ИВАН ВАЗОВ – „ПОД ИГОТО“
РАДИНИ ВЪЛНЕНИЯ
(Анализ)
■ КАКВО НИ КАЗВА ГЛАВАТА „РАДИНИ ВЪЛНЕНИЯ“
Главата „Радини вълнения“ от романа разказва за много важно събитие от обществения живот на българите през Възраждането – провеждането на годишния изпит в училище, един акт, с който завършва учебната година.
Особеност на българското образование през тази епоха е, че училищата се създават и издържат не от османската държава, а от самите българи, които събират средства, за да назначават учители и да поддържат сградите на училищата. Образованието се превръща в ценност за българите, защото те си дават сметка, че образованият човек не може да търпи да бъде потискан и унижаван.
Годишният изпит се превръща в значим момент от живота на обществото в Бяла черква. На него присъстват всички – учителите, чорбаджиите, свещениците, родителите на учениците и обикновени граждани. Това присъствие разкрива колко голям е интересът на обществото към знанието и образованието.
Интересен е фактът, че това е годишен изпит на ученичките. В миналото образованието се е възприемало като важно за момчетата и не толкова важно за момичетата, но в романа на Вазов образованието на момичетата е показано като нещо напълно нормално за българското възрожденско общество.
Вълнението е еднакво голямо за децата, за учителката им Рада и за родителите. Вазов проследява как всички те преживяват неуспешното представяне на момичетата, объркани от въпросите на Стефчов. Вълнението е друго, когато се намесва Огнянов и момичетата започват да отговарят уверено и смело на въпросите от българската история.
Неслучайно изпитът е върху българска история – по време на нашето Възраждане познаването на историческото ни минало се възприема като основа за изграждане на националното съзнание и за започване на освободителното движение.
В навечерието на Априлското въстание, когато се развива действието в романа, идеята за освобождение витае навсякъде, дори в съзнанието на децата. Затова и Събка възприема въпроса за освобождението на България от гръцко робство като въпрос за освобождение от турско иго. Интересна е реакцията на публиката, която авторът описва много подробно – от страх до пълна подкрепа на казаното, че „от турско робство ще ги избави цар Александър, от Русия!“. За голяма част от българите по това време Русия е единствената надежда за освобождение.
■ ГЕРОИТЕ В ГЛАВАТА „РАДИНИ ВЪЛНЕНИЯ“
Рада Госпожина е основен герой в тази глава на романа. Тя е учителката на момичетата, на които предстои годишен изпит, и го възприема като изпит за самата себе си. Авторът я описва като хубаво, образовано, чувствително момиче, което съзнава своята задача и отговорността си пред обществото. Рада обича ученичките си и се вълнува за представянето им. Тя страда, когато се провалят, радва се и се гордее, когато показват знанията си. Всяко вълнение се изписва на лицето й, всяка емоция е лесно видима за другите. Тя е искрена и неподправена в поведението си.
Кириак Стефчов е типичният представител на онази прослойка от българското общество, която служи на властта и предава своя народ. Неслучайно той си тръгва след думите на Събка и реакциите на публиката, защото се възприема като верен поданик на султана. Неговият образ е описан изцяло в отрицателен план – той е надменен, безсърдечен и груб в поведението си към Рада и към ученичките й. Съзнателно обърква децата с въпросите си, за да унижи учителката им и да покаже презрението си към всички. Дори изборът на името му показва неговата отдалеченост от народа – името Кириак е гръцко по произход (за разлика от чисто българските имена Рада и Бойчо) и означава „господин“. Той наистина се чувства като част от господстващата чужда власт, а не като част от българския народ.
Бойчо Огнянов е пълна противоположност на Кириак Стефчов. Той е изграден изцяло в положителна светлина – благороден, сърдечен и състрадателен. Наблюдавайки поведението на Кириак Стефчов, Огнянов се намесва, за да помогне на смутените деца и на учителката им. Опитът му на учител му помага да зададе въпросите си така, че децата да ги разберат и да отговорят. Намесата му внася успокоение сред всички – ученички, учители и родители.
Ученичките на Рада са деца в първи клас. Те са будни и умни, имат знания и желание да се изявят. Като всички деца, те лесно може да бъдат объркани и смутени, но и бързо възвръщат самочувствието си. Успяват да покажат най-доброто от себе си и да направят всички горди от знанията и успеха им.
Публиката е разнородна, каквото е и обществото ни по това време. Срещаме представители на всички прослойки, мъжете и жените присъстват и се изявяват равностойно. Авторът успява да разкрие и различните настроения, които съществуват в обществото ни в тази епоха, когато проследява реакциите след думите на Събка, че цар Александър от Русия ще освободи българите от турско робство. Реакциите са от смут, страх и възмущение до подкрепа и възторг. Така годишният изпит се превръща в своеобразен изпит на националното съзнание на българите в навечерието на Априлското въстание.
■ ВРЕМЕТО В ГЛАВАТА „РАДИНИ ВЪЛНЕНИЯ“
Времето, в което се развиват събитията в романа „Под игото“, е преди избухването на Априлското въстание през 1876 г. Авторът показва пълна картина на българското общество и постепенното израстване на българите, които осъзнават, че не могат да живеят повече в условията на потисничество. Те разбират, че пътят към националното освобождение минава и през духовното израстване, през просвещаването и образованието. От успехите и знанията на младото поколение се вълнуват всички в обществото, не само родителите на децата. Стремежът към знание и образование, формиран в тази епоха, се запазва и през следващите епохи и се превръща в непреходна ценност на българите.
■ ПРОСТРАНСТВОТО В ГЛАВАТА „РАДИНИ ВЪЛНЕНИЯ“
Действието се развива в училището на Бяла черква, но това малко пространство се превръща в символ на цяла България, събуждаща се, израстваща и заявяваща претенции да се превърне отново в самостоятелна държава.
@bgmateriali.com
