"Бабо, благодаря ти, ти си добра жена!"
Благодарността е най-достойният отговор за добрината, отзивчивостта и състрадателността, проявени в тежък момент за човека. Разкриващ дълбочината на българската душевност чрез образа на баба Илийца в разказа „Една българка”, Иван Вазов достига до значими обобщения - за силата на страданието и смисъла на състраданието, за благородството и вярата, които осмислят човешкото съществуване.
В пета глава на разказа героите - баба Илийца и четникът, временно разменят местата си. Баба Илийца, обикновената селска жена, силна духом, с вродена състрадателност, изпитва най-голямото страдание, осъзнавайки смъртта на внучето си. А четникът, страдащ до безнадеждност, показва, че е способен и на благодарност, и на състрадателност и деликатност - черти, присъщи само на истински добрите хора. Думите му: „Бабо, благодаря ти, ти си добра жена", са спонтанен изблик на признателност към непознатата, която излага себе си и болното си внуче на риск, за да му помогне, водена от своята човещина, майчина загриженост и християнско милосърдие.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com