Целият Йовков за матурата в осем разказа: жанр, теми, мотиви, герои и сюжет на всяка творба

1. От кой разказ е цитатът? Като на всеки празник, кръчмата се пълнеше с хора. През отворените прозорци можеше да се види как идат и ония селяни, които бяха позакъснели. Вървяха бавно, тежко, като че умората беше ги налегнала едвам сега, когато бяха останали без работа. Всички бяха си турили чисти ризи с широки бели ръкави, спираха се и гледаха насам, гледаха нататък И как няма да гледат?

Голяма по обем литературна разработка, която проследява какви добродетели Елин Пелин открива у човека от българското село и как ги превръща в художествен свят. Началото поставя писателя в неговото време и в неговата традиция: какво го свързва с Вазов и какво го отличава от него, защо разказът му се гради върху една случка, каква е ролята на пейзажа, на диалога и на финала и защо повествователят почти никога не се намесва открито. Оттам изложението минава към централната ос на творчеството, труда. Разгледан е първо трудът като радост и естетическа наслада, чрез жътвената картина, чрез строежа на мелницата и чрез оранта, при която земята сякаш връща сила на човека. Веднага след това е показана обратната страна: труд, който се превръща в тегоба, в борба със сушата, с болестта, с немотията и с принудата да напуснеш дома си, за да търсиш препитание. Отделни части са посветени на страданието и на добротата, която то поражда, на отношението на селянина към смъртта и към отвъдното, на солидарността между бедните, на хумора, находчивостта и сладкодумието, с които героите отвръщат на несгодите, както и на постъпките, зад които стои изострено чувство за справедливост. Разгледани са и малките сиромашки радости, и обратният случай, в който душата на човека е загубила сетива за красотата. Разработката работи с голям кръг творби, между които „По жътва“, „На браздата“, „Ветрената мелница“, „Закъснялата нива“, „Напаст божия“, „Косачи“, „Андрешко“, „Задушница“, „Мечтатели“ и „Спасова могила“, и на места ги съпоставя с творби на Яворов и Йовков. Всяко твърдение е подкрепено с цитат от текста и с разбор на художествените средства. Поради обхвата си разработката е удобна както за подготовка на отделна тема или съчинение по конкретен разказ, така и за обобщение върху цялото творчество на Елин Пелин преди класна работа, матура или устно изпитване.

Обзорен анализ на човешкия образ у Йордан Йовков, който подрежда разказите му около една идея: красотата, естетическа и нравствена, като сила, способна да помири човека със себе си и със света. Началото представя типовете герои, чрез които тази идея се разгръща, общите им белези и особеното им положение на хора от друг свят, както и образите пространства, в които живеят: планината, чифликът и ханът. Първият дял е за военната проза. Проследено е как ранните творби стоят близо до патриотичната традиция и как по-късните пренасят изпитанието върху нравствено-естетическата устойчивост на човека. Разгледани са „Земляци“ и многозначното заглавие на разказа, образът на Стоил, преходът към чудака в „Последна радост“ и жестът на умиращия Люцкан, а също и творбите, в които войната отеква в мирния свят: „Вълкадин говори с Бога“ и „Грехът на Иван Белин“. Централният дял е посветен на „Старопланински легенди“: героичното, греховното и любовното; смисълът на самото заглавие; нетрадиционната представа за юначество в „Шибил“ и етапите на духовната промяна у героя; по-сложният път на съвестта в „Индже“; изкуплението в „През чумавото“; кръговото завръщане в „На Игликина поляна“. Отделен раздел разглежда жената като основен носител на красотата у Йовков: двете лица на женската хубост, светлите и тъмните героини, „Кошута“ и „Божура“, сблъсъкът между първичната и онравствената красота, както и мястото на майчинството в тези сюжети. Финалната част въвежда цикъла „Вечери в Антимовския хан“ и троичния образ на Сарандовица като продължение на мотива за непреходността на красотата. Обзорът е подходящ за подготовка на съчинение и на отговор върху творчеството на Йовков, за характеристика на Шибил, Индже и на женските образи, за теми върху греха и изкуплението и за преговор преди изпит.

