ПУНКТУАЦИЯ НА ВИДОВЕ ИЗРЕЧЕНИЯ ПО СЪСТАВ, НА ЕДНОРОДНИ И ОБОСОБЕНИ ЧАСТИ
 

          Еднородните части на изречението поясняват една и съща дума и отговарят на един и същ въпрос. Когато са свързани безсъюзно, те се отделят винаги със запетая, например: Тя работеше пъргаво, мълчаливо, безропотно (Ел. Пелин).
          Не се пише запетая пред единично употребени съюзи и и или, свързващи еднородни части. Пише се пред повторната им употреба, например: Той се грижеше и за Елка, и за господаря си, и за Захаринчо с нежността на ангел-пазител (Ел. Пелин).
          Обобщаващата дума при еднородни части се отделя с двоеточие или тире, когато е пред тях, и с тире, когато ги следва, например: Тук и там по шосето, което се издига към ихтиманската клисура, чернеят се купове посрещани: девойки, деца, бабички (И. Вазов). Работници – жени, мъже, деца – се разщракваха нагоре-надолу и се отправяха на дружини към полето (Ел. Пелин).
          По правило обособените части на изречението се отделят със запетаи, а при по-силно изтъкната обособена част се пише тире, например: Гласът й, дрезгав и плачлив, се чуваше по цялото село (Ел. Пелин). Тя – пролетта – дойде прекрасна (Н. Вапцаров). А там – високо в небето, чудно трептяха пак на чайките крилата (Н. Вапцаров).
          Безсъюзно свързани прости изречения в състава на сложното се отделят със запетая, например: Тежка е желязната мотика, горещо е ясното слънце, слабо е женското тяло, мъчен е трудът (А. Каравелов).
          Пред многократно употребен съюз в сложното съчинено съединително изречение се пише запетая, например: И китки се подават бързешката, и сълзи се ронят по бузите, и думи се изговарят наполовина (Ив. Вазов).
          Пред противоположни съюзи в сложното съчинено изречение винаги се пише запетая: Стефчовите привърженици злорадо и с глас роптаеха, а благосклонните към учителката мълчаха (Ив. Вазов). Мъжът построява къща, но само жената може да направи дом (Т. Фулър).
          Простите изречения в сложно съчинено разделително също се отделят едно от друго със запетая, например: Той или лежеше със стенание на леглото си, или мълчаливо се разхождаше назад-напред (Ел. Пелин).
          В сложното съчинено изречение стачка и запетая се отделят една от друга по-големи части, като в тези части има многократно употребени запетаи, например: 
          Настане утро, месец изгрее,
          звезди обсипят свода небесен;
          гора зашуми, вятър повее,
          Балканът пее хайдушка песен.

          Подчиненото определително изречение в състава на сложно съставно изречение се отделя от главното със запетая. Ако е между частите на главното изречение, от двете страни се огражда със запетаи, например: Който не умее да мълчи, той никога нищо велико не ще направи (Лат. мъдрост). Дом, в който няма книги, прилича на тяло, лишено от душа (Цицерон).
          Когато подчиненото определително изречение започва с друга дума, а не със съюзната връзка, запетаята се поставя пред думата, с която започва подчиненото изречение: Тая шумна сган се предвождаше от прочутия тогава черкезки големец Джамбалазът, свиреп и кръвожаден кавказки разбойник, от тайфата на когото беше пукнала пушката, що простря мъртъв Ботева вчера (Иван Вазов).
          Ако подчиненото определително изречение е непряк косвен въпрос, запетаята е пред косвения въпрос: Потреперах пред мисълта, дали не са заловили Дякона (Ив. Вазов).
          При подчинено допълнително изречение, свързано с главното с еднократно употребен съюз да, с въпросително местоимение или с въпросително наречие, не се пише запетая. Пише се при повторната им употреба, например: Само Йовка със своята изострена чувствителност усещаше колко се нуждае стрина й Елка от близост и утеха (Ел. Пелин). Запей ми, девойко, на жалост, / запей как брат брата продава, / как гинат сили и младост (Хр. Ботев). А що им пречи да си живеят братски, да си помагат, да се обичат (Ел. Пелин).
          Ако подчиненото допълнително въпросително изречение стои пред главното, след него се пише запетая: Къде им е гробът, днес никой не знай (Ив. Вазов).
          Когато подчиненото обстоятелствено изречение е след главното, пред него се пише запетая: Три дни Рада беше твърде улисана в училище, защото приближаваше годишният изпит (Ив. Вазов).
          Ако подчиненото обстоятелствено изречение е пред главното, след него се пише запетая, например: Където думите са малко, там тежат (Шекспир). За да живееш дълго, трябва да живееш бавно (Цицерон).
          Ако подчиненото обстоятелствено изречение е между частите на главното, от двете му страни се огражда със запетаи: Понякога, когато той си работеше нещо из двора около къщи, някоя от снахите ще го извика от вратата... (Ел. Пелин).
          Ето примери на по-особени случаи за пунктуационно оформяне на сложно съставно изречение с подчинено обстоятелствено изречение: Ще постъпя, тъй както ми позволи съвестта. О, Българио, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе. Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно (Ив. Вазов). Той придружаваше султана само за да го развлича със смехориите и анекдотите си (Й. Йовков). Момчето разбра, че ако избяга от родителите си, съдбата му ще бъде тежка. Ще дойда у вас чак когато си подготвя уроците.
          Когато е изпусната съюзната връзка защото, на нейно място се пише двоеточие, например: Накажи строго своето дете, виновно в убийството на насекомо: с това започва човекоубийството (Питагор).
          Ето още няколко сложни изречения, чието пунктуационно оформяне заслужава вниманието ни: След половина час, когато слугата му внесе чай, гавазинът, последван от дяда Петка, почна да възлиза по стълбите, като кроеше в главата си план как да устрои срещата, за да излезе по-ефектен сюрприз (Ал. Константинов). Аз предложих на бай Таня една от книжките си, за да си съкрати времето с четене, но той любезно отклони предложението ми, защото бил чел доста на времето, и счете за по-прилично да си дремне (Ал. Константинов). Храбър е човекът, който укротява тигри, храбър е човекът, който покорява страна, но този, който покорява себе си, е по-храбър и от единия, и от другия (Древноиндийска мъдрост). Да се анализира книга! Какво бихме казали за сътрапезника си, който, ядейки зряла праскова, би започнал да вади парчета от устата си и да ги разглежда (Ж. Ренар). Когато отиваш на война, кажи една молитва; когато отиваш на море, кажи две молитви; когато се жениш, кажи три (Полска мъдрост). Погледна нивата, която пръхнеше, погледна гората, която мълчеше, погледна слънцето, което бързаше, и видя, че е самичък в тоя валог, че отникъде няма помощ (Ел. Пелин).

@bgmateriali.com

Изтеглиsave