ПЪТЯТ НА ЗАВАРЕНОТО МОМИЧЕ ОТ РОДНИЯ ДОМ ДО ЦАРСКИТЕ ПАЛАТИ В ПРИКАЗКАТА „ЗЛАТНОТО МОМИЧЕ“

 

          Приказката „Златното момиче“ следва модела на фолклорните вълшебни приказки. Започва с обичайния израз „Живели едно време мъж и жена“, който подсказва, че историята е измислена, че това, за което ще се разказва, не може да случи в днешно време.
          В началото на приказката е представено едно щастливо семейство, в което царят обич и разбирателство. Най-голямата радост за родителите е тяхната дъщеря. Именно нейната съдба е в центъра на художественото изображение.
          След настъпилата беда в семейството момичето е прогонено от родния си дом. Озовава се на непознато място, както ще е непознат за него домът, в който ще влезе, когато се омъжи. В къщата на старицата героинята прави това, на което вече се е научила – без някой да й напомня: става рано, почиства и подрежда дома. Изпълнява всичко, което й заръчва магьосницата – запарва трици, изчаква да изстинат и чак тогава ги дава на животинките да се нахранят. Държи се приветливо със змиите и гущерите – не се страхува и не се гнуси от тях, а им връзва герданчета.
          Всяко действие на момичето се следи и оценява и от магьосницата, и от вълшебните животинки. Получава заслужена награда за проявените домакински умения, за добротата и отзивчивостта, с които се отнася към непознатите. Старицата отвежда момичето при вълшебната река и го позлатява. Защо променя външността му? Може би защото не се знае какъв е характерът на един човек, докато не се опознае – докато не покаже какво знае и какво умее. Златната външност прави видими добродетелите, които девойката притежава. А тя има златно сърце – добро и отзивчиво, и златни ръце – сръчни и работливи. Тези качества са ценени не само в миналото, но и днес. Затова не е изненадващо, че царският син иска ръката й.
          Както в много други приказки, така и в тази се появява съперник, който иска да си присвои наградата на героинята, но не успява. Петелът, вълшебният помощник, разкрива измамата и помага на девойката да постигне щастието си. Така завареното момиче извървява пътя от бащиния дом до царските палати и заслужено се радва на уважението и обичта на хората.

          Вълшебните приказки са посветени на съзряването на младия човек и на подготовката му за бъдещата му роля на съпруг и родител. Затова и повечето вълшебни приказки завършват със сватба. В част от тях ролята на герой се изпълнява от момиче. Изпитанията, които то преодолява, са различни от тези, пред които е изправен героят младеж. Момъкът доказва, че може да брани семейните ценности и да защитава по-слабите. С храброст и съобразителност побеждава в битки. Героинята трябва да покаже, че притежава други умения. В семейството, което ще създаде, тя ще бъде съпруга и майка. Затова трябва да е грижовна и нежна, да умее да готви и да поддържа реда в къщата.
          Според традицията след сватбата жената отива в дома на мъжа си. Това е непознато, чуждо за нея място. С търпение и труд трябва да го направи уютно и приветливо. Затова и в приказките момичето доказва качествата и уменията си далече от родната си къща. Най-често то е прогонено от семейството и се озовава на опасно място. Приютено е в чужда къща, където трябва да готви, да чисти или да се грижи за някого. По начина, по който извършва тези обичайни за една домакиня дейности, героинята показва, че е пораснала и може да се справи с бъдещите си задължения на съпруга и майка. Наградата, която получава за уменията си, за търпението, за добротата и отзивчивостта си, е женитбата й за царския син.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave