Споменът е завръщане в миналото, припомняме на желаното. Единствено там мечтите се сбъдват. Спо­менът е отношение към миналото. Той пряко се свързва с мотивите за пътя и пъ­туването в художествената литература. Пъ­тят е метафора на живота, а „пътуването” към неговия смисъл, макар и в условен план, дава възможност на човека да отк­рие своята идентичност. Пътят се свързва и с изпитанията, през които преминава човекът, търсещ себепознанието.

Пътят и споменът за миналото са основ­ни теми в творчеството на Димчо Дебелянов. В „Да се завърнеш...” споменът е ос­мислен като жалба по нещо ценно, изгу­бено в миналото, отказ от реалността, завръщане към едно „високо” и желано „преди”. „Спомнянето” е своеобразен път, възраждане на една минала реалност. Актът на припомняне е духовно събитие, провокиращо екзистенциални размисли. То осмисля битието на лирическия субект в настоящето, компенсира усещането за самотност и чувството за изгубеност. Зав­ръщането към спомена е единствен изход от бездуховното настояще, съдба и избор за човека в елегията на Димчо Дебелянов. Миналото е осмислено като ценно и пречистващо, противопоставено е на ед­но принизено и грозно „сега”.

Човекът в художествената литература е различен от другите чрез условността на действията си, които са изживени като реални.

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com