"Бабо, благодаря ти, ти си добра жена!"

Благодарността е най-достойният отговор за добрината, отзивчивостта и състрадателността, проявени в тежък момент за човека. Разкриващ дълбочината на българската душев­ност чрез образа на баба Илийца в разказа „Една българка”, Иван Вазов достига до значими обоб­щения - за силата на страданието и смисъла на състраданието, за благородството и вярата, които осмислят човешкото съществуване.

В пета глава на разказа героите - баба Илийца и четникът, временно разменят местата си. Баба Илийца, обикновената селска жена, сил­на духом, с вродена състрадателност, изпитва най-голямото страдание, осъзнавайки смъртта на внучето си. А четникът, страдащ до безна­деждност, показва, че е способен и на благодар­ност, и на състрадателност и деликатност - черти, присъщи само на истински добрите хора. Думите му: „Бабо, благодаря ти, ти си добра жена", са спонтанен изблик на признателност към непознатата, която излага себе си и болно­то си внуче на риск, за да му помогне, водена от своята човещина, майчина загриженост и хрис­тиянско милосърдие.

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com