„Ралица“ от Пенчо Славейков – поема за любовта, страданието и духовната извисеност

          I. КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ ДАННИ ЗА АВТОРА

          Пенчо Петков Славейков (1866 – 1912) е сред най-значимите творци на българския модернизъм в началото на XX век. Роден е в тревненското семейство на Ирина и Петко Рачев Славейков – виден възрожденски поет и общественик. Детството му преминава в различни градове – Трявна, Стара Загора, Търново, София и Пловдив – заради промените в местоживеенето на баща му. Съдбовно събитие в живота му е тежкото падане върху заледената Марица, след което Пенчо Славейков остава физически отслабен и придобива траен навик да ходи с бастун. Този инцидент поражда склонност към дълбок размисъл за страданието и смисъла на човешкия живот, за силата на духа и волята.
          В творчеството си Славейков разглежда ключови за модерната литература въпроси: изключителността на личността, свободата на духа, ролята на изкуството. Като част от кръга „Мисъл“ (заедно с д-р Кръстьо Кръстев, Пейо Яворов и Петко Тодоров) той допринася за естетическата преориентация на българската литература към европейските идеи и за прилагането на нов художествен стил – естетическия индивидуализъм.

          II.