Със средствата на сатира и елементи на фантастика Светослав Минков подлага на осмиване и остра критика нравите и порядките в едно общество, лишено от духовни ценности и истински идеали. Разказът „Дамата с рентгеновите очи” поставя проблемите за стойностите в живота, за обезличаването на човешката индивидуалност и липсата на духовност, породени от настъплението на машините и вещите в бита на градския човек. Чрез повествованието си авторът задава вечно актуални въпроси - за превеса на материалното над духовното, за ролята на техническите открития в живота на човека, за облика на обществото и формирането на личността, за идеалите и представата за пълноценно съществуване.
Елементите на фантастика са само външната форма, даваща възможност да се разкрият нравите и устоите на обществото. В средите на богатите няма място за значими и стойностни неща. Външната красота, повърхностните разговори и материалните интереси напълно характеризират техния живот. Героите на разказа са представени изцяло в отрицателна светлина. Те принадлежат към хайлайфа, а животът им е изпразнен от съдържание, от значимост на мислите и заниманията им. Между самочувствието и претенциите им, от една страна, и истинската им стойност като личности, от друга, има пълно несъответствие.
В началото на разказа главната героиня, притежаваща непростим физически дефект - кривогледство, е не само нещастна, но и отхвърлена и пренебрегвана от своята среда: „Наистина, тялото й беше съвсем нормално развито, но изпъкналите й кривогледи очи отблъскваха всички и я правеха непоносима за обществото на ония, които играеха тенис и говореха за новите марки автомобилни коли." След преобразяването й в „Козметикум Амулет - салон за дамска хирургия", същата тази дама става най-популярната личност сред обществото. Не умът или духовните качества се ценят в тези среди, а само външният блясък, физическата красота и богатството. Авторът изобличава духовната пустота - характерен белег на времето, чрез разкриване на обществените нрави и чрез вникване в мислите, чувствата и мечтите на главната героиня, която е пълно олицетворение на тези нрави. Светът за Мими Тромпеева е разделен на две - преди капките „Рентгенол", когато е била нещастна и отхвърлена, и след това - когато постига своя идеал в живота. А идеалът й е свързан с това, да се омъжи за богат и красив съпруг. Разказът е построен от две части — първата се води от присъстващия и коментиращ разказвач, а втората има формата на дневник - интимна изповед на девойката. За героинята, както и за останалите, любовта, духовната връзка, значимите цели не съществуват. Тя придобива безценната способност да вижда през хората и да открива тяхната истинска същност. Така прави невероятното откритие за липсващ мозък и сърца като на врабчета у хората от нейната среда. А именно душата и сърцето правят хората индивидуални и неповторими личности. Използваната гротеска е начин за разкриване на липсващата чувствителност, интелигентност и стремеж към усъвършенстване сред представителите на аристокрацията. Самата героиня не се различава от средата си, нито пък се стреми към задълбоченост или духовност. Желанието й за брак е подчинено на материалните интереси. Нейният избраник, който неслучайно е чужденец с романтично-сантименталното име Жан, е богат наследник. Той няма никакъв мозък в главата си, но това не притеснява героинята, защото подобно нещо не е от значение за нея: „Между петнайсетината кавалери нямаше нито един с мозък. Главите на всички бяха празни, но затова пък чудно красиви. А пък скелетите им - ах, какво телосложение!" С физическото си преобразяване героинята постига и своя идеал, и пълното си щастие. Тя си намира съпруг - основна цел в живота, и се радва на вниманието на околните. Освободена от самотата и мъката на грозотата, Мими Тромпеева може да не се сеща вече за „малкото коварно евангелие", което трови дните й „със своята свещена скука". Като всички дами от висшето общество тя ще чете само илюстрованите списания, в които, иронично подчертава авторът, се крият новини, лишени от всякаква значимост: „съобщения за предстоящи шахматни турнири", „Уелският принц минал неотдавна из лондонските улици в червен фрак или че индийският махараджа Хария Трибхубана Юн Бахадур Шумшаре пристигнал благополучно в Ривиерата." Героинята, както и другите представители на нейната прослойка, е лишена от задълбоченост и истински интерес към проблемите на обществото и света. Безцелните им занимания ги представят като хора нищожни и непотребни. Животът им се състои от соарета, „динета", празни разговори („Говори ми за значението и ефекта на различните парфюми и за чистенето на зъбите с клечка"), разходки с файтони. В разказа няма дори намек за истинска, съзидателна дейност или значими цели или мечти. Неслучайно няколкократно е подчертано, че рентгеновите очи на героинята откриват липсата на мозък във всички околни: „Някои от хората, които срещам, и то предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си" или „Но когато дигнах очи към главата му, аз открих, че в нея няма нито капчица мозък". По-печалното е, че за героинята това не е порок, а приемлива реалност. В свят, в който духовните ценности и интелектът са без значение, а модата диктува ежедневието, не могат да се формират пълноценни личности.
