„Всеки ден се тревожа за съдбата на човечеството." Тези думи на Павел Вежинов ни дават ключ за същността на неговото творчество. За писателя няма по-злободневна тема от философските разсъждения за смисъла на човешкия живот. Всеки отделен ракурс, от който се интерпретира същността на земното битие, отразява различни ценности на човешката екзистенция. А всяко индивидуално съзнание има свой субективен поглед към абстрактните измерения надух и бит. Битийното е ценностен критерий за човешкото съществуване. Намесата на „случайни" обстоятелства има свое логично философско обяснение.
В разказа „В един есенен ден по шосето” авторът заинтригуващо разкрива своите виждания за смисъла и същността на земния човешки живот чрез думите на героите. Още в началото, в болничната стая, когато главният герой е на свиждане на свой неизлечимо болен приятел, се води кратък диалог. Въпросът е дали наистина е реален „субективният човешки живот".
„Излизаш от нищо, съществуваш и се превръщаш отново в нищо." С тези думи болният оправдава своето примирение със смъртта и безполезното, според него, търсене на допълнителни форми за лечение. В пространството на болничната стая тези размисли създават усещане за обреченост, безпомощност и безсмислие. Тази позиция е неразбираема за главния герой и неприемлива от негова гледна точка. Тя влиза в противоречие с неговите представи за света. Потискащото настроение от посещението в болницата, бурята в Искърското дефиле и хлъзгавият път неусетно го връщат към тези мисли: „А какво би станало, ако тръгнех внезапно направо към пропастта? Всеки би нарекъл това безумие. А тогава защо да не е безумие всичко, което вършим в своето съществуване?"
В този разказ се срещат представители на земния и космическия разум. Всички герои са безименни, с изключение на д-р Веселинов. Художественото присъствие на неназованите персонажи е универсализирано. Всеки един от тях - и болният, и разказвачът, и пришълецът, би могъл да бъде представител на земния и на космическия разум. Използвайки фантастичния сюжет, Вежинов разсъждава върху общозначими и общочовешки проблеми. В големите градове хората все по-вече се отчуждават един от друг, затварят се зад стените на своите жилища и все по-рядко и трудно общуват помежду си. На фона на дехуманизацията, поразила човечеството в последния век, тази анонимност в разказа е още по-обяснима. Писателят проследява мислите на героите, без да се задълбочава в динамиката на техните чувства именно защото съвременното общество търси път към света и разбирателството не чрез чувствата, а чрез разума. В репликата на представителя на извънземния разум относно неговата нравственост, в която „има много повече разум и по-малко чувства", се крие известен упрек към земните жители. Според него, те, земните жители, са длъжни да стигнат до познанието и по пътя на чувствата, защото това е единствено възможният начин за спасението на човечеството. За всеки един от нас е валидно неговото предупреждение: „Вие сами трябва да постигнете своите знания... И със свои собствени сили да изминете пътя. Защо не можете да си представите, че точно това е смисълът на земното човешко съществуване?"
В хода на човешкия живот могат да се случат много непредвидени неща. Авторът ни предлага невероятни истории. Героят-разказвач пътува в бурята с изтрити гуми на колата си и полита с нея към дълбоката пропаст. Но фаталната развръзка е предотвратена от намесата на извънземния представител, който също се вози в колата: „И изведнъж забелязах изумен, че вместо да се срине в пропастта"- споделя разказвачът, „колата изведнъж повдигна нос и плавно като птица полетя над бездната. Аз само държах кормилото, тя направи лек завой, после се върна на шосето и меко, почти неусетно прилепи гумите си на пътния асфалт."