1. В кой от разказите на „Старопланински легенди” Йордан Йовков описва гледката, която се вижда от родната му къща: а) „Албена”; б) „Индже”; в) „Шибил”; г) „Песента на колелетата”. 2. Кой сборник разкази на Йовков носи заглавието на първия разказ в него: а) „Песента на колелетата”; б) „Последна радост”; в) „Вечери в Антимовския хан”; г) „Старопланински легенди”.  3. „През чумавото” е разказ за: Отбележете

Женската хубост в Йовковия свят никога не е само украса: тя мени съдби, сваля хайдути от планината и нерядко отвежда до смъртта. Този анализ проследява цялата галерия от женски образи в „Старопланински легенди“ и показва защо без тях романтичният свят на сборника би бил далеч по-беден. Изложението тръгва от обстоятелствата, при които Йордан Йовков създава книгата, и от особената атмосфера на легендарния Балкан, където обикновеното и делничното се превръщат в невероятно. Оттам вниманието се насочва към най-разпознаваемата среща между жената и хайдушкия свят: появата на Рада в „Шибил“. Разгледани са портретът на героинята, съчетанието от багри в облеклото ѝ, спокойствието на погледа и дързостта на репликите, както и начинът, по който самата природа откликва на тази среща чрез образен паралелизъм. Същинската част разширява наблюдението върху останалите разкази от цикъла. Ранка от „Най-вярната стража“, Божура и Ганаила, необузданата Женда от „Постолови воденици“, Пауна от „Индже“, Тиха от „През чумавото“, споменът за Курта в „На Игликина поляна“ и раздвоението между Дойна и Димана в „Кошута“ са подредени така, че да се откроят повтарящите се мотиви: очите като огледало на съдбата, красотата като изкушение, властта на жената над мъжката природа и възмездието за чувство без любов. Самостоятелен акцент е поставен върху връзката между любовта и смъртта в художествено-философския контекст на сборника, както и върху въпроса защо Йовков естетизира гибелта на едни героини, а на други отрежда съвсем различен завършек. Проследена е и метаморфозата на мъжките герои: слизането на Шибил от Сините камъни, промяната у Индже, завръщането на Стоян по познатите планински пътеки. Анализът е подходящ за подготовка по литература върху творчеството на Йордан Йовков, за писмени работи и съчинения върху цикъла, за съпоставка между отделните разкази и за изграждане на собствена теза по темата за жената, любовта и смъртта в „Старопланински легенди“.

Йовков прочита във вестника няколко реда за бяла лястовица, появила се в Казанлъшкия край, и от тях създава един от най-четените български разкази: с тази творческа история започва разработката върху „По жицата“. Началото проследява първата публикация, мястото на разказа в „Вечери в Антимовския хан“ и пътя от дребния вестникарски факт до художественото обобщение. Следва възстановка на случката в полето: срещата на овчаря с непознатия човек, изповедта на бащата и решението на семейството да търси птицата, както и обяснение защо сюжет и фабула в творбата не съвпадат. Същинската част започва от жанра: защо „По жицата“ е битов разказ и по какво Йовковото повествование се отличава от обичайното, при което случката променя героя. Композицията е разделена на пет звена с посочени експозиция, завръзка, развитие, кулминация и епилог, а отделно е обяснен похватът разказ в разказа и движението във времето, което той позволява. Темите са три и всяка е разгледана самостоятелно: човешкото нещастие с неговите социални и лични причини, състраданието, което превръща непознатия в брат, и надеждата, чийто носител е символният образ на бялата лястовица. Портретите заемат голяма част от разбора. Гунчо е проследен през детайлите на облеклото, през ръцете, очите и накъсаната си реч; овчарят Моканина, през промяната в поведението си и през нравствения избор, пред който е поставен; болното момиче и майка ѝ, през няколко подбрани щриха, в които е събрана цялата семейна драма. Последният раздел събира символите и езиковите особености: диалектните думи в бащиния разказ, пътят, жътвата и кръстецът, змията, бялото на лястовицата и наближаващият празник Преображение, който хвърля сянка върху отворения финал. Подходящ за подготовка за час, за съчинение върху състраданието и надеждата и за преговор на жанр, композиция и символика с готови цитати от текста.