Затова и Мими Тромпеева приема духовната непълноценност като непроменима реалност и дори намира достойно обяснение: „Естествено, че аристократите трябва да се различават по нещо от обикновените хора. Затуй и главите им изглеждат кухи. Всъщност техните мозъци са на мястото си, само че са направени от някаква много тънка материя, по-тънка навярно от паяжина, та затова не могат да се видят." Иронията на автора е ясно доловима в представеното желание на героинята да не се различава по нищо от средата си: „Ах, дано и моят мозък е също тъй фин като на Жан!" Иронията и сатирата - основни средства на изображение, стават все по-остри. Пред читателя се разкрива един посредствен свят, формиран от модата на сантименталните романи, от блудкавите филми и бездарните реклами, които заместват истинския живот, насаждат уродлива нравственост и водят към духовна непълноценност.
В този лицемерен и ограничен свят отношенията между хората са сведени до търговски сделки. Целта на Мими Тромпеева е да се омъжи, и то непременно за богат съпруг. Това е основно правило и за останалите. Бащата и бъдещият съпруг сключват изгодна сделка: „Отначало папа упорстваше, защото сумата му се видя голяма. Но после, като разбра, че Жан е човек с характер, отстъпи. Един милион в аванс и два милиона след сватбата." Не става дума нито за любов, нито за привързаност или общи духовни интереси - стойности, които определят истинските човешки отношения. Едва след сключената сделка избраникът на сърцето уверява героинята „непрестанно в безкрайната си любов". Авторът изобличава обществото, в което парите и богатството са единствено от значение. Героите не притежават никаква духовност и не са способни да изградят пълноценна връзка. Най-голямата радост и постигнато щастие за Мими Тромпеева е пътуването за купуване на хермелиново палто и бален тоалет. Авторът не просто се присмива на дребнавостта и лъжливите стойности в живота, а ги подлага на пълно изобличение. Героите са подвластни на глупостта и нравствената недоразвитост. Техните характери са следствие на повърхностните модни нрави, от лицемерието и фалша на властващите порядки. Крайната им ограниченост се оглежда в разговорите, свеждащи се до материалните придобивки и новите марки коли, в забавленията с пикантни вицове. Духовната същност на героите поставя острия въпрос за истинските стойности в живота и за деформацията на личността, лишена от такива стойности. В крайното принизяване на героите и порядките, на които са подвластни, се открива авторовият отговор - той отрича категорично живот, лишен от смислени цели, от идеали и нравственост.
Особена роля в разказа играе образът на маестро Чезарио Галфоне. Неговата дейност е като катализатор на обществените пороци и на човешката глупост. Образът му на откривател е карикатурно представен. Той няма нищо общо с истинските научни постижения. Неговите открития служат на суетата и нямат реална стойност за развитието на обществото. Поведението и популярността му се вписват точно в света, на който служи - света на хайлайфа. И името, и външният му вид, и речта му са изключително претенциозни и позьорски: „Маестро Чезарио Галфоне сложи лявата си ръка на сърцето, а дясната издигна знаменателно нагоре и като коленичи неочаквано пред изумената девойка, извика с мекия си глицеринен глас: - О, джентилисима, беллисима и карисима синьорина ...”
С таланта си да омайва дамите от висшето общество той печели не само популярност, но и много пари. Авторът изобличава глупостта, сляпото подчиняване на модните тенденции, ограничеността и суетата - пороци, виреещи сред богатите хора, лишени от смислени цели и интереси в живота. Значимата обществена изява дамите заместват с фалшива и безполезна благотворителност, а това не може да бъде простено от автора: „... маестро Галфоне дойде до заключение, че може да се приготви и серум от патешки мозък за опресняване на умствените способности на ония жени, които се занимават с благотворителни чайове, благотворителни коктейли, благотворителни пазари и изобщо с всякакъв вид благотворителна дейност." Така образът на маестро Галфоне се превръща в карикатурно подобие на онези, които поставят ума, интелекта и знанията си в услуга на развитието и напредъка.
Измамните идеали на героите ги правят част от един също толкова измамен, непостоянен и безсмислен свят. Глупостта, лекомислието, лицемерието и завистта определят нравствената им същност. Парите и вещите запълват техния живот и заместват истински стойностните неща - човешките взаимоотношения, разбирателството, любовта, приятелството. Печалният извод, скрит зад редовете на разказаната история е, че материалното все по-упорито и трайно измества духовното в човешкия живот, а човекът, устремен към измамните идеали, загубва своята нравственост. Техническите и научните открития не помагат на човека да стане по-добър, а го правят зависим и несамостоятелен.
Разказът „Дамата с рентгеновите очи", писан през 30-те години на XX век, е предчувствие за един бъдещ силно модернизиран свят, подчинен на техническия напредък, свят, в който стават излишни човешката чувствителност и стремеж към духовна пълноценност. Той е предупреждение за настъпателността на материалното, потискащо духовното. Тази история ни кара да се замислим за мястото на научните достижения в живота ни, за обезличаването на човека, обсебен от парите и вещите, а може би и за това - колко стойностни са мечтите и целите ни в живота.
@bgmateriali.com