Вътрешният монолог на главния герой ни показва, че чудото е станало - противно на всички природни закони. Няма съмнение, че то се дължи на намесата на случайния спътник. Героят-разказвач приема с недоумение обяснението на непознатия, защото никое човешко същество не познава „антигравитационните сили". Използвайки неочаквани и абсурдни обрати в развоя на събитията, авторът доказва, че човешкият живот има смисъл дори тогава, когато на пръв поглед ситуацията изглежда съвсем безнадеждна. Обяснението на тази логика е невъзможно без срещата на героя с извънземния. Твърденията му са неоспорими, защото той на дело показва своето превъзходство, подчертавайки: „Енергиите съвсем не се изчерпват с това, което хората знаят за тях." За необяснимите от гледна точка на земния разум свои действия, извънземният казва просто: „Мащабите на вашето съществуване са несъизмерими с мащабите на времето и пространството в нашата галактика."
За бъдещето на човечеството може да мисли и да се тревожи само нравствената личност, която познава болките, провокирани от човешките взаимоотношения. Именно такъв е и главният герой. Той обича риска. За това говори фактът, че без притеснения тръгва в бурята, въпреки износените гуми на колата си; подценява обстоятелствата; взема на стоп човек, който от гледна точка на здравия разум изглежда доста подозрително: „Направи ми впечатление, че не изглеждаше много мокър, навярно се беше прислонил някъде през бурята..." И по-нататък: „Отново ми направи впечатление, че дългополото му яке е почти сухо... не свали раницата си." Като че ли всичко това героят забелязва с периферното си зрение, защото нито се замисля над тези факти, нито проявява каквото и да било недоверие към него.
Кое е най-логичното обяснение за избора на тази история от автора? Безспорно е, че съдбата е непредсказуема, че животът е достатъчно богат и интересен, и трябва да го изживеем по достоен начин. Защото колкото и неотстъпчив да е извънземният пред молбите на домакина да използва своите умения в помощ на човечеството, в крайна сметка действията му са в името на доброто. И за втори път извършва чудо. Той не отстъпва от своята убеденост, че жителите на земята „... не бива да приписвате на всяко съзнание качествата на човешкото земно съзнание. Би могло да има и такова съзнание, което да се разминава с вашето... просто без да ви обръща внимание. Или пък да ви забелязва, но да не лежите по пътя на неговите цели. Нима вие забелязвате мравките, които пъплят в градината...? И нима се стараете с нещо да им помогнете в тяхното съществуване?"
Вежинов оставя безименни своите герои, но не ги лишава от специфичност на характерите им и на тяхното визуално излъчване. За да внуши повече доверие у читателите, авторът представя извънземния чрез обикновено човешкото. По този начин той създава реална предпоставка пришълецът спокойно да се движи сред земните жители. Нещо повече, лицето и тялото му не будят страх и стъписване. Видимо той с нищо не се различава от местните гъбари, които скитат по горите в дъждовно време „...с невзрачен външен вид и лице „доста мършаво и набраздено, почти грубо", но с обработен глас, какъвто „би могъл да има гимназиален учител".
Според логиката на земния човек, представителят на космическия разум би трябвало да помогне на хората, когато те преживяват критични моменти. За героя-разказвач е естествено: „Щом вие сте по-съвършена цивилизация от нашата и нравственото ви чувство трябва да бъде по-съвършено. И навярно у вас представляват нравствен ужас някои неща, с които сме свикнали. Войната например. Представете си, че утре нашето човечество се изправи пред ядреното самоунищожение. Нима пак няма да ни помогнете?" Но логиката, от която се ръководи извънземният, се определя от идеята, че човечеството може да избегне катастрофата, може да не загине само ако се излекува от пороците си и ако по-бързо се раздели „със страстта си да убива".
Хуманните послания на Павел Вежинов в разказа „В един есенен ден по шосето” са изразени и с жеста на спасяването на неизлечимо болния приятел. В името на универсално нравственото извънземният отстъпва от посланията на своята Вселена. Той помага на един човек. А от нас, земните хора, зависи дали ние самите ще си помогнем. Ще съумеем ли да опазим и нашата Земя, и целостта на Вселената.
@bgmateriali.com
