце; в небесата тъмней зловещо... (П. К. Яворов).
► Скоби. Функцията им е да отделят вмъкнати уточнения, чийто смисъл е външен спрямо основния текст, или да посочат кой произнася дадена реплика, както и на кого принадлежи даден израз. Например: Ние влязохме боси в града и макар часът да беше минал двата (до него време турците позволяваха да се ходи без фенер), по причина на европейското ни облекло никой не ни закачи. (Захарий Стоянов)
► Кавички. С тях се посочва, че се цитират чужди думи или че се привеждат имена на литературни произведения, на различни обекти или институции. Например: Разказът „Андрешко“ е публикуван за пръв път през 1903 г. в списание „Просвета“. За него Елин Пелин казва: „Това списание се редактираше от Васил Пундев – един много благороден човек, учител в гимназията.“
@bgmateriali.com
