"Пътешествията на Гъливер"
Образът на света, създаден от романа
Образът на света, описан в „Пътешествията на Гъливер“, е съчетание от реални и невероятни елементи. Представен е обаче като напълно действителен. Свидетелство за това е документалният характер на текста, който прилича на корабен дневник (същото прави и Робинзон Крузо). Повествованието се води от главния герой, който докладва за случилите се с него събития. Този свят е напълно достоверен - с конкретни имена на градове, улици в Лондон, институции, хора. Следват описания на морски пътувания, в които се изреждат познати географски обекти, координати, корабно оборудване (изобилстващият с термини разказ пародира подобни приключенски текстове, които са неразбираеми за обикновения читател, но звучат убедително), събития от всекидневието на моряшкия живот. Тази поредица от реалистични изображения е прекъсвана от бури и корабокрушения или от наложително спиране на непознат остров. Тук е важно да се припомни, че в началото на 18. век на световната карта все още има бели петна, т.е. места, на които европейците още не са стъпвали. Ако нещо се обърка - например вятърът отклони кораба от очертания курс - хората може да се окажат на някое от тези „бели петна“. Тази техника е използвана и от Даниел Дефо в „Робинзон Крузо“. Но докато неговият герой се оказва на необитаем остров, т.е. в чистата природа, героят на Суифт попада само в населени и развити по свой начин пространства.
Съществата, с които се среща в първа и втора част, са много подобни на европейците - изпълняват същите социални роли: войници, император, придворни, жътвари, семейство с малко бебе и дойка и т.н. Те действат като човешки същества и когато Гъливер научава езика им, общува с тях като с нормални хора. Тоест, това са човешки общества, в които само размерите на тялото и езикът, на който се говори, са различни от обичайните за един англичанин. Тъкмо играта с размерите, на които се отделя голямо внимание, занимава въображението на читателя - той трябва да си представи тези нови светове, съпоставяйки ги със своя размер. Така романът постига внушение за свят, в който властва законът за подобие в различността. Описвайки елементи от човешкото тяло, Суифт внушава, че нашият поглед може да създаде образи, които не отговарят на реалността.
Това е много важна идея на Просвещението, според което не Бог е създал един разумен свят, а човекът, наблюдавайки и оценявайки обкръжението си, сам си обяснява света. Ако се ръководи само от познатото и предвидимото или пък е воден от предразсъдъци, тогава може да сгреши. Така например, гледани от разстояние, нещата изглеждат гладки и равни, но ако ги наблюдаваме отблизо, например през микроскоп, те ще покажат форма, която ние не виждаме, защото сме свикнали със своите представи. Неслучайно и в двата епизода се говори основно за хранене и отделяне. Те са природна необходимост, но от начина, по който човекът я задоволява, става ясно доколко е цивилизован не само индивидът, но и цялото общество, към което той принадлежи. Така например европейската цивилизация се оформя през вековете както от представата за красота и добро, така и от принудата да се спазват хигиенни норми, за да не измираме от епидемии. От друга страна, храненето с други хора е традиционна културна ценност - то е ритуал за гостоприемство например.
Така описан, светът на романа кара читателя да се доверява на невероятното, защото в основата си то е едновременно и природно, и човешко. Освен това позволява на читателя да сравнява себе си с главния герой (именно затова той е среден човек, а не съвършен герой или отявлен злодей). А сатиричното изображение кара читателя да се замисли за несъвършенствата на своя собствен живот. Така например, колко излишни усилия са нужни на лилипутите, за да пренесат Гъливер до столицата. Ако се бяха разбрали с него още в началото и той сам бе извървял разстоянието, нямаше да се похаби огромно количество материал и труд на специалисти. Или пък сатиричното осмиване на нездравото любопитство - един старинен храм е превърнат в нещо като зоологическа градина или лунапарк, в който мълвата за странно чудовище привлича „над
сто хиляди души“ сеирджии.
Така светът, създаден от „Пътешествията на Гъливер“, изразява основните идеи на Просвещението - търсене на знание за естеството на човека и за неговите отношения с другите. А основната ценност, която трябва да води човека в този негов стремеж, е разумът, който единствен е в състояние да създаде от природното същество истински цивилизован индивид, в чиито общества няма интриги и насилие, а само хиляди добри занаятчии, добронамерени чифликчии, неотчуждени от живота учени и образовани, разумни хора.
@bgmateriali.com
