Път - Атанас Далчев

Нощен шум зад вратите, взет отначало за вятър, се оказва тропот на копита. С този обрат започва творбата, дадена тук в целия си автентичен текст, заедно с годината под нея. В четирите кратки строфи нощният ездач само минава покрай къщата, но оставя след себе си бял плащ на двора, дъх, застинал по стъклото, и удар, който променя всичко вътре. Гласът, който разказва, е детски, а последната картина е за майката и за черната кърпа. Творбата е съвсем кратка, което я прави удобна за наизустяване, за точно цитиране и за упражнения върху образи и детайли, а годината под текста помага при подреждането ѝ в творчеството на автора.

Дълъг разкалян път, който води незнайно къде, върволица стари и груби коли и дъжд, който ги следи неотстъпно с дни: творбата е поместена изцяло, без съкращения, с отбелязаната под нея година. Шестте четиристишия са изградени от няколко упорито повтарящи се образа: пътят, разсякъл есента като меч, чудовищната мрежа от изпредена в нишки вода, скръбната песен на скриптящите колела и почернелите като нощ биволи, които вървят денонощно. Повторението „дъжд и път, дъжд и път“ и сравнението на дните със спиците на колелото затварят стихотворението в кръг. Текстът е удобен за наизустяване, за точно цитиране в анализ или съчинение върху пътя, времето и еднообразието у Далчев и за наблюдение върху повторението, епитета и сравнението.

Зимата още не е дошла, но вече е обещана: снегът ще падне по балконите и погледът напразно ще гони картините на лятото. Тук е целият текст на „И зимата“ от Атанас Далчев, без съкращения и без придружаващ разбор. Стихотворението е построено изцяло в бъдеще време: какво ще си спомним, какво ще виждаме и какво ще ни напомнят мъглите зад зимния прозорец. През строфите минават сетната разходка в планината, есенната позлата и жаравата в огнището. Последната строфа отговаря защо всичко това се изрежда и е оставена за самия текст.

Кратко стихотворение за връщането у дома, поместено в пълния си вид, в четирите му строфи, така както е датирано от Атанас Далчев с 1924 г. Творбата започва с есенното скръбно завръщане в бащината къща с боядисани жълто стени и още в първата строфа задава разстоянието между отминалите пролетни дни и настоящето. Втората и третата строфа разгръщат неравния път и дърветата, които сякаш излизат насреща с прострени ръце, а последната връща погледа към къщата, видяна през запречените клони. Текстът е даден без тълкуване, за да остане мястото за собствения прочит. Подходящ е за наизустяване, за точно цитиране в съчинение и за упражнения върху образа на дома, мотива за спомена и есенния пейзаж у Далчев.

Едно бродене из вечерната улица, което неусетно се превръща в пътуване през два далечни града: тук е поместен пълният текст на стихотворението „Вечер“ от Атанас Далчев. Творбата е от 1930 г. и започва със самотния вървеж на лирическия говорител под догарящото на запад небе. Оттам споменът го отнася към Неаполитанския залив с параходите, които се завръщат като стадо привечер, и с хората в пъстри дрехи по кея, а после към Париж и затварящата се Люксембургска градина, където една тръба звучи призивно, мракът слиза леко над белите алеи и деца вървят подир тръбача. Двете картини се затварят с един и същ горчив стих, а финалът превръща личното раздвоение във въпрос за самия човешки живот. Текстът е даден изцяло, без съкращения и без коментар, с оригиналното си делене на стихове. Удобен е за четене в час, за точно цитиране в анализ или в интерпретативно съчинение, за проследяване на мотивите за спомена, самотата и бавното изчезване, както и за подготовка върху предметността в лириката на Атанас Далчев.

Пет строфи, в които бурята влиза в стаята като жив и враждебен гост. Стихотворението от 1924 г. е поместено тук изцяло, без тълкуване и без бележки. Далчев проследява нахлуването стъпка по стъпка: вятърът политва в мрачините с остър писък, разлюлява дома като кораб, блъска по стъклата с корава ръка и разтваря с трясък прозореца. Разсипаното стъкло, зимният студ на горите, развятата като знаме завеса и отнесеният пламък на бялата свещ водят към последната строфа, в която лирическият говорител вдига ръце и отговаря на стихията. Текстът е подходящ за четене на глас в час, за наизустяване, за точно цитиране в анализ или съчинение и за упражнения върху образността в ранната лирика на Далчев.